Радваме се, че навръх 10-годишнината от старта на дейността на „Българска история“ изданията ни се радват на все по-голям интерес сред нашите (по)читатели. В очакване на изненадите, които сме ви подготвили след края на летния период, нека да проверим кои са любимите ви книги за отминалия месец.
На първа позиция е книга, засягаща може би най-любимият период на нашата аудитория – Средновековието. „Второто българско царство във война и мир“ определено е книга, която трябва да има във всяка библиотека.
Трудът на д-р Анелия Маркова представя един по-различен поглед върху войните от средновековната българска история в периода XII – XIV в. Авторката не се стреми просто да преповтори добре познатата последователност от събития, а да изведе основните тенденции във военно-политическата идеология на българските владетели.
Внимание привлича и опитът да се коригира утвърдилата се през годините хронология на някои войни с помощта на нови доказателства и повторен прочит на изворите. Такива са например въстанието на Асеневци, както и значимата битка при Велбъжд от 1330 г.
„Второто българско царство във война и мир“ хвърля светлина върху сложните политически отношения в Европейския Югоизток. Читателят ще научи как Търновското царство посреща претенциите на Византия, Латинската империя, Унгария и Сърбия, ще насочи вниманието си и към изкусната дипломатическа игра на цар Калоян спрямо папския Рим, а заедно с това ще опознае в цялост епизодите на възход и падение, съпътстващи управлението на Асеневци, Тертеровци и Шишмановци.
„Войната се завръща“ на Анри Пози е на второ място, което съвпадна с временното успокояване на отношенията между България и Северна Македония.
Това е една от най-търсените и четени чуждестранни исторически книги за България. Написана през 1933 г., „Войната се завръща“ на френския журналист Анри Пози е един задълбочен поглед върху случващото се на Балканите след края на Първата световна война. Тя натуралистично показва каква е съдбата на останалите в пределите на друга държава национални малцинства, които стават жертва на шовинистичната местна политика.
Самият автор е игнориран и хулен в своята родина, тъй като критикува нейната политика в региона. Книгата му е забранявана в Югославия и Гърция, а Върховният съд в Белград го осъжда на 20 години затвор заради неговите разкрития по отношение на начина, по който са третирани българите и хърватите в пределите на кралството.
Настоящото издание е с превод на Станимир Делчев, като към него са добавени допълнителни бележки, подробен справочен апарат на личностите и географските понятия и уточнения, свързани с различията в отделните тиражи през годините.
Челната тройка се допълва от „Културният човек и неговите обноски“.
След Освобождението в България постепенно, но трайно, навлиза модерната европейска култура. Градското население започва да обръща все повече внимание на своето облекло и поведение в обществото. От чужди езици на български са преведени и първите четива на такава тематика, стремящи се да наложат изисканото държание във всекидневието на българина.
Едно от най-интересните сред тях е изданието „Културният човек и неговите обноски“, появило се през 1904 г. в превод от френски на д-р Иван Златаров. Книгата представлява сборник с правила и съвети относно етикета в най-различни ситуации. Като започнем от отношенията вътре в семейството, минем през посрещането или ходенето на гости у някого, до начина, по който се държим, докато сме в църква, театър, държавни институции или присъстваме на всевъзможни събития от официално и неофициално естество.
За времето, в което се появява, амбицията на изданието е да бъде „настолна книга на всяко семейство“ за възпитание и обноски. Немалко от съветите са същинска новост за тогавашното българско общество, а голяма част от тях биха ни изненадали и днес. Общото между всички тях е, че те учат човек по-често да проявява вежливост и съобразителност в своето ежедневие.
