Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

През есента на 1912 година избухва Балканската война и българите поемат на нов поход към национално обединение, към освобождаване на земите с преобладаващо етническо българско население, поход към осъществяване на националния идеал. Боевете продължават няколко месеца, през които българите се втурват „на нож” под звуците на „Шуми Марица” и с мощни викове „Ура!” печелят множество победи. Един от първите и най-големи успехи в тази война е над турските укрепления при Люлебургас (15-20 октомври 1912 година).

Цар Фердинанд стъпва върху паднало турско знаме
Цар Фердинанд стъпва върху паднало турско знаме

След впечатляващата българска победа при Лозенград турците отстъпват и успяват да се прегрупират около линията Люлебургас – Бунархисар. Това се случва благодарение на българското забавяне – вместо да бъде преследван врагът е проведен парад, а и голяма част от офицерите смятат, че войниците имат нужда от почивка. Възползвайки се от това, Абдулах паша разпределя на левия и десния фланг шестте си налични корпуса – Първи, Втори, Трети, Четвърти, Седемнадесети и Осемнадесети, с обща численост почти 130 хиляди души. Целта е с едната армия да се спре устремът на българите, а с другата да се нанесе ответен удар.

Българското командване е раздвоено. От една страна, е идеята на генерал Фичев за предпазливи действия и напредване чрез заемане на утвърдени позиции, а от друга страна, е идеята на генерал Димитриев за настъпление към Люлебургас, където според него са разположени по-голяма част от вражеските войски. Това сериозно заблуждение у командващия, е породено от слабата фронтова информираност. Според Димитриев турците отстъпват на юг, за да не бъде пътят им към Цариград отрязан. За Бунархисар – Виза в щаба на Трета армия смятат, че само част от Трети корпус се е оттеглил там.

На 13 октомври генерал Фичев предлага на цар Фердинанд да се направи настъпление с Първа и Трета армия към Люлебургас – Бунархисар, като целта е противникът да се задържи с Трета, а Първа да нанесе решителен удар по левия фланг на турците. Фердинанд одобрява този ход, но един час по-късно генерал Димитриев дава нова информация за оттеглянето на вражеските сили от Бабаески към Люлебургас и това се оказва решаващо за избора на стратегия.

Късно вечерта на същата дата отделните армии получават директива №5, според която Първа армия трябва да нанесе решителен удар на противника на линията Бабаески – Люлебургас, а Трета армия чрез обходна маневра срещу десния му фланг да го отреже от посоката за отстъпление Люлебургас – Чорлу – Цариград. Конната дивизия получава задачата да осветли района Бабаески – Люлебургас – Караагач. Генерал Фичев все пак предвижда при евентуално изникване на главните вражески сили при Бунархисар, Първа и Трета армия да разменят ролите си.

На 14  октомври Първа и Трета български армии, с обща численост почти 110 хиляди души, подновяват настъплението си и след двудневен труден преход достигат до турските укрепителни линии. В това време двете турски армии са разположени съответно: дясното крило до градовете Сарай и Странджа, лявото до Муратлий и Родосто, а резервите на турската армия се намират при град Чорлу.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Рано сутрин на 16 октомври 1912 година втора бригада на Пета пехотна Дунавска дивизия се насочва към град Виза с идея за бързо и безпрепятствено превземане на вражеските позиции, но е спряна при Соуджакдере от настъпващия подсилен Трети корпус на турската армия. По скалистите височини на Странджа се водят ожесточени сражения, най-важното от които е при така наречената “Безименна точка”. Там Осемнадесети етърски и Двадесети добруджански полк успяват да отблъснат настъплението късно вечерта. Четвърта Преславска дивизия пък атакува височините около Караагач, попадайки под непрестанния обстрел на турците. Те успяват да прогонят окопалия се противник и завземат 36 оръдия.

Българската пехота в атака край Люле Бургас, 1912 г.
Българската пехота в атака край Люле Бургас, 1912 г.

За да подпомогне преславци, генерал Димитриев заповядва на Шеста Бдинска дивизия да атакува. Лично командващият дивизията генерал – майор Православ Тонев повежда втора бригада към село Тюркбей, достигайки до Караагачдере. В същото време първа бригада достига до Люлебургас, но контраатакувана от врага, е принудена да заеме отбранителна позиция по височините, чакайки пристигането на Първа софийска дивизия.

На следващия ден, 17 октомври, с Директива № 8 се променя стратегическият замисъл. Според него Трета армия трябва да привлече противника по фронта на заетата позиция, а Първа армия да нанесе решителен удар по левия му фланг. Това, естествено, е продиктувано от неправилната преценка за концентрацията на вражеските сили. В това време частите на Желязната дивизия настъпват смело към Люлебургас и успяват повторно да овладеят града. В същото време и втора бригада на Шеста бдинска дивизия  успява да завладее вражеските позиции при Тюркбей.

Започват и боевете на Четвърта Преславска дивизия с намиращите се около нея турски части. Пета Дунавска дивизия води тежки битки с настъпващата Втора Източна турска армия. След привършване на боеприпасите българските войници са изтласкани на 6 7 километра от Бунархисар, където се окопават по хълмовете. Очертаващата се голяма опасност от обхождане на лявото крило, кара генерал Димитриев да поиска от Първа армия да впрегне всички сили на левия неприятелски фланг. Поради тежкото положение на Четвърта и Пета дивизия в боя са вкарани всички резервни части. В допълнение на това главният щаб на командването взима решение за обединяване на ръководството на двете армии. За ръководител е избран генерал Димитриев, въпреки че генерал  Кутинчев в онзи момент е по-опитен.

