Силна и просперираща държава е онази, която пази своята история, писменост, култура и традиции. Българските управници на следосвобожденска България са знаели това. Знаели са също и че за да се формира здраво и процъфтяващо културно общество, е необходимо създаването на книжовен храм. Място, където да се съхраняват безценните знания и памет на нашия народ.

Създаването на Националната ни библиотека е емблематичен момент от нашето минало. Жаждата за култура и просвета е генератор не просто за създаването на библиотеката, но и за нейното оцеляване и развитие през трудните години след Освобождението, а после и по време на световните войни.

Главна мисия на Националната библиотека е събирането, разкриването и предоставянето на целокупната национална книжнина. Нейно задължение е  опазването за поколенията на неприкосновения архив от националните ръкописни съкровища, възрожденската книжнина и модерната печатна продукция на държавата.

Пьотр Алабин

Първото предложение за създаване на публична библиотека в София е направено на 04.04.1878 година. На тази дата, по време на празненството по случай избавлението на царя Освободител (Александър II) от покушението срещу него в Париж, Михаил К. Буботинов изнася реч, в която изтъква, че за да се развива града в културно и образователно отношение е необходимо изграждането на богата библиотека. Губернаторът Алабин и вицегубернатора Марин Дринов посрещат това предложение с одобрение.

Идеята на Буботинов е да се използва като основа библиотеката на Иван Денкоглу, върху която постепенно да се изгражда наличността. На 28 ноември (10 декември по нов стил)  е съставена  библиотечна комисия и тази дата се счита за рождената дата на Народната библиотека (НБ). Година по-късно по предложение на Марин Дринов, НБ е превърната в държавно учреждение.

Първата сграда, в която се е помествала библиотеката е къща, която най-вероятно се е намирала на мястото на днешната Българска народна банка. Назначен за библиотекар е Иван Шумков. Той има за задача да намери подходяща сграда с предоставените му от Алабин средства. Това което намира Шумков е една от големите турски къщи в града, като я предоставя на предприемач, за да бъде пригодена за нуждите на една библиотека.

Още с основаването си  Народната библиотека започва да оформя своята архивна сбирка. Обособяването ѝ е отговор на стремежа на народа да събира и пази материали, отразяващи периода на Възраждането. Това е едно от първите български архивохранилища, възникнали след Освобождението, по-късно наименуван Български исторически архив.

Поставено е и началото на фонд от славянски и чуждоезични ръкописи, отделен още със създаването си в специален шкаф в  директорския кабинет. Едни от първите постъпления в този фонд са подарената сбирка от ръкописи на софийския митрополит Мелетий Зографски, библиотеките на проф. Марин Дринов, Петко Р. Славейков, Найден Геров, ръкописи от библиотеката на Българското книжовно дружество в Браила и др.

През следващите десетилетия на библиотеката ѝ се е наложило да се мести няколко пъти. В новопровъзгласената българска столица има голям недостиг на помещения и книжовните сбирки на библиотеката са преместени от ремонтираната турска къща в черквата Св. Никола, оттам в конака, а през 1879 година в Голямата джамия. Годините са тежки, средствата не достигат и библиотеката остава под покрива на джамията за шест години. В същата сграда се помещава и Държавната печатница.

Буюк Джамия

Голямата джамия не е пригодена за библиотека, условията за работа на библиотекарите са трудни. Това обаче не спира българските възрожденски дейци да продължат своето просветно дело. Дълъг е списъкът на дарителите през годините, който показва големия принос на нашите сънародници за събирането и съхраняването на това ценно книжовно наследство. Така например българският търговец във Виена Никола Ковачев дарява на библиотеката пълни течения от вестник „Народност“, „Дунавска зора“, „Право“, „Век“, Каравеловите вестници „Свобода“ и „Независимост“, „Знаме“ на Христо Ботев и др.

В средата на 1880 година за главен секретар на Министерство на народното просвещение е назначен Константин Иречек а през 1884 година той става директор на Народната библиотека. Иречек настоява библиотеката да бъде преместена от джамията, като изтъква неблагоприятните условия на сградата, която не е пригодена за нуждите на една библиотека. Взето е решение книжният фонд да се премести в новопостроената класическа гимназия, след като тя бъде освободена от Народното събрание. След оглед на помещенията обаче Иречек констатира, че сградата е недостатъчна да побере фонда. Една година по-късно, Министерство на просвещението освобождава сградата в парка на Конака, сегашният природонаучен музей, и я предоставя на НБ. Пренасянето се извършва в началото на 1885 година.

