Берлинският договор разпокъсва по един безмилостен начин България на множество парчета. Територии, населени с българи, са дадени на Сърбия, Гърция и Румъния, а други остават в пределите на Османската империя. Част от освободените български земи са включени в пределите на новосъздаденото княжество България, а е създадена и автономна област, наречена Източна Румелия. Двете Българии, макар и разделени, мислят в една насока, споделят едни и същи надежди. След няколкото неуспешни дипломатически опита за Съединение, става ясно, че подкрепа няма да бъде получена от никъде. Българите трябва да разчитат единствено на своите сили. Така идва паметният 6 септември, когато е осъществен и самият акт на съединение, който е първата голяма крачка към така жадуваното национално обединение.
Съединението е общонароден акт, който, макар и извършен с твърда ръка, не довежда до проливането на кръв. И като всеки подобен акт, в него участват българи на различна възраст, с различни професии, различно образование, различно богатство, а също така сред главните действащи лица има и жени. Една от тези жени е Недялка Шилева. Именно на нея посещаваме и този материал, тъй като, подобно на много други български герои, тя тъне в забрава от прекалено дълго.
Недялка Шилева е родена през 1867 година в село Голямо Конаре, днес град Съединение. Получава основно образование в родното си село, а гимназиалното си в Пловдив. След като завършва своето учение, работи като учителка и преводачка. И тя, като другите българи в Източна Румелия, не остава безучастна към разделението на България. Едва 18-годишна, тя взима активно участие в Съединението. Със сигурност голямо влияние върху нея има и нейният, по това време все още годеник, Продан Тишков Проданов, известен още като Чардафон Велики. През 1885 година младата девойка ушива знамето на Голямоконарската чета. Върху знамето на новата Хвърковата чета тя изписва с блажна боя патриотични лозунги. Преди нея върху трите метра зелен копринен плат, пловдивският фотограф и художник, сподвижник на Левски, Георги Данчов рисува лъв поради липсата на време да бъде извезан такъв.
Заедно с останалите четници тя се отправя към областния център – Пловдив. По пътя натам проличава
нейният героизъм. Малко преди да стигнат до Пловдив, четниците дочуват в мрака пред себе си шумове, наподобяващи тътен. Изплашени, всички залягат в тревата около пътя. Някои дори изказват съмнения в предприетото начинание и започват да съжаляват, че са се хванали с това. Тогава Недялка им извиква:
“Не ви е срам, стари мустакати мъже! Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-млада между вас!”
Нейните думи успяват силно да въздействат на въстаниците. Те си възвръщат бойния дух и четата продължава пътя си.
След свалянето на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич на 6 септември 1885 година, младата поборничка получава важна задача. На нея се пада честта да бъде ескорт на Кръстевич. Тя се качва до него във файтона, облечена във въстаническа униформа, със сабя в ръка. Така тя го съпровожда из целия град и по-нататък по пътя му за село Голямо Конаре. Файтонът преминава през града пред погледите на всички. Той трудно си пробива път през насъбралата се тълпа, но все пак достига до своята цел.
„Във всеки случай делото беше народно и аз всичко забравям и всичко прощавам за това, което се извърши и спрямо моята личност; но едно нещо не мога да забравя, не мога да простя на нашите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облечена в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведоха така из града за присмех и подигравка.”
Недялка Шилева се оказва напълно способна да изпълни възложената й задача. Тя успява да се справи достойно с нея, поради което съвременниците й я наричат Голямоконарската Райна княгиня.
След Съединението животът на Недялка продължава по старому. През същата 1885 година тя се омъжва в Казанлък за Продан Тишков Проданов. Раждат им се две деца – Свобода и Любен. Техният брак продължава едва десетина години, като през 1895 година двамата с Чардафон са вече разведени без да оставят други наследници.
През следващите години Шилева продължава да учителства. Работи в Пловдив, Ямбол и София. От 1923 г. до смъртта си тя живее в София.
Впечатления за нейната личност може да получим от разказа на един неин бивш ученик от София, който споделя:
„Ние я познавахме като г-жа Чардафонова, а някои скришом й казваха Чардафонката… (Тя) не се уплашваше от нищо, беше твърда жена. Знаехме, че ни обича, но не беше щедра на ласки, рядко се усмихваше, понякога дърпаше ушите на някого, друг път дори ни попляскваше…”
Свидетелство за голямата любов на Недялка към България е фактът, че тя става дарителка на БАН, Народната библиотека, „Св. св. Кирил и Методий” и на Военноисторическия музей. Завещава също и втория етаж от родната си къща в село Голямо Конаре. Тя умира в София през 1959 година на 92-годишна възраст.
