Неусетно отмина и празничния май, в който отбелязахме подобаващо Деня на българската просвета и култура с голяма кампания. За втори пореден месец челните позиции в класацията ни заемат нови предложения, което показва, че те намират своята аудитория. Всички заглавия от нашия каталог може да откриете в електронния ни магазин, във фирмената книжарница на ул. „Ген. Гурко“ 27 в София, както и в по-добрите книжарници в страната. Читателите от столицата могат да ни открият в шатра 21 на Пролетния базар на книгата до 6 юни.
На първо място застава „Домът на Шишман“ на Петър Николов-Зиков, която излезе в самия край на месеца, но за броени дни се превърна в най-предпочитаната книга на сдружение „Българска история“. Това е едно луксозно издание, което ще заеме почетно място в историческата ви библиотека.
Книгата на доц. Петър Николов-Зиков обхваща един продължителен времеви период от края на Средновековието до началото на нашето съвремие. Авторът разказва историята на бързия възход и последвалия упадък на куманската династия Шишмановци, спечелила през втората половина на XIII век трона на Видин, а впоследствие завзела престола на Търновското царство и разпростряла властта си над Карвуна, Валона и Дурацо, Зета, Босна и Сърбия и дори над самия Константинопол.
Изследването продължава с един от може би най-подценяваните въпроси в историята на Османската империя – впечатляващата поредица от претенденти за изгубената българска корона, издигали своите претенции през XV, XVI, XVII, XVIII и даже XIX век, неизменно представящи се за потомци на средновековните Шишмановци.
Реални или мними наследници, смели воини или отчаяни авантюристи, техните усилия, бунт след бунт и въстание след въстание, оборват тезата за прословутата прекъснатост в нашата историческа съдба и ни разкриват българската история по начин, по който никога досега не е била разказвана. Бурна, кървава и красива!
Втората позиция е за още едно библиофилско издание – перфектен подарък за всеки любител на историята. Става въпрос за „Орденът „За храброст“ сред отличията на Царство България“ на Юли Грънчаров.
Орденът „За храброст“ е сред държавните отличия, разпознаваеми от всеки българин. Той е символ на устрема към осъществяването на националния идеал, на доблест и самоотверженост в служба на Отечеството.
Поради тези причини орденът и неговите кавалери заемат специално място в тази книга. Неин автор е Юли Грънчаров. В продължение на осем години той черпи информация и опит от авторитетни изследователи и страстни колекционери.
В подготовката на своя труд среща подкрепата на чуждестранни аукционни къщи и официални институции, сред които Музея на ордена на Почетния легион (Париж, Франция), Българския монетен двор и Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоанна“. Нещо повече, предисловието на албума е написано лично от Цар Симеон II – Велик магистър на българските ордени.
Луксозното издание ще разкрие пред читателя как са създадени и развивани българските отличия; каква е разликата между орден, медал и почетен знак; къде са били изработвани през годините; кои личности и за какви заслуги са награждавани.
Богатият снимков материал включва най-ранните български отличия; изключителните ордени с брилянти; факсимилиета на устави на царските български ордени; всички известни емисии и екземпляри на ордена „За храброст “.
Класическото произведение на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация“, познато на по-старото поколение от емблематичния телевизионен мюзикъл на Хачо Бояджиев, заема третата позиция.
„Модата е взета вместо цивилизацията.“ Това послание отправя Добри Войников в предговора на своята комедия „Криворазбраната цивилизация“, завършена в Букурещ през май 1871 г. Тя разглежда тема, която е актуална и днес – за сблъсъка между традиционната и външната култура, за отношенията между родното и чуждото.
В произведението авторът порицава онова разбиране за цивилизованост и култура, което се изчерпва с механичното подражаване на последните моди и тенденции, заради които човек дори е склонен да забрави своя род и обичаи. Така тази „мнима цивилизация“ се оказва способна да заблуди слабите и суетни умове, а това от своя страна води до отхвърляне на моралните добродетели и замяната им с пороци.
Горната характеристика не се отнася само до българите. Тя е определение за всеки народ, който се стреми да догони по-развитите и напреднали от него с няколко прибързани крачки. Целта, която Войников си поставя с пиесата, е да поправи вредите от тази криворазбрана цивилизация, като чрез силата на хумора изкара на преден план нейните недостатъци и изведе от тях съответните поуки.