На 18 октомври няма голяма промяна, но още от сутринта Шеста Бдинска дивизия преминава в решително настъпление и преследва отстъпващия противник до село Сатъкьой. Четвърта Преславска дивизия продължава с настъплението си и успява да нанесе удар на противниковите части, с което помагат и на отбраняващата се Дунавска дивизия. Противникът е принуден да се оттегли. Генерал Димитриев докладва следното на цар Фердинанд:

        „След тридневни извънредно упорити боеве, днес със съвместните усилия на двете съединени армии ние обърнахме противника в пълно бягство. Недостъпната почти линия Бунархисар – Люлебургас е пред стъпите на Ваше Величество.”

Пленяване на турско знаме - художник Васил Горанов
Пленяване на турско знаме – художник Васил Горанов

На 19 октомври отбраняващата се до този момент дунавска дивизия започва настъпление срещу противника и двете страни хвърлят всичките си налични сили в боя. Намесва се и току-що пристигналата Трета пехотна Балканска дивизия на генерал Иван Сарафов, което се оказва решаващо в ситуацията. Въпреки умората, желанието на двамата командващи генерали ( Димитриев и Кутинчев) е Българската армия да преследва врага, но нареждането на Генералния щаб е за преустановяване на настъплението. На 20 октомври ( 2 ноември ) последните турски сили са изтласкани и Люлебургас – Бунархисарската операция завършва с български успех. Желанието на генералите Димитриев и Кутинчев за преследване на противника отново излиза на преден план и те докладват следното:

    „В намерение сме утре да преминем в настъпление със захождане дясното рамо на 3-а армия, за да ги притиснем към Странджа и отхвърлим от Чорлу.”

Заповедта на Главния команден щаб отново гласи обратното – без преследване и преустановяване на настъплението. Това позволява на вражеските сили да се оттеглят и прегрупират в Чаталджа, където две седмици по-късно успяват да спрат окончателно българския устрем. Интересно е какво пише лорд Ноел Бъкстон за храбростта и непримиримостта на българските войници. Бойният вик „Напред ! На нож” е звучал на турците като „По пет на нож”. Шокът за врага от неспиращите български атаки е бил много голям. Ето какво пише един турски войник в частно писмо:

    „Но тук положението е отчаяно. Ние тук сме около 70 000 и трябва да отстъпим. Всеки ден нас ни мокри дъждът, ние спим в калта. Аз съжалявам, че съм войник и даже че съм се родил на света”.

Резултатите от петдневните боеве са красноречиви – 20 162 убити и ранени български войници (почти ¼ от общия брой за цялата война) срещу 25 30 000 убити и ранени турски съперници. Сблъсъкът при Люлебургас е най-голямата битка, водена в Европа между Френско-пруската война и Първата световна война.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Най-кървавата битка от Балканската война и разгромът на турската Източна армия
4.6 от общо 238 глас(а)
Петър Ангелов
Петър Ангелов е студент по „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 24 години е, родом от Сандански, проявява интерес към политиката, спорта и българската история. Силно се вълнува от периода от родното минало, предшестващ 9 септември 1944 година.

11 КОМЕНТАРА

  1. Добре де, що за изтезаване на българския войник е това? Толкова ли няма пари да се купи модерно оръжие, техника…що за мислене е това да не се цени животът на войника? 20 хиляди убити срещу 25 хиляди убити турци??? извинявам се, но това е Пирова победа. При 20 хиляди убити българи трябваше да има поне 45-48 убити турци. Имах по-добро мнение за българските генерали – прекалено често срещана нерешителност и липса на правилна преценка

    • Сбъркал си преценката си, виж крайния развой в Дойран 5 години по късно и ще имаш друго мнение за българските генерали.

    • Вземи под внимание и че нашите са били атакуващи в тази операция, тоест е нормално да дадат повече жертви.

  2. Дерек , годината е 1912 . Авиация (бойна) няма . Първата бомбардировка в света е дело на нашите летци при Одрин . Танкове няма . Първите ще се появят след три години при Сома . Има пехота , артилерия , кавалерия . Оръжието им е сравнително добро за времето си . Все пак България и сега не е голяма държава , а тогава е с половината от сегашната си територия и население .

    • Иван , ще те разочаровам- първото използване на авиация за военни цели е в Итало-Осмаската война в Либия през 1911 г. Тогава италианците за пъври път бомбардират турците с гранати хвърлени от самолет. Този опит се разширява при нас.

  3. В тази битка 35 – ти врачански пехотен полк печели прозвището си „Железният полк“! Самият командир на 6-та Бдинска дивизия, генерал Тенев, повежда врачани в боя и въпреки големите жертви, те прогонват неприятеля с което спечелват името си „железния врачански полк“, защото когато други войскови части се огъват под напора на турските войски, врачанският полк разбива всеки опит на неприятеля за атака.

  4. … що пишете Люлебургаз със ‘С’… като и тогава е било, па и сега си е със ‘З’…

    – нашия Бургас, не знам поради какви причини и той сега е със ‘С’… а на времето е бил със ‘З’…

    … може би сега бургаЗлииките повече съскат… ;)

  5. аман от резаци със комплекси за малоцентост, които 500 не можаха да станат европейци …… и този стих е само лъжица от казана които бих ти изсипал на главата драги ми Дерекли Вилсонли.

  6. Абе аз ли се бъркам нещо или тук се описва първата битка при Чаталджа, която в действителност губим, а тук описват, че печелим ???

Отговор