Три години продължава българското участие в Първата световна война. Макар страната ни да се оказва в губещия лагер – без съмнение можем да се гордеем с действията на нашите предци, които неведнъж в периода 1915 – 1918 г. се проявяват като безстрашни воини, побеждавайки по-добре въоръжени и многобройни противници на бойното поле.
Но тези успехи по фронтовете не идват без жертви и лишения – икономиката на страната е срината, над 100 хиляди са загиналите, ранени и пленени български войници. Като на победена страна, държавните граници на България са значително стеснени – извън нейните предели остава изключително важната за икономиката на страната Беломорска Тракия. Всички тези събития биват характеризирани като Втора национална катастрофа.
С подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. става ясно, че цар Фердинанд няма как да остане начело на българската държава. Това принуждава държавния глава да вземе единственото адекватно в случая решение (разбира се, притиснат както от вътрешни, така и от външни политически среди), а именно да абдикира от престола в полза на сина си. Първите думи на Фердинанд към новия цар на българите Борис III, са:
Отсега нататък аз съм твой поданик, но аз съм и баща на Ваше Височество.
Борис е едва 24-годишен, когато идва на власт. В първите години от управлението си, той не се възползва в пълна степен от прерогативите, които притежава. С времето обаче неговото положение укрепва, за да се стигне до 1935 г., когато вече опитният монарх успява да се наложи над противниците си и да установи едноличен режим.
В следващите редове ще ви представим текста на манифеста, с който новият цар приема своя дълг като водач на нацията.
Манифест на цар Борис III към българския народ
Българи,
С манифест от днешната дата моят възлюбен баща извести отказването си от престола в моя полза и с това велико самопожертвуване пред върховните интереси на нацията даде пример на неизменна обич към България.
Обявявам на българския народ, че от днес аз встъпвам на престола на българските царе под името ЦАР БОРИС III.
Роден на хубавата българска земя и духовно чедо на православната вяра, израсъл в средата на моя любим народ и заедно с него споделял радостите на светлите му подвизи и постоянния му напредък, винаги въодушевен от идеалите му, проникнат от демократичния дух, проявен както в традиционните му борби за свобода и независимост, така и във всичките му държавни и обществени институции, аз тържествено заявявам, че ще почитам конституцията и ще служа вярно и предано за благоденствието и преуспяването на народа.
Осланяйки се на волята на народа и уповавайки се на закрилата на Всевишния, призовавам всички българи да се сплотят около моя престол и да дадат пълната си подкрепа, за да изпълня свещения си дълг към родината, която преживява моменти на крайни усилия и тежки изпитания, и да приготвя достойно и честито бъдеще на българското племе.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
София, 3 октомври 1918 година
