В следващите редове ще прочетете избран откъс от новото ни издание – „Достойните непознати“ на Мартин Чорбаджийски и Теодор Борисов. То ни среща с 50 истории на бележити наши сънародници, чиито имена са непознати за широката аудитория. Типичен пример за това е Боян Ботев – брат на поета-революционер Христо Ботев, чиято собствена биография може да служи като вдъхновение.
Ботеви са сред най-прочутите фамилии в съвременната българска история. Най-изтъкнатият неин представител е Христо Ботев – един от великите национални герои и поети в родната ни история. Той обаче не е единственият член на своето семейство, дал живота си за България. Неговият брат Боян Ботев загива за родината по време на сраженията за Сливница, защитавайки акта на Съединението.
Той е последното от общо деветте деца на Ботьо и Иванка Петкови. Приема се, че точната му рождена дата е 23 август 1866 г. Загубил своя баща едва на тригодишна възраст, Боян израства сред силното влияние на братята си. Но след заминаването на Кирил и Стефан и смъртта на Петко през 1872 г. остава сам с майка си, а животът им през това време е белязан от крайна бедност.
Първоначално учи в Калофер, но още преди да приключи основно образование, през 1875 г. неговата майка решава да заминат за Румъния. Причината е не само тежкото материално състояние на семейството, но и проблемите, създавани им от турските власти.
В Румъния Иванка Ботева и синът є Боян се установяват в Букурещ, при Евлоги Георгиев. Най-младият Ботев постъпва в местното българско училище, където брат му Христо е бил учител. Изкарва там една година, преди да се отправи към Русия, за да постъпи в пансиона на Тодор Минков в гр. Николаев. Това става чрез съдействието на дейци на Българското централно благотворително общество (БЦБО), сред които са руският общественик Владимир Йонин, Олимпий Панов, Иван Вазов, брат му Стефан и съпругата на брат му Христо – Венета Ботева. Интересен факт е, че заедно с него натам се отправя и Димитър Рашев – доведеният син на Христо Ботев.
Боян напуска гимназията в Николаев през 1880 г. поради неудовлетвореност от обучението, но чрез препоръка на Тодор Минков, който го познава като прилежен и интелигентен ученик, се прехвърля в Елисаветград, където завършва кадетския корпус на Военната гимназия през 1883 г. Първоначално смята да постъпи на служба във Волинския пехотен полк, но преди да изпълни това си намерение, през есента се завръща за кратко в България. Там Димитър Русчев, съученик от годините в Николаев, го разубеждава от повторно заминаване за Руската империя и вместо това предлага двамата заедно да се запишат във Военното училище и да поемат по пътя на българските офицери.
Боян Ботев успява да издържи конкурсния изпит и е зачислен направо в общия клас, VII випуск. Сведенията, с които разполагаме, говорят, че както в Русия, така и тук той се изявява като сериозен и способен кадър, като според Никола Начев е любимец на настоятелството поради владеенето на руски език и демонстрацията на много добри маниери. Следването обаче не минава без инциденти. Научен силно да цени своето достойнство и чест, той влиза в конфликт с инструктора кап. Федяй, който засяга младия юнкер, а той на своя страна не остава длъжен и отговаря с обида. Спасен е от изключване само благодарение на застъпничество от негови другари и брат му Кирил. Извън задълженията на юнкер поддържа близки контакти с държавника Драган Цанков, водач на едно от крилата в Либералната партия (ЛП).7
Поради избухването на Сръбско-българската война не успява да завърши и е произведен предсрочно в портупей-юнкер. Макар да не е задължен да се включи във войната, Боян Ботев не се поколебава и се записва като доброволец, за което решение казва: „Няма да засрамя батя си Христа, ще отмъстя на врага заради него“.
По свое желание е зачислен в състава на Седма рота от Пети пехотен дунавски полк и става помощник на ротния командир. На 7 ноември 1885 г. при атаката на височината Три уши е началник на целта и управлява стрелбата. Щурмът е успешен, но по време на сражението Ботев е тежко ранен. За този епизод съществуват различни сведения. Според едно от тях той е улучен в корема, друго сочи, че освен че получава огнестрелната рана, бива прободен на две места от щик, а до него са намерени двама сърби, посечени от шашката му. В трето сведение, което дължим на Боян Ботйов, се говори за уцелване от три куршума и намушкване два пъти с щик.
И макар да не са известни точните подробности около раняването, знаем какво става след това. Оказаната от санитарния отряд първа помощ е недостатъчна и той е откаран на лечение в София, което обаче също е неуспешно. Така Боян Ботев умира на 10 ноември в ръцете на големия си брат Кирил. Посмъртно е произведен в чин подпоручик. Петър Чолов пише, че е погребан в старите софийски гробищата, намирали се близо до днешния площад „Възраждане“, но точното място на гроба днес е неизвестно.
