И през първия месец на 2021 година изданията на сдружение „Българска история“ се радваха на голям интерес от страна на читателите. Водещите три заглавия в класацията, както и всички останали издания с логото на „Българска история“ може да намерите в нашия онлайн магазин, във фирмената книжарница на ул. „Ген. Гурко“ 27 в София, както и в по-добрите книжарници в страната.
Новото издание на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски оглави подреждането на най-продаваните книги за януари. Това се случи въпреки желанието на мнозина да поругаят едно от най-важните произведения в българската история, на което отвърнахме с научнообоснована позиция.
Това е книга, за която винаги има място в българския дом. Достойнството на изданието е преводът на новобългарски. Той следва ред по ред Котленския препис на Софроний Врачански, представен чрез факсимилета на всяка страница. По този начин читателят може да вникне пълноценно в историческото повествование, четейки и сравнявайки написаното от хилендарския монах.
Нещо повече – използван е официално одобреният превод от Зографската света обител, дело на изтъкнатия преподавател в катедра „Кирилометодиевистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ас. д-р Димитър Пеев. Съвместно с проф. Александър Николов, той е автор и на научния коментар.
Изданието се реализира в сътрудничество със Зографската света обител и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Втората позиция е за „Тристахилядна София и аз между двете войни“ на Драган Тенев. Нейната прекрасна корица е дело на Александра Младенова, която е автор на кориците и на другите две книги в челото на класацията.
Със спомените си за София по времето, когато тя е „все още тристахиляден град“ с „тихи периферни улички“, Драган Тенев ни повежда на вълнуваща разходка из нейните емблематични кътчета.
От прочутите кафе-сладкарници „Сан Суси“ и „Роял“, през оживената ул. „Търговска“ с красивите ѝ фасади, бирарията на братя Прошек и ресторант „Батенберг“, до кино „Модерен театър“. Пътешествието е придружено и от пленяващи съзнанието истории. Сред тях са запознанството на автора с легендарния спортист, но скромен по душа човек Дан Колов, Стоян Михайловски, написал текста на химна „Върви, народе възродени“, и Евгения Марс, която го кани в дома си и лично му прочита писмата си от Иван Вазов. Заедно с това и паметни моменти като фурора около първото издание на конкурса „Мис България“ и навлизането на „говорещия филм“.
Благодарение на богатата си обща култура, увлекателен стил и не на последно място познанството си с голяма част от градския културен елит, покойният вече Драган Тенев ни представя една изключително пъстра и романтична картина на стара София и нейните жители.
Настоящото издание на „Тристахилядна София и аз между двете войни“ излезе близо 30 години след първото публикуване на книгата.
На трето място се нарежда „Първите дами на Средновековна България“ на проф. Пламен Павлов. По подобие на „Забравеното средновековие“ и „Династията на Крум“, и това негово изследване бе прието радушно от читателите.
Българската история от този период е изпъстрена с образи на владетели, военачалници, духовници и благородници, които завладяват въображението на съвременния човек. Макар и съвсем обяснимо, встрани от вниманието ни остава ролята на жената в тогавашното общество.
Тази книга дава отговорите на някои прелюбопитни въпроси, които всеки почитател на историята би си задал:
Кой български цар е бил женен за французойка? Имал ли е Симеон Велики дъщеря? Кои български принцеси стават „първи дами“ в чужди страни и красят владетелските дворове от Ромейската и Латинската империя до Босна и Полша? Коя българка е единствената владетелка в Европа през XIV в. без благороднически произход?
