Добруджанските полета още нашепват имената им. Гордите конници на генерал Колев донесоха свобода на тази прастара българска земя. Напоиха я с кръвта си и я осветиха с подвига си. Историята помни много битки на българската кавалерия, но Добруджанската кампания превръща героите на Конната дивизия в безсмъртни легенди, в славни примери за храброст, доблест и родолюбие.

Изминали са повече от сто години от онези събития, сменили са се поколения, сменил се е дори начинът на мислене на българите. Но подвигът им стои там някъде, високо над нас и ни дава неизчерпаем извор на примери за обич към България. Днес ще ви  разкажем за битката при Кочмар и Карапелит, която написва златна страница в историята на непобедимата Първа конна дивизия.

Датата е 3 септември 1916 година. Вече трети ден Конната дивизия настъпва из Добруджа. Минават през опожарени села, стопанства, улиците са застлани с труповете на невинни българи, цели семейства, други са отвлечени. Уплашени от идването на българската войска, румънските войски започват да извършват нечувани зверства над невъоръжени и беззащитни хора. Единствената им вина е, че са българи. Още през август месец са отвлечени над 30 хиляди души, като са избирани предимно млади, предприемчиви, заможни българи. Нерядко са отвличани и цели семейства. Отвратени от видяното, с разгоряла в сърцата им жажда за мъст, нашите войници настойчиво търсят противника, за да му донесат възмездие за извършените жестокости. Сега гневът им ще се стовари върху чужденците.

През предния ден те са разбили румънците при Куртбунар (днес Тервел). С това е прекъсната връзката между отделните румънски части и фронтът им е пробит. Разбиращо отлично значението на Куртбунар, румънското командване насочва значителни сили към тази невралгична точка, за да я овладее отново. Разузнавачите на ротмистър Игнат Кикименов вече са забелязали противника и са го разучили – румънската пехота е разтеглена на няколко километра, с авангард и основни сили. Решението на генерал Колев е колкото просто, толкова и гениално – да раздели противника и да го бие на части.

Боят при Кочмар и Крапелит

При Кочмар са оставени конната батарея на капитан Векилски, две роти на 16 пехотен Ловчански полк, колоездачите и пешите картечни ескадрони. Кавалерията е източно от селото и очаква заповед за атака.

Боят започва в 2 и половина часа следобед. На огневата линия на пехотата са изкарани оръдията. В добруджанското поле отекват звънливите думи на оръдейните командири

– Мерник нула! Поправка нула! По веригата!

– Веригата виждам!- отговарят мерачите

– Огън! – командват командирите

– Огън! – отговарят мерачите

Ураганният огън на оръдията, на 24-те български картечници и пехотният огън стресват румънците и разколебават настъплението им. Карат ги да се върнат назад. Генерал Колев променя плана си – решава да раздели кавалерията и да нанесе с два конни полка удар на противника при Кочмар, а с останалите – по основните румънски сили. Отначало румънците отстъпват организирано и спокойно, а после все по-хаотично и в безредие.

– Отстъпват! – чува се радостен шепот сред пехотинците

– Генералът е с конницата и ще им отреже пътя. – говорят други

– Ще ги плени. – откликват трети

Начело на Лейбгвардейския и Първи конен полк е самият генерал Колев, който насочва кавалеристите в обход през един дол, движението му остава скрито за противника. Малко след 3 часа следобед с викове „Ура!“, с развети знамена и извадени саби нашите кавалеристи се хвърлят в бясна атака по фланга и тила на румънците. В боя са вкарани всички, до последния човек – от генерал Колев до последния войник от поддръжката. Начело на атакуващите са генерал Колев и полковите командири. Див бяс обхваща конниците – те се впускат в бясна, нечовешка сеч.

