На 1 септември 1939 г. Германия навлиза в Полша. Дадено е началото на Втората световна война. Успехите на Хитлер са впечатляващи, като до юни 1940 година той поема контрола над Централна и Западна Европа (с изключение на Великобритания).България, водена от цар Борис ІІІ, до последно отстоява българския неутралитет, но вследствие на множество причини се присъединява на страната на Тристранния пакт. Все пак българската дипломация успява да постигне някои успехи – България се доблжава до осъществяването на националното обединение, а страната отказва да изпрати войска на фронта. Интересен факт е, че на Източния фронт е изпратен само един санитарен влак.

На 12 декември 1941 г. България обявява т.нар. „символична война“ на Англия и САЩ. В битка със съюзническите сили влизат главно българските ВВС, защитавайки родината си от бомбардировки. Съществува схващането, че бомбардировките над България са резултат от обявената „символична война“. Фактите опровергават това твърдение. Първите английски бомбардировки над София са  на 13-15 април 1941 г. Следващата година е година на затишие поради факта, че Гърция е окупирана от Германия. По този начин Съюзническите сили губят базата, от която да излитат бомбардировачите. Нападението е възобновено през 1943 г. Капитулацията на Италия дава възможност в нейната южна част да бъде създадена съюзническа база, от която бомбардировачите да достигат България.

Летци на Царство България, www.lostbulgaria.com

Един от летците, които героично защитават България от разрухата на бомбардировките е поручик Неделчо Иванов Бончев. Той е роден  на 21 юни 1917 г. в София, но родът му произхожда от село Мирково. Завършва Втора мъжка гимназия заедно с легендарния Димитър Списаревски и продължава обучението си във Военното училище на Негово Величество. Обучава се за пилот в България и Италия.

Уменията и храбростта на Неделчо Бончев излизат наяве в боевете за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943-1944 г. На 20 декември 1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач. На 30 март 1944 г. сваля една „летяща крепост„Боинг Б-17“. Най-големият му подвиг обаче тепърва предстои. Извършва го в един от най-мрачните дни за българската авиация, тъй наречения „Черен Великден“ – 17 април 1944 г.

С хитрост съюзническата авиация подлъгва българските летци. До този момент основен изтребител за прикриване на съюзническите формации е „П-38“, който е двумоторен и лесно се разпознава на фона на едномоторните германски изтребители. В този ден те за първи път използват срещу България едномоторните „П-51 Мустанг“. Българските пилоти първоначално предполагат, че „Мустангите“ са немските „Месершмит“ и неподготвени за бой се приближават до тях. Въпреки това българите оказват яростна, ожесточена съпротива, поради което загубите ни не са катастрофални. Трудно е да си представим какво минава през ума на тези хора, излитащи, за да връхлетят врага, който има преимущество 10 към 1, а на моменти и 40 към 1. Въпреки липсата на всякаква перспектива за успех, те дават всичко за  България, дори живота си.

Американските „Mustang P51“

Тогава Неделчо Бончев извършва своя подвиг. В разгара на битката той остава сам. Към него се задава четвърта вълна от „летящи крепости“, подкрепени от изтребители. Без да се замисля, пилотът се хвърля храбро в сражението. С перфектно насочване се отправя към един от вражеските самолети. Открива огън по десния и по крайния мотор. След серия маневри, героят се озовава в перфектна стрелкова позиция. За зла участ оръдието на българския летец засича точно, когато е нужно да изстреля снаряд, за да свали „летящата крепост“. За да не допусне врагът  да се измъкне, Неделчо Бончев се врязва в него. Така той става известен като „втората българска жива торпила“, след капитан Димитър Списаревски.

Владимир Сис посвещава „Критичните дни на България“ на българския народ, дълбоко убеден, че следващите поколения трябва да знаят истината и никога да не я забравят.

КЪМ МАГАЗИНА

Пилотът обаче оцелява като по чудо. Бензиновият резервоар се взривява в последния момент. В резултат на това Бончев е изстрелян във въздуха. След хилядаметрово свободно падане, вързан за седалката, летецът успява да се отскубне от нея и да отвори парашута си. Приземява се в преспа сняг без ботуши, защото ги губи по време на падането. Заради това се разболява от бронхопневмония и лежи дълго време в болница, откъдето бяга, за да лети отново.

Неделчо Бончев (в средата)

Както хиляди други българи, във втория етап на Втората световна война, Бончев е изпратен да се сражава срещу отстъпващите германци, доскорошните съюзници на България. До 5 октомври 1944 г. изпълнява осем бойни полета, а след това пилотът получава нова задача. Трябва да прикрива шест бомбардировача „До-17“ начело на две четворки „Ме-109“, след което да проведе две самостоятелни атаки по земни цели на шосето Крива паланка – Куманово. Самолетът му е свален е от противовъздушна артилерия. Летецът успява да катапултира и да се приземи успешно, но е пленен от германците. По-нататъшната му събда не е известна. Смята се, че е разстрелян във военнопленически лагер.

Така си отива един от най-смелите и способни български летци, запомнен в историята като „втората жива торпила“. Така пропада един от най-големите герои на Царство България. Така е заличен един доблестен българин, който в живота си винаги поставя на първо място идеала и дълга към Отечеството. Неделчо Бончев получава признание за осем въздушни победи над съюзническите сили, но се предполага, че реалният им брой е по-голям.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Неделчо Бончев – един от орлите на Царство България
4.6 от общо 113 глас(а)
Ивомир Колев
Ивомир Колев е бакалавър „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва магистратура в същия университет в специалност „Религия и образование“. Продължава образованието си във втора магистратура в Историческия факултет на СУ. Той е автор в „Българска история“, а също и сценарист на няколко филмови документални поредици. Има специфичен интерес към историята на средновековна България и българската следосвобожденска демокрация.

3 КОМЕНТАРА

  1. Продължавайте в същия дух! Народ, който не помни миналото си е обречен на забвение. Адмирации отново за труда Ви!

Отговор