Едно от малкото спасения от летните жеги е да си почивате някъде на сянка с интересна книга в ръка. При това положение сдружение „Българска история“ може да ви предложи интересни заглавия, които може да откриете в електронния ни магазин, във фирмената книжарница на ул. „Ген. Гурко“ 27 в София, както и в по-добрите книжарници в страната. Ето и водещите ни заглавия за месец юли.
Челната позиция се заема от най-новото ни издание – „Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева“. Може да ви издадем в аванс, че това няма да е последната книга с писма на класик на българската литература за тази година.
Да опознаем вътрешния свят на двама влюбени, е една трудна задача, която става дори невъзможна, щом засяга личности с духовна величина от ранга на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Две емблематични фигури от историята на българската литература, видни интелектуалци, отдали се каузата да издигнат българската култура до нови висини.
В настоящото ново луксозно издание на „Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева“ са поместени десетки кореспонденции с най-ранна дата 1903 г. и най-късна – 1911 г., непосредствено преди смъртта на Славейков. Запазен е автентичният език на бележития поет, нанесени са единствено промени, засягащи съвременните граматични норми. В бележки под линия са добавени липсващи в предходните две издания отделни пасажи и изречения в някои от писмата. В края на книгата са публикувани допълнителни писма, с цел по-детайлно представяне на определени периоди и събития.
Писмата на Пенчо Славейков съвпадат с най-продуктивния период в творческата му кариера. Той публикува сборника с лирически миниатюри „Сън за щастие“ (1906 г.), ново издание на сборника „Епически песни“ (1907 г.), антологията „На острова на блажените“ (1910 г.), шедьовъра „Кървава песен“ (макар и незавършена), а малко преди смъртта си е номиниран за Нобелова награда от Алфред Йенсен.
Разлиствайки това безценно епистоларно наследство, читателят ще остане с впечатлението, че тази трескава дейност едва ли би била възможна без неговата възлюбена, но и съмишленица в поезията, Мара Белчева.
На второ място се нарежда „КГБ в България. Сътрудничеството между съветските и българските тайни служби (1944 – 1991)“ на проф. Йордан Баев – издание, в чиято академична стойност може да не се съмнявате.
Тя е резултат от дванайсетгодишни проучвания на автора в архивите на българската Държавна сигурност. Трудът предлага впечатляващ обем сведения от български политически, дипломатически и военни колекции, използвани са данни от американски, британски, руски и други чуждестранни архиви.
За да бъде изданието така подробно, допринася проучването на около триста документални, мемoарни, справочни, научни и научнопопулярни публикации по историята на Комитета за държавна сигурност (КГБ) и други тайни служби.
Представена е информация за:
• над 110 представители на съветските тайни служби в България;
• близо 50 двустранни споразумения и протоколи;
• над 240 съвместни разузнавателни и контраразузнавателни операции;
• над 1100 секретни справки на КГБ;
• близо 80 оперативно-технически изделия на КГБ, използвани от българските тайни служби.
Книгата излиза за втори път след дебюта си през 2009 г. в ново издание.
Призовата тройка допълва „Домът на Шишман“ на Петър Николов-Зиков. Докато я разлиствате имайте едно наум, че съвсем скоро средновековната ни секция ще бъде допълнена с още едно силно заглавие.
Изследването обхваща един продължителен времеви период от края на Средновековието до началото на нашето съвремие. Авторът разказва историята на бързия възход и последвалия упадък на куманската династия Шишмановци, спечелила през втората половина на XIII век трона на Видин, а впоследствие завзела престола на Търновското царство и разпростряла властта си над Карвуна, Валона и Дурацо, Зета, Босна и Сърбия и дори над самия Константинопол.
Книгата продължава с един от може би най-подценяваните въпроси в историята на Османската империя – впечатляващата поредица от претенденти за изгубената българска корона, издигали своите претенции през XV, XVI, XVII, XVIII и даже XIX век, неизменно представящи се за потомци на средновековните Шишмановци.
Реални или мними наследници, смели воини или отчаяни авантюристи, техните усилия, бунт след бунт и въстание след въстание, оборват тезата за прословутата прекъснатост в нашата историческа съдба и ни разкриват българската история по начин, по който никога досега не е била разказвана. Бурна, кървава и красива!