Девет години по-късно през 1894 година министерството наема сграда на ул. „6-ти септември“ и ул. „Вълкович“ и библиотеката се премества там за шест години. През 1900 година се закупува сграда на „Раковски“ и „Славянска“, която е предназначена за казино, и се предоставя на НБ. Книжният фонд отново е преместен.

Читалня в Народна библиотека в сградата на Раковски

През 1933 година е назначена комисия, която трябва да определи мястото за постройка и да изработи проект за образуване на фонд за нея. Комисията предлага този път за място градинката между Народното събрание и Софийския университет. На 12 декември 1937 година е обявен конкурс за изработване на скици за построяване на сграда за Националната библиотека, представени са 24 проекта. Иван Васильов и Димитър Цолов печелят проекта. Окончателното решение за терена е бившият царски манеж.

Грубият строеж и покрива са приключени през 1943 година. Започва Втората световна война и строежът е замразен. Тогава директор на библиотеката е Райчо Райчев, който прави и невъзможното за да запази книжния фонд от бомбардировките. Взето е  решение фондът да се нареди плътно в първите два етажа на книгохранилището в двора на НБ като се зазидат прозорците и вратите. Водопроводът, който води до книгохранилището, е прекъснат.

На 10 януари 1944 година книгохранилището на библиотеката на ул. “Раковски“ е ударено от бомба, но книгите остават под бетонните плочи. Директорът както по време на самата бомбардировка, така и след нея остава сам в библиотеката. Сградата е разрушена, а фондът е затрупан. Райчо Райчев заедно с помощта на библиотекарите търси начин за спасяване на книжнината.  Той работи по евакуирането на част от фонда  в Съдебната палата. Благодарение на тези действия голяма част е спасена.

Сградата на ул. Раковски където библиотеката е била от 1900 до 1944 година

Независимо от тежките последици на войната фондът на библиотеката непрестанно се увеличава. Така през 1948 година се обособява картографската сбирка, която наброява едва 1500 библиотечни единици. Постепенно се обогатява и развива. Днес това е най-добре комплектуваната сбирка в страната – 10 648 атласи, карти и глобуси. По-късно през 1951 година. от основния фонд на Библиотеката се изваждат музикалните издания и се обособяват в самостоятелна колекция. Библиотеката притежава уникални екземпляри на редки и ценни музикални български издания. Музикалният отдел съдържа най-богатата и добре запазена сбирка на музикалните издания от края на ХІХ век и следващите десетилетия.

След войната се подновява  работата по новата сграда. През 1953 година строежът е завършен. Библиотеката официално се открива за читателите на 16 декември 1953 година.

Периодът след Освобождението, както и следвоенните години са тежки за всички. Въпреки трудностите библиотекарите от НБ продължават да работят за запазването на българската книжнина. След бомбардировките те правят и невъзможното, за да спасят каквото е останало с ясното съзнание, че това е културното наследство на българския народ.

Днес Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е институция с изключително голяма роля за културното и научно развитие на страната ни. Нейните колекции я правят хранилище с европейска и световна значимост. Фондът обхваща над 8 милиона регистрирани единици. Най-старият запазен ръкопис  е от ХI век, това е фрагмент от пергамент с гръцко минускулно писмо, който постъпва във библиотеката през 1967 година. В Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се съхраняват и личните архивни фондове на видните български писатели и поети Иван Вазов, Захари Стоянов, Пенчо П. Славейков, Мара Белчева, Елисавета Багряна, Гео Милев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Йордан Йовков и др.

Настоящият материал е дело на Маргарита Страхилова и е част от съвместното партньорство на сдружение „Българска история“ и Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Обновеният ни магазин те очаква с предложения за книги, списания, календари, карти и подаръци за деца. Малко на брой, но качествени образователни продукти, следващи линията ни за увлекателно и достоверно представяне на българската история.

Хареса ли ви статията?

Историята на Национална библиотека – духовният стълб на нацията
4.7 от общо 9 глас(а)
Вашето мнение е важно за нас!
СПОДЕЛИ
Предишна статия5 факта за Одринската епопея (влог)
Следваща статияМезек – перлата на Югоизточна България
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР