Рубриката “Архивите говорят” е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи и кадри от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците й, често се оказва най-истинската, тъй като не е пречупена през призмата на времето.

Александър Цанков
Александър Цанков

Загубата на България в Първата световна война, която довежда страната до Втора национална катастрофа, оказва неминуемо влияние върху политическите пристрастия на българите. По подобие на цяла Европа и у нас все по- голяма подкрепа печелят партиите поддръжници на леви идеи. Като такава ярко се откроява БЗНС с лидер Александър Стамболийски, за която въпрос на време се оказва спечелването на властта в България.

Поел държавното кормило, Стамболийски постига някои успехи в съживяване на опустошената българска икономика. Въпреки това цената на тези относителни постижения се оказва висока. Редица негови реформи засягат градското население, войската, македонските българи и стария държавнически елит. Това наред със засилването на авторитарната му власт води до оформяне на опозиция, която виждайки невъзможността да отстрани земеделците по законен път, се насочва към организирането на държавен преврат.

Начело на заговора застава Военната лига. Неполитическият характер на организацията обуславя нуждата и от свързване с авторитетна личност, на която да се възложи съставяне на ново правителство, след сваляне на настоящето. Такъв човек превратаджиите намират в лицето на  професор Александър Цанков.

След завършване на приготовленията, по предварително начертан план, превратът е извършен на 9 юни 1923 година.

Дошлото на власт коалиционно правителство на Демократическия сговор начело с Александър Цанков известява българския народ за своето назначение с манифест.

Неговият текст може да прочетете в следващите редове.

 

МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НА ПЪРВОТО СГОВОРИСКО ПРАВИТЕЛСТВО, НАЧЕЛЛО С ПРОФ. АЛ. ЦАНКОВ

Българи,

Толкова желаното и тъй дълго очаквано проваляне на едно насилническо и развратно правителство, каквото бе това на Александър Стамболийски, най- сетне е дело свършено.

Една власт, която издига насилието като начало в управлението и цепеницата като средство за политическо възпитание, която години наред най- безогледно потъпква правата на народа, която вместо да сплотява и обединява гражданството, насаждаше омраза- такава власт не можеше да бъде търпяна повече…

Народното негодувание намери израз в смелостта и решителността на народа от всички обществени сили в страната и застави кабинета на Стамболийски да напусне властта. Новото правителство, поемайки тежката отговорност да управлява страната, счита за свой повелителен дълг да направи своите изявления и да призове всички българи към спокойствие, единодушие и сплотеност.

Правителството заявява, че мирът и вътрешният ред в страната ще бъдат запазени на всяка цена. Всеки опит за смут, всяко подстрекателство срещу държавата и правителството, всяко посегателство върху правата, имота и честта на гражданите ще бъдат немилостиво наказвани. На армията, жандармерията и на организираната гражданска полиция е дадена заповед бързо, решително и неумолимо с всички средства да потушат всеки опит да се изложи редът в страната и да се накаже всеки, който би противодействал на властта.

Правителството заявява, че то държи сметка за общия мир в Европа, зачитайки достойнството на великите сили и на съседите на България, то декларира, че лоялно ще изпълнява договора за мир и че България е чужда на всякакви военни авантюри.

Излязло из средата на народа и представляващо една концентрация на сили, на ред и на социален напредък, правителството апелира за широка подкрепа от всички. Гражданството, подкрепяйки правителството, подкрепя България.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

 

София, 9 юни 1923 година

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Ивомир Колев
Ивомир Колев е бакалавър „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва магистратура в същия университет в специалност „Религия и образование“. Продължава образованието си във втора магистратура в Историческия факултет на СУ. Той е автор в „Българска история“, а също и сценарист на няколко филмови документални поредици. Има специфичен интерес към историята на средновековна България и българската следосвобожденска демокрация.