Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

„Успехите на България“ е рубрика, в която Ви представяме постиженията на онези наши сънародници, които чрез силата на своя гений достигат висините на световния успех. Много от тях по един или друг начин остават в сянката на историческите събития и са забравени днес, но ние ще се постараем да поправим тази грешка.

Българската наука след Освобождението се развива с изключително бързи темпове. Направени са множество открития, които са от голямо значение както за родния, така и за световния културен прогрес. Това важи с еднаква сила за естествените, но и за хуманитарните науки. Едно от големите имена на този мощен интелектуален подем е д-р Никола Алексиев – първият български експериментален психолог.

Никола Алексиев е роден на 22 януари 1877 г. в гр. Габрово, в семейство на лекари. Завършва гимназия във Велико Търново. След това заминава за Париж, за да учи инженерство, но поради здравословни причини прекъсва следването си. Това прекъсване ще се окаже благотворно за собствения му житейски път, защото е предпоставка за това той да започне да изучава психология, която ще се превърне в негово основно поприще.

По-късно Алексиев отново започва да следва, този път обаче в Лайпциг, където слуша лекции по философия, естествени науки, литература. Психология изучава при първия експериментален психолог Вилхелм Вундт – огромно име в областта. Ученият оказва значително влияние на възгледите на младия българин върху психологията и става причина ученикът да развие делото на учителя си и на българска почва.

Психологът Вилхелм Вундт в своята лаборатория
Психологът Вилхелм Вундт в своята лаборатория

След завършването си Алексиев се завръща в България и по покана на друг ученик на Вунд – проф. Петър Нейков през 1906 г. започва работа в Софийския университет. Там той основава първата българска лаборатория за експериментална психология. До днес в сградата на университета са запазени някои от оригиналните уреди и инструменти, с които Алексиев извършва своите изследвания в типичния за времето интроспективен метод. Именно на това място се случват някои от най-значителните събития в историята на българската наука за психиката.

В лабораторията Алексиев, посредством реактивния метод, изучава зрителните грешки, които възникват при наблюденията на звездни тела. Констатирането на проблема и експерименталното установяване на индивидуалните различия във времето на реакция като негов причинител се оказват ключ към премахването на неточностите и осигуряват една по-прецизна работа при космическите наблюдения. Експерименталният психолог остава на работа във висшето учебно заведение в продължение на 6 години – до 1912 г.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

През този 6-годишен период той изпълнява различни дейности в университета. Постъпва на пост като асистент по педагогика, а по-късно става доцент по история на философията. Въпреки това обаче Алескиев гледа на себе си основно като на психолог и в това вижда своето истинско призвание. Така е известен и до днес в научните среди. Любовта му към науката за душата проличава и от факта, че чете лекции по нея без заплащане.

В сферата на тази наука той публикува изключително интересни трудове, които третират въпроса за емоциите, афектите, волята, усещанията и др. теми, които се явяват изключително актуални в психологическите среди. Друг основен проблем, върху който Алексиев разсъждава, е този за отношението между духа и тялото. Това е една от най-възловите теми както за психологията, така и за философията. Във възгледите си по въпроса той е силно повлиян от работата на Густав Хефнер – друго голямо име в областта.

Книгата на Н. Алексиев "Иполит Тен и неговата история на философията" Източник: www.knizhen-pazar.net
Книгата на Н. Алексиев „Иполит Тен и неговата история на философията“
Източник: www.knizhen-pazar.net

Дори във философските трудове на Алексиев прозира неговата обвързаност с психологическата тематика. Така в една своя книга, озаглавена „Иполит Тен и неговата история на философията“, авторът пише за народопсихологията и как методът психологизъм може да бъде приложен по отношение на нея.

Както много други интелектуалци по това време, Никола Алексиев не остава безразличен към сложната обстановка, в която се намира българската държава тогава. Роден една година преди Освобождението, той израства и се развива в една особено тежка политическа ситуация на установяване на напълно нови държавни порядки и на извоюване на държавна независимост на международната сцена. Нищо чудно, че при подобна атмосфера ученият сам изразява силна позиция относно ставащото в държавата. Макар и с едно дело, Алексиев доказва стойността, която България има за него. През 1912 г. той се записва като доброволец в Балканската война. За съжаление обаче загива на бойното поле в сраженията при Чаталджа. Тялото и личните му дневници не са намерени.

Неговата героична гибел е огромна загуба за българското общество, но тя е и еднозначно доказателство за характера на този голям български учен, който със своя труд основава и издига на световно ниво това, което днес гордо можем да наречем българската експериментална психология. С работата си по някои от най-важните за дисциплината теми той не само завещава огромно теоретично богатство на последователите си, а и осигурява стойностни и ефективни практически приложения. Разбира се, не можем да не подчертаем, че цялото това грандиозно научно творчество извира от интелекта на един човек с достоен характер, който дава живота си в израз на висш патриотизъм.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Никола Алексиев – бащата на българската експериментална психология
4.3 от общо 8 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

2 КОМЕНТАРА

Отговор