Силна и просперираща държава е онази, която пази своята история, писменост, култура и традиции. Българските управници на следосвобожденска България са знаели това. Знаели са също и че за да се формира здраво и процъфтяващо културно общество, е необходимо създаването на книжовен храм. Място, където да се съхраняват безценните знания и памет на нашия народ.
Създаването на Националната ни библиотека е емблематичен момент от нашето минало. Жаждата за култура и просвета е генератор не просто за създаването на библиотеката, но и за нейното оцеляване и развитие през трудните години след Освобождението, а после и по време на световните войни.
Главна мисия на Националната библиотека е събирането, разкриването и предоставянето на целокупната национална книжнина. Нейно задължение е опазването за поколенията на неприкосновения архив от националните ръкописни съкровища, възрожденската книжнина и модерната печатна продукция на държавата.
Първото предложение за създаване на публична библиотека в София е направено на 04.04.1878 година. На тази дата, по време на празненството по случай избавлението на царя Освободител (Александър II) от покушението срещу него в Париж, Михаил К. Буботинов изнася реч, в която изтъква, че за да се развива града в културно и образователно отношение е необходимо изграждането на богата библиотека. Губернаторът Алабин и вицегубернатора Марин Дринов посрещат това предложение с одобрение.
Идеята на Буботинов е да се използва като основа библиотеката на Иван Денкоглу, върху която постепенно да се изгражда наличността. На 28 ноември (10 декември по нов стил) е съставена библиотечна комисия и тази дата се счита за рождената дата на Народната библиотека (НБ). Година по-късно по предложение на Марин Дринов, НБ е превърната в държавно учреждение.
Първата сграда, в която се е помествала библиотеката е къща, която най-вероятно се е намирала на мястото на днешната Българска народна банка. Назначен за библиотекар е Иван Шумков. Той има за задача да намери подходяща сграда с предоставените му от Алабин средства. Това което намира Шумков е една от големите турски къщи в града, като я предоставя на предприемач, за да бъде пригодена за нуждите на една библиотека.
Още с основаването си Народната библиотека започва да оформя своята архивна сбирка. Обособяването ѝ е отговор на стремежа на народа да събира и пази материали, отразяващи периода на Възраждането. Това е едно от първите български архивохранилища, възникнали след Освобождението, по-късно наименуван Български исторически архив.
Поставено е и началото на фонд от славянски и чуждоезични ръкописи, отделен още със създаването си в специален шкаф в директорския кабинет. Едни от първите постъпления в този фонд са подарената сбирка от ръкописи на софийския митрополит Мелетий Зографски, библиотеките на проф. Марин Дринов, Петко Р. Славейков, Найден Геров, ръкописи от библиотеката на Българското книжовно дружество в Браила и др.
През следващите десетилетия на библиотеката ѝ се е наложило да се мести няколко пъти. В новопровъзгласената българска столица има голям недостиг на помещения и книжовните сбирки на библиотеката са преместени от ремонтираната турска къща в черквата Св. Никола, оттам в конака, а през 1879 година в Голямата джамия. Годините са тежки, средствата не достигат и библиотеката остава под покрива на джамията за шест години. В същата сграда се помещава и Държавната печатница.
Голямата джамия не е пригодена за библиотека, условията за работа на библиотекарите са трудни. Това обаче не спира българските възрожденски дейци да продължат своето просветно дело. Дълъг е списъкът на дарителите през годините, който показва големия принос на нашите сънародници за събирането и съхраняването на това ценно книжовно наследство. Така например българският търговец във Виена Никола Ковачев дарява на библиотеката пълни течения от вестник „Народност“, „Дунавска зора“, „Право“, „Век“, Каравеловите вестници „Свобода“ и „Независимост“, „Знаме“ на Христо Ботев и др.
