Песента „Лале ли си, зюмбюл ли си?“ е емблематична за цяла България, но най-вече за добруджанския край. След Освобождението в Добруджа се преселват големи групи хора от района на Тракия и Стара планина.
Това води до сливането на елементи от различни области, което обогатява и изпъстря фолклора на района. Добруджанската песен е бавна, изпълнявана в акомпанимент на гайда, гъдулка и кавал.
Не бихме могли да не споменем и няколко думи за Верка Сидерова – певицата, която първа изпява „Лале ли си, зюмбюл ли си?“. Родена е през 1926 година в град Добрич. В продължение на дълги години е солистка в квартети и трио на „Ансамбъла за народни песни и танци“ (днес Ансамбъл „Филип Кутев“).
Много от песните ѝ са в Златния фонд на националните радио и телевизия. Сред най-популярните изпълнения в репертоара ѝ са „Лале ли си, зюмбюл ли си?“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, Росен, зелен Росен“, „Ситно се ‘оро зави“, „Години, години, усилни години“. През 2011 години, по повод 85-та ѝ годишнина е удостоена с орден „Стара планина“ – първа степен за цялостен принос към българския фолклор.
Песента „Лале ли си, зюмбюл ли си?“ Верка Сидерова казва, че е научила от баба си, а тя от нейната. Предава се от поколение на поколение в семейството ѝ. Решава спонтанно да я изпее на участие на „Ансамбъла за народни песни и танци“, където запленява и разчувства цялата публика. Веднага след това Филип Кутев я кара да запише песента и иска тя да влезе в репертоара ѝ. Изпълнявала я е както в България, така и в чужбина. Навсякъде харесвана и обичана, песента е любима на поколения българи.
Лале ли си, зюмбюл ли си
Що побърза млад челеби, та заспа,
та не види какво чудо помина,
лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!
Поминаха дор три млади уфчеря:
първи носи шаро агне да коли,
лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!
Втори носи руйно вино да пият,
трети носи медян кавал да свири.
лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!
