Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Българската писменост е онова ценно богатство, което ни свързва пряко със средновековната българска държава. Показателно за нейното значение за нас като народ е фактът, че предците ни са започнали да отбелязват днешния празник преди повече от 2 столетия. Свидетелства за честването му са открити в арменска летопис, където се споменава за такова още през 1813 година в Шумен.

Наивно е да сравняваме периоди и събития от българската история едни с други, опитвайки се да определим кой е по-значим за развитието на страната ни. Гордеейки се с духовната и просветна революция сред българското население в Османската империя по време на Възраждането обаче, трябва да търсим основата на тези достижения още в IX век. Тогава Кирил и Методий създават глаголицата, а част от техните ученици, които са прокудени от земите на Великоморавия, получават в България държавна закрила  от княз Борис I, за да продължат делото на светите братя. Веднага след приема на Климент, Наум и Ангеларий през 885 г. просветителите започват активна дейност за обучаването на нови книжовници.

Климент елиминира недостатъците от глаголицата и създава кирилицата. По-късно в своето житие той ще отбележи:

Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.

Кирилицата е национално богатство. Тя е символ на идентичността ни.  Създадените от Климент букви са доказателството за далновидността на българските държавници княз Борис I и цар Симеон Велики, които съзнават, че развитието на духовната сила у един народ е не по-малко важно от военната мощ на една държава, що се отнася до политическия, стопански и културен прогрес.

Кирилицата е азбука, която превръща България в пионер, а българският език в основа на всички славянски езици.  И на последно място, но не по важност – азбуката, без която по време на византийското духовно и османското политическо иго, българският народ най-вероятно е щял да бъде асимилиран. Представяме ви 10 факта за кирилицата.

1. В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

2. Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 931 година e в пещерен манастир близо до с. Крепча в България.

3. Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски.

4. Днес кирилицата се ползва от около 300 милиона души в цял свят. Освен в България, азбуката е официална в Беларус, Босна и Херцеговина, Киргизстан, Македония, Монголия, Черна гора, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, а до 2018 г. и в Казахстан, а преди десетилетия азбуката се е ползвана и в Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан и др.

5. През 2007 година кирилицата става едва третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.

6. Анализирайки стореното от княз Борис I и българската държава, френският лингвист Роже Бернар обобщава: „Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“ 

7. До края на 70-те години на ХIХ век кирилицата се е ползвала и в Румъния.

8. В продължение на няколко години, Хитлер многократно осъществява натиск върху българските държавници за отмяна на кирилицата и приемане на латиницата като официална азбука.

9. Според някои изследователи е по-правилно новата азбука да се нарича „климентица“, поради факта, че Климент по-скоро създава опростен глаголически шрифт, а св. Кирил създава цяла азбука.

10. И макар да не е научен факт, а по-скоро констатация – по света кирилицата неправилно е позната като „руската азбука“ – несправедливост, дължаща се вероятно на прозаичната причина, че руският народ е най-многобройният, използващ я.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

10 любопитни факта за кирилицата
4.4 от общо 144 глас(а)
Марио Мишев
Марио Мишев е на 25 години. Бакалавър по политология в Софийския университет, завършил Френската гимназия в София. Той е един от създателите на проекта "Българска история", автор на пет книги, както и сценарист на документалните ни филми и поредици. Основна част от работата му е ангажирана с обиколките по училища и уроците по родолюбие, които сдружението осъществява от четири години.

17 КОМЕНТАРА

  1. Много неточен език…
    1. „че руският народ е най-големият“ – пренебрегва се факта, колко много народи и племена са поробени, асимилирани със сила, кръв… Народи, поробени от русите… за 100 години загубват идентичността си!!! Ние в Османската империя 500 години си живеем като Българи, с наша религия, език, култура, обичаи, традиции, ритуали… Поляците казват, че русите като те поробят ти вземат душата.
    Дано младия автор … да продължи да се образова.
    2. „Кирилия“ – съществувала много преди Климент Охридски – то и за това няма нищо общо с неговото име :)
    Има артефакти, надписи…
    Има авторитети, писали по тази тема с много аргументи и факти!

