В следващите редове ще прочетете избрани откъси от новото ни фототипно издание – „Културният човек и неговите обноски“. То излиза от печат през 1904 г. и е в превод от френски на д-р Иван Златаров.
Книгата представлява сборник с правила и съвети относно етикета, като за времето, в което се появява тя има амбиция да бъде „настолно четиво на всяко семейство“. Някои от посочените примери са актуални и в наши дни, когато сякаш проявата на вежливост и съобразителност в ежедневието става все по-дефицитно качество. В посочения откъс е запазен оригиналният изказ и е приложена съвременната правописна норма.
Приятно четене!
Обноски към бащата
Недейте забравя никога, че вие сте винаги дете на вашия баща. Останете си към него и за него на двадесет години такъв, какъвто сте бил на пет, на десет и т.н. години. Еманципацията на детето не му дава право да мисли, че то не е длъжно да се отнася към баща си с най-коректна вежливост, даже и когато това дете стане старец на шестдесет години. […]
Бащата винаги си има правата, той никога не ги губи, ама никога, чуйте добре, млади хора!… Прочее, бъдете му винаги покорни, почитайте го и бъдете вежливи и любезни. […]
Гледайте през пръсти на неговите слабости, ласкайте неговите вкусове, даже ако е в ущърб на вашите; не червете се от неговите грешки, а се грижете, доколкото се може, да ги ограничавате. Когато той говори, умейте винаги да мълчите, а в разговор не го докачайте, не укорявайте онова, което той предпочита, нито неговите отврaщения, приятелства и умрази. С една реч, давайте му винаги право, даже и с вашето мълчание в нужда.
Ако баща ви обича да играе на нещо подир обед с вас, направете му туй удоволствие. Обича ли да печели в играта, гледайте вие да губите. Ако ли вие печелите, мимо вашето желание, постъпвайте тъй, щото баща ви да не бъде разгневен. Това не е много мъчно. Има една пословица, която казва: „Чистото злато ръжда не хваща“. Пушите ли – никога не пушете пред баща си, освен ако той ви разреши. Ако ли той не пуши, лишете се от туй удоволствие, та да го не тровите с вашата цигара, даже и да имате разрешение за това. Пушекът на тютюня е нетърпим в един апартамент, още повече за този, който не пуши.
Обноски към майката
По това няма какво да се каже, освен да се повтори казаното за бащата, обаче необходимо е, щото детето да бъде винаги деликатно в своите обноски към майка си. Трябва да избягва каквито и да е било докачения: да я гледа, колкото се може повече, да ѝ услужва и да затвърди предаността си към нея.
Да се грижи човек и за най-малките нужди и желания на майка си, това не е ли до немай къде приятна и лесна длъжност? При това, тази длъжност трябва винаги да бъде изпълнявана на драго сръдце. Прочее, ще се намери ли дете, дотолкова безобразно, щото да не поиска да даде и цялото си сърце на майка си? Кое е онова зле възпитано дете, което да не бъде вежливо и почтително към нея? […]
Докато детето е под закрилата на майка си, ангелът пазител на семейството, то трябва да я поздравлява с целувките си, било сутрин, кога става, било вечер, кога си ляга. Думите добър вечер, добър ден, спа ли добре, лека нощ, мила, обожаема, майко на пръв поглед, ако и да ни се виждат до нейде банални, са фрази, поразителната чоравност на които не може да не покърти душата, да не развълнува сърцето, особено кога излизат те милно из невинните устица на детето. Даже минутното замлъкване, ако е изразително, често пъти бива предпочително. Някои даже, навикнали да се стесняват, начесто отбягват да кажат на майка си „благодаря“, ала те с това много грешат.
Кога влизате или излизате из къщи, винаги поздравлявайте майка си, предизвестявайте я, че ще излизате, искайте от нея позволение, кога има да правите визита или да отидете негдес приятелите си и никога не се двоумете да жертвувате всяко ваше удоволствие, кога има нужда да останете при майка си, щом ти ви помолила, особено ако е сама и болна.
