Отминалият месец бе изпълнен с празнични дни и промоции, които дадоха възможност на читателите да се снабдят с изданията на „Българска история“. Представихме официално пред публика „Достойните непознати“, а в края на май и началото на юни Ви посрещнахме на Пролетния базар на книгата. Ето кои са най-продаваните ни заглавия за отминалия месец:
Първата позиция е за „Достойните непознати“ на Мартин Чорбаджийски и Теодор Борисов.
Историята често ни среща с личности, за които няма да прочетем в учебниците, но които са дали своя значим принос за развитието на страната. Те са се сражавали за свободата на Отечеството, изградили са модерна България със своя съзидателен труд, постигнали са научни успехи или пък са ни завещали безценни произведения на изкуството. Всички тези хора днес попадат в графата „забравени“.
Книгата „Достойните непознати“ ни среща с 50 истории на бележити наши сънародници. Историите на Коста Евтимов Наполеона и Иван Вариклечков ще ни покажат колко е важно да защитаваш своя род и родина, Рашко Зайков и Георги Христович ще са любопитни за посветените на науката, Сребра Родопска, Стефан Ватев и Димитър Павлович могат да служат за пример на занимаващите се с медицина, а приключенията на Асен Траянов в дебрите на венецуелската джунгла ще вдъхновят пътешествениците.
Без съмнение това е книга, която ще намери своето достойно място във всяка българска библиотека.
На второ място се класира „Династията на Крум“ на проф. Пламен Павлов.
„Великият кан“ (Magnus Kean) – така е останал в историческата памет на унгарците българският владетел Крум. Но не международният му авторитет е причината всички ние да го нареждаме сред най-заслужилите и достойни предводители на българската средновековна държава. За своето относително кратко управление (800/803 – 814) канът постига забележителни успехи. Умел воин, смел реформатор, ловък дипломат, той окончателно извежда България от политическата криза и поставя основите на бъдещия Златен век.
Но може би най-важното – Крум дава началото на най-дълго управлявалата династия в нашата история. Династия, от която произлизат владетели като съзидателния Омуртаг, далновидния Борис, войнствения Симеон, подценявания Петър. След 997 г., когато умира последният пряк потомък на Крум – цар Роман, синовете на комит Никола, които според източниците произлизат от същото „царско коляно“, я продължават.
Книгата на бележития изследовател и медиевист проф. Пламен Павлов ви предлага един своеобразен калейдоскоп от личности. Някои от тях са добре известни, други са познати на малцина, но всички те са оставили своята ярка следа в историята на България.
„Кръстоносните походи и Средновековна България“ на проф. Красимира Гагова допълва челната тройка.
Средновековието е периодът от българската история, в който митове и легенди се преплитат с оскъдни научни факти. Въображението се разпалва още повече, когато стане дума за рицарите кръстоносци и за тяхното присъствие по нашите земи. В продължение на няколко века Изтокът и Западът си дават среща на Балканите, като в някои случаи сблъсъкът им има решаващи последствия за съдбата на българското царство.
Книгата „Кръстоносните походи и Средновековна България“ дава интересен и задълбочен поглед върху този бурен период. Авторката проф. Красимира Гагова е обобщила дългогодишните си проучвания по темата, базирани на многобройни извори.
Как кръстоносците са приемани от местното население, откъде е минавал техният поход и какво е тяхното наследство на Балканите? Това са част от въпросите, които ще намерят своя отговор.
Изданието предлага среща със значими личности от европейската история, сред които са императорът на Свещената Римска империя Фридрих I Барбароса и венецианският дож Енрико Дандоло – и двамата свързали имената си с нашето минало.
