Въпросът за появата на името „Левски“ винаги е будел интерес у изследователите на Апостола и поколенията след епохата на великия революционер. В свидетелства на съвременници, както и в по-късни спомени, съществуват различни версии.

Едни твърдят, че му е дадено в Първата българска легия през 1862 година, както и че това е станало по време на учителстването му в село Еникьой в Северна Добруджа през 1867-а или пък във Втората българска легия през 1868 година. Съществуват и версии, че е получил това име в Карлово още в детските си години и че самият той се е кръстил така.

Паметникът на Левски в Карлово

Темата за познанието на името „Левски“ е толкова богата, колкото е пъстра палитрата от битието и характера на Апостола. Днес 180 години след неговото раждане ние търсим, изучаваме и се питаме кой е Левски? Колко са неговите лица и имена?

В конспиративната си революционно-организаторска дейност Апостола си служи с разноименни псевдоними, от които до наши дни са известни около 25. Той сам подбира и често променя тези имена съобразно историческата обстановка и нуждите на революционното дело. Наред с псевдонимите трябва да отбележим, че той има три официални имена: гражданското (кръщелно), монашеско и историческо.

На всички ни е известно, че гражданското е Васил. Кръстен е на дядо си, баща на майка му. През 1858 година, на 24 ноември, денят на Света Екатерина, в сопотския мъжки манастир „Свети Спас“ той се покалугерява и приема монашеското име Игнатий. Четири години след това, по време на Първата легия в Белград, той получава историческото си име „Лъвский“ – „Левски“ – Васил Дякон Левски“ – „Васил Левский“, чийто кръстник е Георги Стойков Раковски.

Захари Стоянов, художник Георги Данчов Зографина

За името „Лъвский – Левски“ и това кога и при какви обстоятелства е възникнало съществуват най-много спорове.

Захари Стоянов предполага, че Левски е получил историческото си име като учител в село Еникьой по време на надскачане, при което заради неговата „лъвска крачка“, хората го нарекли „Левски“. Редица привърженици на тази теория цитират Манчо Джуджев, учител по онова време в село Зибил, което е съседно на село Еникьой. Въпросният Манчо е записал следния стих: „Дяконе Василе, Левски тя кръстихме, когато нии тогас от Еникьой в Конгас, като прескочи хаджи Герговата мааза.“

Въпросният цитат датира от 1868 година, което поражда голяма въпросителна, тъй като Васил не даскалува по това време, а е в Белград, във Втората легия. От юни до края на годината пък е в Румъния. Теорията за името „Левски“ през 1868 година тотално пропада от факта, че в наследство ни е оставено писмо на Апостола до Раковски от 7 ноември 1866 година, което Васил подписва „Д. И. Левъскый“ (Дякон Игнатий Левъскый).

От спомените на Христо Иванов Книговезеца, другар на Левски от Първата легия, черпим информацията, че Апостола е получил историческото си име по време на сблъсък между българите и турски гарнизон край Белградската крепост през юни 1862 година. Книговезеца пише:

„В сражението Левски и Караджата са фърлиха с голи ножове в Байръклъ джамия,защото турците раниха двама от легията. И като влязоха Левски и Караджата в джамията, тоз час турците се предадоха. Тогава нашите хора нарекоха двамата лъвове.“ 

Описаното от Книговезеца допълва теорията, че Левски е получил историческото си име по време на Първата легия в Белград, докато обстоятелствата за това будят спор, тъй като името „Левски“ остава в историята само за Дякона, а не и за Караджата.

Левски във Втората българска легия

Към Втората легия ни отправя Стоян Заимов, който посочва в своята кратка биография за Васил Левски, написана в 1895 година, че по времето на Втората българска легия при една разходка край околностите на Белград, в която участвали Георги Раковски и Любен Каравелов, Дяконът прескочил един ров. Каравелов, удивен от скока, плеснал с ръце и казал: „Това се казва скок на нубийски лъв!“. Раковски продължил: „От сега нататък Василя ще наричаме Дякон Лъв Нубийски“.