  2. Проверявайте си написаното ! Кирил и Методий създават глаголицата IX, а не XIX век. За голяма част от рускоезичното население историята не е наука, а литература и имат известно основание. Техни историци ( професори и академици ) наистина са превърнали нашата история в литература. Чета в енциклопедичния речник на Большая Советская энциклопедия – за България пише, че нашата писменост е на базата на руската гражданска азбука. На друго място чета, че не правнучката на цар Борис I е станала четвъртата жена на киевския княз Игор от която са последващите наследници на престола и която след смъртта му царува над 15 години, поканва български духовници с църковна книжнина и утвар, строи белокаменни църкви и дворци, създава закони. Внукът и приема официално християнството в Киевска рус , като използва похватите на пра пра дядо си цар Борис I , лавирайки между Ватикана и Константинопол, за да получи царска титла . Та същата тази Елена, прекръстена на Олга не е била заложничка в Константинопол с баща си цар Петър, където получава стабилно образование, а била едно много красиво селянче от някакво село в околностите на Киев и когато великият княз Игор бил на лов, я видял, моментално се влюбил в нея и я взел за жена – четвърта по ред, но нейните синове и внуци станали престолонаследници. Има и друга версия, че Императорът лично изпратил дъщеря си за четвърта жена на княз Игор. То император по това време май не е бил българин, но дъщерята явно е имала слабост към българския език, а сигурно и към българската азбука, която е “ въз основата на руската гражданска азбука“, както пише в гореупоменатата енциклопедия, писана от видни съветски учени академици

    • Българската азбука наистина е въз основата на руската гражданска азбука.
      Българския език се е писал на кирилица до около 1840 г., когато се преминава на гражданка.

    • Ти се правиш на умен , потвърдждаваш нещо без факти , а всичко е толкова лесно , защо се нарича „КИРИЛИЦА“ може би според тъпото ти мислене Кирил и Методий са руснаци ,тази пропаганда е създадена от Ленин за славянската азбука , комунизмът изгори много доказателсства, летописи и сведения за всички народи от СССР и България , събрани в МОСКВА от всички СССР членки , уж да бъдат на сигурно място , но там биват изгорени и преписани на ново с цел руския народ да излезе начело пред българи, арменци , казаци и узбеки , а всичко руско е присвоено именно от изброените наций ! Ще си оставя пощата , ако има оспорващи глупци и чуждоплоконници , да им дам доказателсва за написаното от мен , не съм го съчинил само за да се чуствам горд !Дълго време търсех истината , дори не заспивах по 2-3 дни и търсех истината , защото ме болеше от тази московско-съветска измяна и открих отговори , които няма да ви ги дадът по медия или социални мрежи ! Не пишете без факти , с тезите които си измисляте само , се получава промиване на мозък или допринасяне за промиването на останалите сънародници деца ! От просто един българин , благодаря !

      • Аз също допускам, че „Кирилица“ се нарича за да омаловажи. дори изтрие ролята на българската държава в създаването и опазването на писмеността ни.
        Но не мисля, че Ленин и съветският съюз са в основата на това. По-логично ми се струва това да тръгва от Хърватия, от където произлиза панславизма. Хърватите създават тази идеология през 16 век.
        За това, съм склонен да приема твърдението на автора за произхода на името „кирилица“.
        Иначе има и Руски/съветски учени, които напълно признават ролята на България. Един от тях е Лихачов.

  3. Хубаво е да се спомене, че съществува българска и руска кирилица. До голяма степен разликата е в редовните (малки) букви. В българската форма те имат горни и долни дължини, докато в руската повечето малки букви са умалени главни.
    Примери – малките: „т, и, к, п“ в българската си форма трябва да изглеждат така: „m, u, k, n“ u maka на mamъk ;)

  4. Четейки текста, разбирам, че кирилицата наистина е създадена IX век. Не знам защо г-н Митов е останал с друго впечатление. Кое какво е за руският или някой друг народ е без значение. Дали приемат нещо за история или литература също. Тези неща нямат отношение към историческите факти, кой, кога и защо е създал азбуката ни. Какво пишат или не пишат известните академици болшевики или не болшевики, има толкова отношение към темата , колкото и историите за царете, императорите, внучките и дъщерите. Лично аз като дете съм чувала от устата на две русначета, твърдението, че азбуката е създадена от Ленин. Абсолютен факт неоспорим е, че руснаците са най-големият народ, ползващ кирилицата, а как е станал най-големият, с поробване, баене или вземане на душата…..също не е част от историята за нашата си азбука. До колкото е видно от текста, понятието „кирилия“ никъде не се споменава, камо ли да се свързва с името на Климент Охридски. За финал мога да кажа, че статията ми хареса. Харесва ми и факта, че е написана от млад автор, който определено е образован и ще продължава да се образова, не защото някой така му е предписал, а защото сигурна съм това е неговият личен избор, и определено младият автор си проверява написаното.

  5. Сегашната българска писменост наистина е на базата на руската грражданска азбука – прави са руснаците.
    За „кирилица“ – справка рибния буквар, горе долу последната книга на кирилица.
    Срвдновековния славянски език разработен от Светите братя, е писан на две азбуки – Глаголица и гръцка азбука (с допълнителни знаци).

