Никола Петров е една от легендите на българския спорт, но в същото време е личност, около чиято биография има много неясноти. Настоящата статия ще се опита да даде отговор на някои спорни моменти от биографията на именития борец.

Никола Петров 2

Митът за Никола Петров започва още с неговото раждане на 19 декември 1873 година в Горна Оряховица. Той е най-малкото дете в семейството на абаджията Петър Джуров (според някои източници петчленно, според други седемчленно). Още на 10-годишна възраст малкия Никола остава сирак и започва да работи като чирак, а впоследствие за кратко е на гурбет в Румъния с група градинари от Лясковец. Връщайки се в родината той първо е част от работниците при построяването на бирената фабрика в Горна Оряховица, а през 1892 година вече е в Русе, където работи на каменна кариера.

Там успява да впечатли всички със сериозната си физика, но когато става време да изкара военната си служба, Петров предпочита да емигрира и заминава за Румъния. В Браила той си изкарва прехраната като градинар, а преломно за целия му живот се оказва гостуването в града на пътуващия цирк „Сидоли“. Главната му атракция е борецът Жорж Расо (истинско име Готфрид Шулц), който влиза в схватка със случаен зрител от публиката и при негова загуба опонентът му получава парична награда.

В една от вечерите българинът Петров излиза на арената и след половинчасова схватка успява да надвие опонента си. Представянето му прави впечатление на френския ветеран Жозеф Дублие (среща се и като Жан Дублие), който играе ролята на днешните промоутъри. Той предлага на Петров да го въведе в тънкостите на професионалната гръко-римска борба и българинът започва да се бие на територията на днешни Австрия, Украйна и Турция. Сред борците, които Дублие менажира са турците Юсуф Исмаил, Филиз Нурулла и Кара Осман, които са родени в земите на младото българско княжество (първите двама в Шуменско, третия в Пловдив).

В края на 1894 година Петров вече е в тогавашната мека на борбата – френската столица Париж и изнася серия от силни мачове на тепиха на известната зала „Фоли Бержер“. Най-знаменитият от тях е срещу най-силния френски борец в онези години Пол Понс. В социалистическата литература упорито се лансира тезата, че Николай Петров, с каквото име е познат нашия богатир по света, печели титлата Шампион на Америка в Ню Йорк през 1898 година, европейската титла по класическа борба на следващата година и световната титла от Париж през 1900 година.

За отбелязване е, че никъде в специализираната литература няма потвърждение, че Петров някога е бил в САЩ. Опонентът му за въпросната американска титла Джим Корбет всъщност е известен боксьор от онова време, а сумата, за която уж трябва да се бори (100 000 долара) е абсурдна за тогавашните реалности. Що се отнася до европейската и световна титла, в края на XIX в. и началото на XX в. няма единни шампионати под егидата на някоя федерация и затова всеки промоутър обявява сблъсъците на своите борци за европейска или световна надпревара, поради което само в рамките на една календарна година имаме около 200 борци, определящи се като първенци на континента или планетата.

В своята кариера Петров печели общо 16 турнира по гръко-римска професионална борба (3 от тях при завръщането му в България), 23 пъти остава на второ място, а 12 пъти е трети. Емблематично е участието на Петров в турнир в Париж през 1899 година с награден фонд 5000 франка. Негов съперник там става албанецът Курт Дерели Мехмет, който след като е победен подава контестация, че Петров го е излъгал, че ще му даде мача. Организаторите решават да отстранят и двамата борци, тъй като не могат да изяснят каква е истината. В заключителните години от кариерата си навън Никола Петров започва сам да представлява себе си, като в същото време става треньор на Георг Хакеншмид, който впоследствие ще се превърне в първия безспорен световен кеч шампион.

След като през 1908 година България обявява своята независимост е провъзгласена амнистия за всички, които са се отклонили от военна служба, което дава възможност на Никола Петров да се завърне в родината си. В родната Горна Оряховица той е посрещнат като герой, а по време на Първата световна война, в която изпълнява ролята на военен преводач, организира подкрепителен пункт за пристигащите от фронта войници на гарата.