В средата на 1880 година за главен секретар на Министерство на народното просвещение е назначен Константин Иречек а през 1884 година той става директор на Народната библиотека. Иречек настоява библиотеката да бъде преместена от джамията, като изтъква неблагоприятните условия на сградата, която не е пригодена за нуждите на една библиотека. Взето е решение книжният фонд да се премести в новопостроената класическа гимназия, след като тя бъде освободена от Народното събрание. След оглед на помещенията обаче Иречек констатира, че сградата е недостатъчна да побере фонда. Една година по-късно, Министерство на просвещението освобождава сградата в парка на Конака, сегашният природонаучен музей, и я предоставя на НБ. Пренасянето се извършва в началото на 1885 година.
Девет години по-късно през 1894 година министерството наема сграда на ул. „6-ти септември“ и ул. „Вълкович“ и библиотеката се премества там за шест години. През 1900 година се закупува сграда на „Раковски“ и „Славянска“, която е предназначена за казино, и се предоставя на НБ. Книжният фонд отново е преместен.
През 1933 година е назначена комисия, която трябва да определи мястото за постройка и да изработи проект за образуване на фонд за нея. Комисията предлага този път за място градинката между Народното събрание и Софийския университет. На 12 декември 1937 година е обявен конкурс за изработване на скици за построяване на сграда за Националната библиотека, представени са 24 проекта. Иван Васильов и Димитър Цолов печелят проекта. Окончателното решение за терена е бившият царски манеж.
Грубият строеж и покрива са приключени през 1943 година. Започва Втората световна война и строежът е замразен. Тогава директор на библиотеката е Райчо Райчев, който прави и невъзможното за да запази книжния фонд от бомбардировките. Взето е решение фондът да се нареди плътно в първите два етажа на книгохранилището в двора на НБ като се зазидат прозорците и вратите. Водопроводът, който води до книгохранилището, е прекъснат.
На 10 януари 1944 година книгохранилището на библиотеката на ул. “Раковски“ е ударено от бомба, но книгите остават под бетонните плочи. Директорът както по време на самата бомбардировка, така и след нея остава сам в библиотеката. Сградата е разрушена, а фондът е затрупан. Райчо Райчев заедно с помощта на библиотекарите търси начин за спасяване на книжнината. Той работи по евакуирането на част от фонда в Съдебната палата. Благодарение на тези действия голяма част е спасена.
Независимо от тежките последици на войната фондът на библиотеката непрестанно се увеличава. Така през 1948 година се обособява картографската сбирка, която наброява едва 1500 библиотечни единици. Постепенно се обогатява и развива. Днес това е най-добре комплектуваната сбирка в страната – 10 648 атласи, карти и глобуси. По-късно през 1951 година. от основния фонд на Библиотеката се изваждат музикалните издания и се обособяват в самостоятелна колекция. Библиотеката притежава уникални екземпляри на редки и ценни музикални български издания. Музикалният отдел съдържа най-богатата и добре запазена сбирка на музикалните издания от края на ХІХ век и следващите десетилетия.
След войната се подновява работата по новата сграда. През 1953 година строежът е завършен. Библиотеката официално се открива за читателите на 16 декември 1953 година.
Периодът след Освобождението, както и следвоенните години са тежки за всички. Въпреки трудностите библиотекарите от НБ продължават да работят за запазването на българската книжнина. След бомбардировките те правят и невъзможното, за да спасят каквото е останало с ясното съзнание, че това е културното наследство на българския народ.
Днес Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е институция с изключително голяма роля за културното и научно развитие на страната ни. Нейните колекции я правят хранилище с европейска и световна значимост. Фондът обхваща над 8 милиона регистрирани единици. Най-старият запазен ръкопис е от ХI век, това е фрагмент от пергамент с гръцко минускулно писмо, който постъпва във библиотеката през 1967 година. В Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се съхраняват и личните архивни фондове на видните български писатели и поети Иван Вазов, Захари Стоянов, Пенчо П. Славейков, Мара Белчева, Елисавета Багряна, Гео Милев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Йордан Йовков и др.
Настоящият материал е дело на Маргарита Страхилова и е част от съвместното партньорство на сдружение „Българска история“ и Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
