Няма да преувеличим, ако кажем, че Неофит Рилски олицетворява цял етап от развитието на новобългарската култура. Той има заслуги за движението за народна просвета, за новобългарското училище, за книжнината, за общонационаления книжовен език. А именно това движение за просвета изиграва една от най-важните роли на мощен ускорител в съзряването на националното съзнание, въздейства на борбата за църковна независимост и спомага за признаването на българската нация в пределите на Османската империя. То обединява разпокъсаните дотогава народни сили в подготовката им за последната решителна битка – тази за политическо освобождение.

Неофит Рилски

А щом борбата за просвета, за новобългарско училище, книжнина и език лежат в сърцевината на извършилата се културна революция, то спокойно можем да определим като знаменосец на тази революция у нас и първия радетел на новобългарския книжовен език – Неофит Рилски. През 1882 г. признание за значението на Неофит Рилски в културната история на България дава Константин Иречек като го определя за „патриарх на българските писатели и педагози”.

Неофит Рилски е сред онези дейци на Българското възраждане, които ни поразяват с всеобхватните си интереси, с безкрайното си трудолюбие и себеотрицание, с високата си нравственост и безкомпромисност. Той е личност, която отдава на високо благородна цел умствените и творческите си сили в продължение на близо седемдесет години. Творческото му въздействие може да се открие в няколко поколения български интелектуалци.

Още в младежките години на родения през 1793 г. в Банско Никола Поппетров има моменти, подсказващи неговата склонност към духовните и интелектуални прояви, които ще оставят следа в българската култура. Поппетров получава първите си училищни познания от баща си, който е свещеник.

През 1806 г. започва обучението си при прочутия живописец Димитър Зограф. Когато учителят му решава да напусне Банско и да замине за Рилския манастир, за да рисува икони, младият Никола пожелава да тръгне с него и да се учи за иконописец, но баща му не го пуска. Тогава Никола бяга от къщи и настигна учителя си. Заедно с него отива в Рилския манастир, където, според някои монаси, взема участие при рисуването на „Страшния съд“. Когато Димитър Зограф свършва своята работа в манастира, напуска без своя ученик. Никола става послушник при проигумен Йеротей. Баща му се възпротивява, защото вече вижда сина си като прочут живописец. Но после се съгласява при условие, че младежът няма да бъде покалугерен без неговото одобрение. През 1811 г. обаче Йеротей покалугерява послушника си без знанието на бащата и Никола приема името Неофит.

Започват години на упорит труд. Младият Неофит изучава черковнославянска граматика в манастира. Учи в гръцките училища в Мелник и Велес, след което става учител и проповедник в Рилската обител. Тук той продължава да се самообразова постоянно и системно, поради което е смятан за един от най- културните и способни монаси. През 1828 г. самоковският митрополит Игнатий взема Неофит Рилски за свой секретар, но не за дълго. На следващата година митрополитът е убит. Потресен от садизма на турчина убиец, Неофит прави първия си литературен опит, написвайки стихотворение, посветено на убития митрополит. След връщането си в Рилския манастир, той трябва отново да го напусне, тъй като през 1833 г. манастирската сграда е нападната и изгорена от разбойници.

Неофит отива в Казанлък, а през 1834г. в Букурещ. Там е изпратен от Априлов и Палаузов, за да се подготви за преподавателска дейност в строящото се Габровско училище. В началото на 1835 г. училището е открито, а Неофит Рилски е първият му учител. Той въвежда взаимоучителния метод и обучава своите възпитаници в светски дух. Три години по-късно, през 1837 г., Копривщица има честта да приеме за две години уважавания педагог. Но копривщенските първенци го принуждават да напусне красивото подбалканско селище и да се завърне в Рилския манастир.

До него достигат писма от много градове. Всички горят от желание да отиде при тях, за да ги просвети. Най-настоятелни обаче са старозагорците. Те пишат писмо след писмо – прочувствени, завладяващи. Неофит не може да устои на трогателните молби и скланя. През април 1846 г. той отива в Стара Загора, но за съвсем кратко време. Лошите условия в училището не му дават възможност за нормална педагогическа дейност и го принуждават да се върне отново в своя „дом безмолвия“ в Рила.

НеофитРилскиглобус
Глобусът, създаден от Неофит Рилски

През 1848 г., когато е поканен да поеме Катедрата по славянски езици в Богословското училище на о-в Халки, отново напуска Рилската обител. Там прекарва четири години и за нуждите на преподаването съставя славяно-гръцки речник. Речникът е отпечатан в Константинопол със заглавие „Христоматия на славянския език“. Днес, 160 години по-късно, този труд все още се използва. През 1852 г. Неофит се завръща отново в Рилския манастир, където, въпреки отправените му покани да работи като учител и ректор на проектираната духовна семинария, остава до края на живота си. Книжовната работа поглъща Неофит, той живее изключително с нея. От 1860 г. до 1864 г. поема игуменството на Рилския манастир. Роденият за педагог и книжовник Неофит Рилски не изменя на своето призвание. Силно отдаден на книжовните си занимания, той отхвърля по-късно и митрополския сан, който му предлагат.

Игуменът е обичан и уважаван от всички. Канен е за учител от различни краища на страната. От него се искат съвети за постройката на училища, книжовници му изпращат за мнение свои ръкописи. Той е винаги отзивчив, внимателен и мъдър наставник, опитен и неуморим педагог. Неофит дава на народа това, от което има нужда най-много – просвещение и наука. С рационалистическите си възгледи той поставя на здрава основа училищното обучение – въвежда взаимоучителната метода, въвежда нови учебни предмети, с които разширява значително познанията на учениците си, отхвърля завинаги схоластиката и догматизма на старата килийна система.

Смятайки, че учението трябва да бъде поставено преди всичко, Неофит Рилски съставя и през 1835 г. издава „Взаимоучителни таблици“, по които оттогава се води училищното обучение. Негово дело е и първата по-сериозна „Болгарска граматика“, интересна не само със системното изложение на граматичните особености на българския език. В нейната уводна част или в така нареченото „Филологическо предуведомление“, авторът изказва своите възгледи за книжовния българския език и ги защитава с полемична част. Неофит Рилски подкрепя създаването на книжовен национален език на базата на общи закономерности, характерни за всички българския наречия. От друга страна обаче Неофит набляга и върху необходимостта да се запазят известни особености и форми от черковнославянския език. Така той става родоначалник на езикова школа, която не пренебрегва нито отделните български говори, нито езиковите форми, отразяващи черковнославянската книжнина.

Усетът на Неофит Рилски към граматичните и лексикални особености на езика идва преди всичко от неговите лексикографски интереси. От 1819 г. до края на живота си той живее с една мечта – да състави и издаде речник на българския език. Близо шестдесет години Неофит работи по изработката на българо-гръцки речник. През 1875 г. започва печатането му, но поради настъпилите смутни времена този многогодишен труд, който обхваща богатството на българския и гръцкия език и който поддържа с десетилетия творческия пламък на един талантлив езиковед, остава неиздаден.

Книжовното дело на Неофит не се състои само от „Болгарска граматика“, „Взаимоучителни таблици“ и Речникът. Неофит Рилски е автор и на други оригинални и преводни съчинения като „Краткое и ясное изложение“, „Слаужба с житием отца Йоанна Рилскаго“, „Христоматия славянского язика“, „Описание болгарскаго священаго монастиря Рислакго“ и др. В тях се разглеждат не само църковни проблеми, но и такива от светски характер. Преводът на Енавгелието, направен от Неофит Рилски и отпечатан в Смирна през 1840 г. има особена стойност за Възраждането. Той се посреща с огромен интерес. За това свидетелстват отзивите на възрожденските читатели и книжовници. През 1875 г., шест години преди смъртта си, Неофит Рилски издава „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“. Той ни завещава и първия български глобус, който днес се намира в манастирския музей на Рилската обител. Българският просвещенец умира на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир.

НеофитРилскигроб
Гробът на Неофит Рилски

Неофит Рилски е личност, която и днес предизвиква интереса на педагози, езиковеди, литератори, историци, богослови, защото той живее с енциклопедичния дух на Възраждането, с благородните му творчески пориви. Понякога голямата дистанция на времето, която ни дели от събития и творци, не ни позволява да почувстваме и да разберем напълно тяхната значимост и величие. Затова е добре да си припомним оценките на техните съвременници. От неговите ученици и сподвижници Неофит Рилски е наречен „първий просветител болгарский“, „наш Нестор“.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Неофит Рилски – „патриархът на българските писатели и педагози“
4.5 от общо 23 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор