В следващите редове ще прочетете откъс от „С нами Бог. Разкази за битки и герои от Балканските войни“. Книгата на Стоян Тачев ни разказва за паметни личности и събития от войните за национално обединение, някои от които незаслужено са потънали в забрава. Чрез това издание възраждаме спомените за воинската доблест и човешките добродетели на нашите предци.
Ако откъсът, разказващ за подвига на кап. Никола Андреев, на когото е кръстено добре познатото село Капитан Андреево, ви се стори интересен, не се колебайте да поръчате книгата от нашия онлайн магазин BULGARIANHISTORY.SHOP
В навечерието на Балканската война 2-ра отделна армия на генерал-лейтенант Никола Иванов е съсредоточена в района на Търново-Сеймен – Харманли – Хасково с числен състав около 96 000 души. Нейната задача е да обгради Одринската крепост. След обявяването на войната основните сили настъпват направо към Одрин, а Хасковският отряд на полковник Васил Делов и Сборната конна бригада на полковник Александър Танев също настъпват, прикривайки десния фланг на 2-ра армия.
На 8 октомври командирът на османските войски в Одрин – Шукри паша, получава заповед да атакува настъпващите български войски източно от река Тунджа, като за целта той формира подвижен резерв от три дивизии и ги изпраща в района на Муратчалъ и Таушанкуруджукьой. Осъзнавайки рисковете от този ход, Шукри паша изпраща една сборна редифска дивизия с цел да спре настъплението на 8-а пехотна Тунджанска дивизия към опразнения Одрин. Редифската дивизия заема позиция на гребена на платото между реките Арда и Марица в района на селата Юруш и Коюнлук. Нашите телефонни команди успяват да подслушат разговорите между противниковите командири, и разбират, че за 9 октомври е планирано настъпление срещу българските части при село Юруш. Командирът на 8-а дивизия генерал-майор Димитър Кирков23 планира с 51-ви пехотен полк да посрещне атаката, с 10-и пехотен Родопски полк да настъпи към село Коюнлук, а с 30-и пехотен Шейновски полк да атакува левия фланг на турците.
На разсъмване на 9 октомври командирът на 51-ви полк намира позицията от предната вечер за неизгодна и разпорежда на дружините в бойната част (3-та и 4-та дружина) да се изнесат напред и да се окопаят в района на кота 152. Изпратените напред патрули са прогонени с огън и когато се прибират при полка, към 9:30 часа, нашата пехота открива огън по турските позиции. Отговаря една турска батарея, която след 15 минути е обсипана с точен огън от нашите батареи от 8-ми артилерийски полк и принудена да отстъпи. От новата си позиция тази батарея започва да обстрелва окопите на 3-та дружина в 10:00 часа. Турската пехота също открива плътен огън, който достига своя връх в 12:00 часа.
Командирът на дивизията генерал Кирков наблюдава боя и вижда как турците започват общо настъпление срещу 51-ви полк с цел да обходят фланговете на нашите и да нанесат удар по левия фланг на българската позиция. Въпреки ожесточения огън на българите редифите от Гюмюрджинската дивизия използват многото гънки на местността и изненадващо се появяват на 300 – 400 крачки пред фронта и на фланга на 4-та дружина. 3-та дружина се държи геройски на позицията и осуетява намерението на турците да атакуват нашите окопи. Командирът на дружината подполковник Петър Калканджиев взема мерки и удължава отбранителната линия с полковите поддръжки. Настъплението на противника е спряно, но натискът е силен и турските вериги започват обхвата на фланга на дружината. 2-ра дружина, оставена в бригаден резерв, е вкарана в боя в 14:30 часа и турците залепват за земята, приковани от точния огън на нашите части.
Междувременно успешно се развиват действията на Родопци и Шейновци, като Шейновци успяват незабелязано да обходят левия турски фланг и да излязат дори в тила на противника в района на кота. Българските войници започват да викат „Ура!“, разнасят се и звуците на „Шуми Марица“, атаката им кара редифите да изоставят позициите си на кота 135 и да отстъпят. Придаденото към полка отделение от 8-ми артилерийски полк открива огън от превзетите позиции. Родопци също атакуват противника при село Коюнлук „на нож“ и също обръщат турците в бягство. Тунджанци получават подкрепа от съседната 9-а пехотна Плевенска дивизия. Командирът на 2/9 бригада полковник Попов изпраща едно артилерийско отделение от 9-и артилерийски полк, което под прикритие на дружина от 33-ти пехотен Свищовски полк в 15:15 часа открива огън по залегналите пред позициите на 51-ви полк турци и по техните поддръжки. Твърдата съпротива на този полк и ненадейният артилерийски огън по фланга разколебават турците.
В 15:30 командирът на 51-ви полк дава заповед за атака. Първи от окопите изскача командирът на 10-а рота капитан Никола Колев Андреев, родом от Стара Загора. Той извиква:
– Напред, юнаци, след мен! Да сразим поробителите!
С извадена сабя и револвер той увлича ротата си и скоро настига започналите да се оттеглят турци. Примерът му е последван от всички дружинни и ротни командири от полка. Започва свиреп ръкопашен бой, в който няколко редифи го намушкват със щикове. Капитан Андреев е тежко ранен. Но вълната на атакуващите българи помита редиците на турците и те се спасяват с бягство. Много се предават, някои се удавят във водите на придошлата река Марица. Към 18 часа боят е прекратен, пленени са над 200 войници и офицери, 2 оръдия, артилерийски ракли. Предпозиционното пространство на 51-ви полк е осеяно с трупове на вражески войници.
Капитан Андреев е отнесен първоначално в превързочния пункт, а след това в дивизионния лазарет. Неговият приятел доктор Проданов прави отчаян, но безуспешен опит да го спаси – раните му са смъртоносни.
Спомените на телеграфиста от щаба на 8-а дивизия Димитър Илийчев за този ден намираме на страниците на книгата „Последната крепост“ от Владислав Карагеоргиев:
Видях един офицер на носилка – тежко ранен. Попитах за името му. Казвал се капитан Андреев. Това беше пет часът следобед. Сякаш като сега го гледам този нещастен капитан. Отпуснал глава, гледаше спокойно и през нощта (много беше студено нея нощ) издъхнал, както и много други още нещастници.
Капитан Никола Колев Андреев е погребан в района на железопътна станция „Кадъкьой“, като заради проявената от него храброст по предложение на щаба на Действащата армия тя е преименувана на Капитан Андреево. Впоследствие тленните останки на капитана са пренесени и препогребани в Свиленград. Български изселници от Източна Тракия през 1915 г. се заселват в село Виран Теке, което е присъединено към България. По тяхна молба през 1934 г. селото е преименувано на Капитан Андреево. В селото са пренесени костите на капитан Андреев и препогребани там, а на героя е издигнат скромен паметник. Признателните българи увековечават спомена за този герой с песен, чийто текст е написан от поета Любомир Бобевски, а музиката – от композитора Александър Кръстев.
