Добре известно е, че Стефан Стамболов е бил политик и революционер, но малко се знае за това, че е бил и поет. През 1875 г. в Букурещ излиза малка книжка със стихотворения – „Песни и стихотворения на Ботева и Стамболова“.
Стамболов е автор на текста на марша „Не щеме ний богатство“, който става химн на революционното движение. Пеят я народните представители по време на Първото народно събрание на Оборище. Пее я въстаналият народ в Панагюрище, пеят я Ботевите четници от Козлодуй до Стара планина. Пеят я и войниците, отбраняващи родината ни при Сливница. Текстът звучи актуално дори и днес. Да се заслушаме в посланието му и да извадим своите поуки и заключения.
Не щеме ний богатство
Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
а искаме свобода,
човешки правдини!
Припев:
Напред! Напред!
Напред да вървим!
България от робство
да освободим!
Не щеме ний боляри,
не щеме ний паши –
жадуват свободата
нашите души!
Сановници не щеме,
ни православен цар –
свободата свята
е нашият олтар!
Не щеме ний попове,
ни екзарх-шарлатан!
Не щем да сме робове
на Господ самозван!
Разкъсайте робове
робския ярем,
щом не сме свободни,
по-добре да мрем!