Диво опиянение обхваща нашите войници, напразно генералът вика „Стой! Спри!“ – накипялата мъст за унижението от лятото на 1913 година, желанието да унищожат подлите и безчовечни мъчители на българите са безгранични. Само след няколко минути румънските части са превърнати в безредна тълпа – в уплашени и бягащи хора, които се предават, молейки се за пощада. Голяма част от тях са изсечени във вихрената атака на българските конници. Бойното поле представлява страшна гледка, непредаваема с думи.

В същото време началник щабът на дивизията полковник Кисьов оглавява другите три полка, които в ускорен ход настъпват към Карапелит. Като всеки кавалерист, той иска да е близо до опасността, затова язди начело на авангардния 3-ти ескадрон на Шести конен полк на ротмистър Берборов. Малко по-напред е предният отряд – конните пионери от Втори конен полк под командването на поручик Евгени Манов. Напредвайки към малко възвишение наречено кота 268, разузнавателните разезди донасят за появата на румънска конница. На самото възвишение конните пионери  слизат от конете и открива огън по приближаващите румънци. В две колони конниците на ротмистър Берборов настъпват срещу противника, като повторно донесение за неприятелска конница внася смут в редиците на българите.

От противниковия огън е ранен началникът на щаба на дивизията полковник Кисьов, а минути след това е ранен и конят му. Миг след това два ескадрона начело с един от полковите командири се впускат в атака срещу румънската пехота. 400 български кавалеристи срещу 4000 румънци. Едно към десет е съотношението на силите. Развърнали се във верига и открили чест огън, румънците нанасят чувствителни загуби – ранени са няколко офицери и войници, оредява линията на конната атака. Начело на поверените му войници, водещ ги в атака геройски загива подпоручик Стефан Гешанов от Шести конен полк. Здравите кавалеристи, достигат до редиците на противника, врязват се в тях и започват да секат уплашените румънски пехотинци. Като бесни хали, непознаващи страха нашите конници издигат неуморно саби, за да ги стоварят с ужасяващ звук върху противника. Звънят стотици саби, шурти кръв, чуват се стонове на ранени и умиращи. Масата от румънските войници се разбягва и  те започват масово да се предават в плен.

В края на битката тръбата свири „Сбор“ и кавалеристите се строяват пред своя генерал. Той не обича речите, затова ги  поздравява просто, по войнишки:

– Здравейте, юнаци!

Доловете и полето поемат възторжения отговор на хиляди български мъже и тяхното „Ура!“

В този момент генерал Колев се приближава към строените пленници и започва да им говори. В първия момент всички те са учудени, но след няколко думи разбират, че българският генерал им говори на родния им език. Той ги укорява за извършените злодеяния, в очите на румънците се появяват сълзите на пробудената им съвест.

Добрич, 1916 година

Битката при Карапелит и Кочмар може да се предаде чрез стиховете, написани за един от полковета на Конната дивизия:

„О, славен и трепетен миг

и ти звън от саблен чилик –

размахан сред вражите орди,

от конници буйни и горди,

които не знаят друг път,

освен все напред или смърт

за дела величави, огромни…“

В този ден Конната дивизия губи убити подпоручик Гешанов и 53 подофицери и войници, повечето от Шести конен полк. Плановете на румънското командване да възстанови връзката между частите си в Добрич и Силистра пропада. Румънските загуби са 600 души изсечени от кавалерията и 1035 пленника, от които 13 офицери. В резултат на победата при Карапелит и Кочмар армията на противника е обхваната от паника и тя се оттегля без бой от Добрич, извършвайки поредни зверства и кланета над мирното население. Предстои героичната неколкодневната Добричка епопея, която е спечелена в последния момент от българската армия благодарение на един самонадеян и безумно смел ход на генерал Иван Колев.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Кочмар и Карапелит – имена на славата
4.5 от общо 184 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

2 КОМЕНТАРА

  1. Чудесна статия,но за съжаление в учебниците по история няма и ред за тази героична битка.Няма го и разказа на Йордан Йовков „Триумф“,където се отразява именно тази битка.

Отговор