  6. Малко уточнение – кирилицата е официална азбука и в Казахстан. Добре е, също така, да се добави, че до сравнително скоро (15-20 години) е била официална в Молдова, Азърбайджан, Туркменистан и Узбекистан.

  7. Готската азбука на Урфила-
    Българската Кирилица

    Улфила превежда Библията на Готски
    Улфила или Орфила (ок 310-383) е родом от Никопол до Велико Търново, днешна България. „Готът“ Улфила съставя азбука и превежда Библията на нов език – „готски“. Германия го почита така, както ние почитаме Кирил и Методий – като създател на германската писменост и основоположник на германската литература, но в Германия тази азбука не се използва. Използваме я ние в България, където е съставена, използват я и други страни в Източна Европа.

    Готска азбука на Урфила
    Българска Кирилица, използвана от „славянските“ ни братя
    Готите, за които Улфила е превел Светото Писание и чийто владика той е бил, са останали да живеят в Никопол (днешно Търновско) и след заминаването на Теодориха за Италия. Улфила е умрял в Цариград и е оставил на Балканския Полуостров свои ученици. Освен това готският език е говорен и от гепидите, които са се ползували от Улфиловия превод и които на никъде не са заминали. Та сега се пита, защо остатъци от този готски език да не се намират в отечеството на готите (днешна България и Влашко).

    Бронзов печат с името Урфила и монограм.
    Филосторгий, който е живял през IV в., казва, че Улфила направил писменост и превел Светото писание за християните в Гетия. Същите гети св. Йероним (IV в.) нарича хуни и пише, че хуните (покрай Дунав) учили псалтира.
    Император Константин Велики е съградил укрепените градища в Мизия: Силистра, Преслав, Плиска и Констанца за тези скити или гети, които по Улфилово време са се казвали и готи.
    Прокопий и други негови съвременници делят скитите на хуни и готи, а Теофан и Никифор – на хуни и българи; наричаха впрочем готите българи, от което излиза, че Улфила е бил превел Светото Писание за българи и че Константин Велики за българи е бил построил горните градове. За поселниците на Долна Мизия Улфила е бил превел Светото Писание. Той го е превел и за гетите или хуните отвъд Дунав, защото св. Йероним пише, че хуните по негово време учили псалтира.
    Улфиловият ученик Авксентий, който е бил владика в Силистра, пише, че Улфила бил диктувал, а те, учениците му, преписвали. Това е станало между 333 – 339 г.