В края на световния конфликт той се премества в София и започва да организира първата школа по борба. По това време Петров се ползва с доверието на министър-председателя Александър Стамболийски, който подкрепя начинанията му. За съжаление легендарният българин залита по хазарта и парите, спечелени от турнири по целия свят се стопяват в игралните зали, което го принуждава да се завърне на тепиха. След преврата от 9 юни 1923 година и убийството на Стамболийски, Петров изпада в немилост, но ръка му подават известните циркови артисти братя Добрич. Вечер след вечер в техния цирк се появява мистериозния борец Черната маска, който побеждава всичките си противници, а накрая за всеобща изненада се оказва, че това е именно Никола Петров.

Легендарният борец обаче не успява да се пребори със смъртта и умира на 2 януари 1925 година след спукване на аортата. През 1917 година той се жени за 16-годишната Стефанка от село Дичин и има две деца – Иван и Николина. Синът му живее в чужбина, а след Втората световна война следите му се губят. Дъщерята Николина пък дълги години връчва пояса на победителя в турнира „Никола Петров“, провеждащ се в чест на нейния баща от 1963 година насам. Посмъртно Никола Петров е награден със званието „заслужил майстор на спорта“, а по повод 100-годишнината от рождението му през 1973 година е издигнат негов паметник в Горна Оряховица. Спортната зала на града също носи неговото име.

 

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Никола Петров или как един българин достигна висините на професионалната борба
4.6 от общо 203 глас(а)
Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

5 КОМЕНТАРА

  1. Не знам какво мислят другите по въпроса, но на мен това избягване на военната служба не ми звучи добре. Само за справка -Елвис Пресли е световно известен когато го привикват на донаборна комисия и го намират за „годен за военна служба“ и въпреки,че той е могъл да не влезе в казармата отива и служи 2 години на страната си – от март ’58 до март ’60.

  2. Здравейте приятели сънародници!
    Казвам се Анатолий Волчо. Българин съм от Украйна, гр. Николаев, Терновка.
    Председател съм на Български културно-просветен центр „Търновка“, и директор на Терновски музей на българска култура.
    Занимавам се с обществена дейност насочена на опазването и развитието на българската култура.
    Имаме към Центъра и БНУ, и вашия сайт ще ни е харно учебно помагало!
    много е добър и полезен!
    Благодаря ви за будителска работа колеги!!! )))
    С уважение, Анатолий

  3. Господин Градевски,

    Може би избягването от военна служба не звучи добре, но най-вероятно ако това не се бе случило, по пътя на т.нар. „ефект на пеперудата“ днес нямаше да се гордеем с Никола Петров.
    Хората са казали: „Всяко зло за добро“. Малцина днес биха отишли на наборна служба, а вярвам и още по-малко биха защитавали с гърдите и живота си нашата родина.

    За много години! Бъдете здрави!

  4. Няма как в живота на един човек всичко да звучи добре. Не звучи добре и това, че вече малко над средната възраст, се е оженил за едно дете на 16 години. Статията евфемистично я нарича „девойка“, но това си е дете. Човек е съвкупност от много качества, добри и лоши, и взима много решения, пак добри и лоши. Проблемът е непоследователността – ето сега се възхищаваме на Никола Петров и лекичко си затваряме очите за някои неща, но когато един циганин се ожени на 16 години трябва категорично да го забраним и осъдим. Доообре, но тогава и Никола Петров трябва да „осъдим“ за това му деяние.

  5. На 14г се води малолетна, а на 16 е непълнолетна, има вече паспорт и със съгласието на родителите може да се омъжи, според днешните закони. Според някога си, масово са задомявали девойките на 15-16г, защото е била нужна работна ръка по нивите, хората сами са изкарвали прехраната си. Всяко време с обичаите си. Днес е обичайно да се задомяват след 35г и да раждат с цезарово сечение, ако имат късмета да забременеят.

Отговор