    Готите, споменати от древните автори
    За стар Дунавски скитски народ счита готите Прокоп, секретарят на Белизаря във войните му против готите. Той, като говори, че варварите нападали на империята, пише:
    „По-преди, както и сега, това бяха повече готски племена. Най-големите и най-прочутите бяха готите, вандалите, визиготите и гепидите. По-преди те биваха наричани сармати и меланхлени, а някои ги наричаха и гети. Те, както отбелязах, се различават едни от други само по име, иначе по нищо. На всички кожата на тялото е бяла, косата руса, ръстът висок и лицето хубаво. Те се подчиняват на същите закони и изповядват същата вяра, именно арианската. Също имат и един език, готския. Аз вярвам, че първоначално са били един народ, а от сетне са се разделили по имената на своите водители. От старо време те седяха по Дунава. След това гепидите заеха местността около Сингедон (Белград) и Сирмиум (Хърватска Митровица на реката Сава) и от тая и от оная страна на Дунава, дето те още в мое време живеят“. (Рrосор. Bg. I, 2).
    Освен това в съчинението си за готските воини Прокоп пише:
    „Отвъд Меотидското езеро и провлака, близко до самия бряг, живеят тъй наречените тетрахстински готи, за които тъкмо що говорих, по-натам готите, визиготите, вандалите и други готски народи. Те всички се наричаха и скити, защото всички народи, които живеят по онези места, носят общото име скити. Някои от тях се казват сармати или меланхлени (чернодрешковци) или другояче някак си.“ (Рrосор. Вg. IV, 5).
    Писателят от трети век Дексип, който в 269 г. отблъснал готите, които нападали Атина, е озаглавил книгата си върху готските нападания Σκυθικα, т. е. счита готите за скити. Зосим, който е бил адвокат на Аркадия Хонория (IV век), знае готите само под името скити.
    Скитският характер на готите обаче най-добре ще се разбере пак от Йордана. Йордан като разправя, че излезлите из Скандинавия готи дошли чак до Скития, пише:
    „Той споменава само Магога от техния род и казва, че по произход и по име те са се наричали скити (haec vero quae diximus de gente Gothorum principia cur omniserit, ignoramus: sed tantu Magog commemorans, Scythas eos et nacione et vocabulo asserit appellatos“). Jord. IV. 29).
    Св. Иероним, който е по-млад съвременник на Амбросия (331–420), пише: „А в същност всички учени наричат готите повече гети отколко Гог и Магог. Те са седем племена, за които се казва, че са от рода на Яфета, живеят на север“.
    Все по това време говори почти същото за готите и Св. Августин (род. 354 г., а запопен в 392 година). Той пише: „Тези племена, които се наричат Гог и Магог, не трябва да се разглеждат като някакви варвари в някоя част на света, или пък ако някои поради първите букви на тяхното име ги считат за гети и масагети, или за някакви други чужденци, отделни от римската власт“.
    Свети Августин прочее не е считал потомците на Гога и Магога (готите) за нещо отделно от Римската империя.
    Съпоставяйки тези данни, явно излиза, че готите не са нищо друго, освен старите скити или гети. Понеже Йордан извежда Магога от готите, то е явно, че под готи той е разбирал старите гети или скити. Неговите думи в случая не са нищо друго освен израз на онова, което са писали по-старите от него писатели, от които той се е ползувал. Тези негови готи, като се споменават още от Аблавия, Иосифа и пр., са старите Дунавски жители, гетите, а не са някакви си в историческо време излезли из Скандинавия „германци“.
    Че готите са гети, т. е. стари Дунавски жители, се говори изобщо от всички стари писатели. Йордан, освен че пояснява това на няколко пъти, е и озаглавил съчинението си: De origine actibucque Getarum (за произхода и делата на гетите). А Иордан е авторитетен в случая, защото той сам е гот. Дядо му Пария е бил нотариус при Кандака, скитския (готския) княз. При сестриния му син Баца е бил пък сам Йордан нотариус, както той сам разправя. (Йорд. Гв. 265–266). А като свършва своята готска история, Йордан пише, че сам е гот:
    „Да не се мисли, че аз за доброто на тоя народ съм притурил нещо, понеже аз сам произлизам от него, освен онова, което съм научил. Аз и тъй не съм взел всичко, каквото се пише и разправя за тях, понеже аз не излагам това нито за тяхна слава, нито за славата на техните победители“. (Jord. Гв. LХ, 315).
    За готи счита гетите и по-старият с около един век от Йордана и твърде авторитетен писател, от когото Йордан се е ползувал, Касиодор. Той собствено в известните му до сега съчинения нарича готите готи, обаче на едно място в неговите Variis (IX, 31) готският крал Витигес нарича готския народ „geticus рориlus“, от което излиза, че готски и гетски е все едно за него.
    За гети счита готите и испанеца Paulus Orosius, роден около 390 г., от когото се е ползувал Йордан при съставянето на своето съчинение. Говорейки в своя „Epilogus historiae Amazonum“ за старите гети, той казва, че те сега са готи:„Modo autem Getae illi qui et nunc Gothi“.
    Гръцкият писател от четвърти век, роден около 364, Фисторгий. В извлеченията от неговата история, които е направил Фотий, като се говори за първото преминаване на готите през Дунава, се казва:
    Те дойдоха от средата на Скития на север от Дунава. По-преди се наричаха гети, обаче сега са известни повече под името готи“. Понеже Филосторгий извежда готите из Скития, то е явно, че той ги счита за скитски народ.
    Клаудий Клаудян, който е роден във втората половина на IV век, ни описва нахлуването на Алариха в Италия. Според него Аларих е нахлул с гети, а за готи нищо не говори. Не само това, но той говори тук за гетите заедно с другите стари Дунавски народи: сармати, даки, масагети, ала¬ни, гелони, които се споменават още от Херодота, което показва, че той тук има предвид старите гети, а не някой си в историческо време дошъл народ.
    Германци ли са Готите?
    Готите не са германци, а са гети и според Тацита, Страбона, Птоломея. Според Страбона гетите са живели на изток от суевите, които се считат за германци. По тоя случай той казва:
    „Южната част на Германия, която е отвъд Елба, опира до суевите; след това непосредствено до тях е земята на гетите, която в началото е тясна и се простира по Дунава с южната страна, а със задната страна – до полите на Херецинската гора, като обхваща част от самите тези планини, след това се разширява на север чак до тирегетите“.
    Според Страбона, оттатък Суевия по течението на Дунава, западно до Херецингската гора са живели гетите. Според Тацита на същото място оттатък Суевия са живели готите, а според Орозия там била Готия. Нещо повече, Тацит, който се счита за специален германски историк, изрично твърди, че готите по език не са германци. Очевидно тук става дума за негерманското племе гети.
    Царството на Готите
    Би трябвало да се обърне внимание на Тацитовия израз: „Галският език на готините и панонският на озите показва, че те не са германци“ защото той досега не е схващан правилно. Под думата „галски език“ се е мислело езикът на някакъв си неизвестен Панонски народ, когато всъщност това не е мислено. Под думата „галски“ тук се разбира „панонски“, „дакийски“, защото Панония и Дакия често е наричана от старите писатели Галия. Тъй напр. Созомен (IV век след Хр.) пише, че ставали сражения между Магненция и Констанция в Галия, когато те всъщност са ставали в Панония.
    „Като се основавам на мненията на старите гърци, които схващат северните народи под едно и също име скити или номади, както се наричаха от Хомера (Омир), а с време, като се изучил севера, захванали да ги казват било просто келти (Κελται) и ибери (Ιβηρει, северняци), било смесено келтоибери и келтоскити и понеже те от начало от незнание са давали на отделни народи едно и също име.“(Strabon I, ІІ, 27.).
    Според Страбона прочее старите гърци, до дето имали по-ограни¬чени понятия за северните народи, ги наричали скити или номади, но когато се запознали с тях по-добре, те взели да ги викат келти и ибери. И тъй Страбон е ясен, че келти и скити е едно и също. Ето защо Тацит казва, че скитският народ готи е говорил галски.
    И тъй, според свидетелствата на всички стари писатели, готите не са германци, а са стар скитски или Дунавски народ.

    © Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼

  8. Много е важно да се направи разликата между азбуката и шрифта. Тук се появяват подмятания за „руска“ азбука… Такова нещо няма – има шрифт, разработен по поръчка на руския цар Петър (Велики), който действително, по една или друга причина и досега се ползва и доминира у нас. Работи се по въпроса, защото се оказва, че и в ЕС влиза покрай нас руската версия, която си има споменатите особености, но оригинала е нашия шрифт с показаните по-горе характеристики

  9. Парадоксално, този материал, както и всичко останало в този иначе страхотен сайт, е написан на руския вариант на кирилицата…

  10. Супер всеки има мненое по въпроса аз пък ще ви задам тема за размисъл ако Кирил и Методи създават кирилицата и глаголицата кой тогава е Урфил или Вулфа и как тогава германците празнуват празник посветен на тази глаголица кака преди хилядолетия при царуване на династии знаещи се че на са египтяни доказано и от мумиите които са намерени съществува същите или подобни на глоголица символи и как от последните намерени плочи с писменност кирилицата векове преди братятя изглежда досъщ като моментната похвален е интусиазма на младежа но винаги има повече от един източник в историята и информацията бива да се проверява

  11. Важен принос на новосъздадената азбука също е превеждането на богослужебните книги и светите писания на разбираем църковнославянски език. Така и службите са се изпълнявали на разбираем за новопокръстените българи език. Цар Борис, Климент Охридски, Наум и техните ученици са канонизирани за светци.

  12. Браво, Ванко Николов – едно писание изпълнено с факти и цитати. Благодарности за положения труд.
    Явно горната статия е политически коректна, но фактологически неточна, промиваща мозъците на народа, Кирил е създал азбуката по подобие на гръцката. Истината излиза, че Орфей е създал азбуката, която гърците са присвоили. Кирил и Методий са нагодили Орфеевата азбука към говоримия български език, което само по себе си е достоен труд. Но не е коректно да им се приписва ролята на създатели на нещо, което го е имало преди тях.

  13. Продължавам по темата, подхваната от Тони Дик и добавям, че ако погледнем трезво – кирилицата е гръцката азбука в голямата си част, като са добавени символи за звуците, характерни за нашия език. Тези нови символи, например, са изградени от И и А (за Я), от Ш и Т (за Щ), Б си е направо от В (която е Б), защото така и казваме (Василевс от Базилевс, Таверна от Таберна, Византия от Бизантия), меката ФИТА е от Д – погледнете я, Ж е от две К с гръб една към друга. Тоест – ние пишем на модифицирана гръцка азбука. Тук не твърдя коя е въвел, но пределено не я е измислял – тя си е била. Затова и азбуката на Вулфила прилича на кирилицата, защото и той е взаимствал буквите от гръцката азбука – погледнете и ще видите. И се спори безмислено.
    По-голямата опасност е днес, защото с латинизацията у нас отново се правят опити и се мъчим като грешни дяволи да говорим на нашия по-богат език отново с по-бедна азбука, каквато е била и гръцката тогава, та се е наложило да я допълват.

Отговор