Съмненията в историческата достоверност на тази история идват от факта, че по време на описаните от Заимов събития, Раковски лежи тежко болен в Румъния и скоро умира. Каравелов пък не е взимал участие в делата на Втората българска легия и се среща с Левски за първи път през есента на 1869 година в Букурещ. Има и още един аргумент, оспорващ възможността „лъвският скок и последвалият го прякор да са се случили в 1867 година: съществуването на споменатото писмо, в което името Левски е документирано още в края на 1866 година.

В документа, изпратен на 7 ноември 1866 година, подписалият се като „Д. И. Левъскый”, поздравява господин Раковски „от страната на отец Натанаил“. Подписът, няма съмнение, че трябва да се чете: Дякон Игнатий Левъскый. Вероятно обаче не става дума за оригинален автограф, защото според графоложката експертиза, писмото не е писано лично от Левски.

Христо Иванов Големия

Интересни мисли за прозвището „Левски“ през 1940 година изказва Иван Стойчев, който интерпретирайки теориите за това Апостола сам да се е кръстил с историческото си прозвище задава въпроса: „Как този скромен човек е взел псевдонима „Левски“? Няма ли противоречие в самата същина на неговия духовен образ?“

Доверявайки се на казаното от Христо Иванов – Големия за извезаните лъвове, Стойчев допуска, че „… ако Левски е извезал образа на лъв на своя елек в 1862 година, това е, защото е смятал, че си създава свещена българска одежда…“ А когато поради тази особеност на дрехата неговите другари от Легията започват да го наричат „Левски“, „… това ще го е накарало да се замисли да усвои ли този псевдоним (в онази епоха прекръщаванията и условните имена бяха чест и дори необходими сред революционерите) (…) Като се вникне дълбоко в духа, който ръководеше Левски, той е понесъл това прозвище далеч от всяко чувство на самовеличие, а като израз на неговата всеотдайност на България, чийто символ, както се знае, беше лъвското изображение…“

Основателно Стойчев прави паралел с приемането на ново име от монасите. Възприемайки името, с което ще остане в историята, „… той е постъпил като революционен монах, обречен на жертва на България. Той не е могъл да приеме и носи прозвището „Левски“, освен като едно алегорично подчертаване, че той е вече „Васил Български“, т.е. принадлежащ само на България, което се е прикривало, по тактически съображения, зад името на българския символ – лъва.“

Не трябва да пропускаме и казаното от Стефан Каракостов, че Левски „… сам се е нарекъл така (…), като взел думата „Левски“ от поезията на Добри Чинтулов и по-специално от стихотворението „Българи юнаци“, където се срещат следните стихове:

О, лев! Събуди се
от дълбоки сън,
силно провикни се
от Балкана вън.

Левски глас вика нас,
турски глас бяга от нас…“

Стиховете на Чинтулов са били разпространявани най-често като ръкописни текстове, приспособявани са към популярни мелодии, нерядко са били възприемани като народни песни. Атанас Илиев, учител на Левски в Стара Загора през 1855 – 1856 година, е сред почитателите на Чинтуловата поезия. Найден Геров, съученик на Чинтулов от Одеса, прочувствено разказва как е чел неговите стихове на хълма Трапезица в Търново, включително „Възпоменание“ – стихотворението, преписано в известното тефтерче на Левски.

Тъй като появата на името „Левски“ става във времето на Първата българска легия, не бива да пропускаме образа на лъва в „Горски пътник“ на Раковски – революционната „библия“ на поколението на Левски:

„Златна, зелена, светла хоръгва
с една страна: „Свобода или смърт!!!“
страшни вид лъвов изобразява,
с друга страна „Бог с нами напред!!!“

Портрет на Васил Левски от Георги Данчов

Излагайки тази поредица от теории, трябва да обърнем внимание на някои обстоятелства. Въпреки че е най-разпространено, мнението за „левския скок“ трябва да бъде разгледано и като вероятна по-късна интерпретация, подета в литературата. Това не означава, че Раковски не е оценил въпросния скок като „лъвски“. Казаното обаче може да се тълкува и по друг начин – не като акт на „кръщаване“, а като одобрение за името, което младият революционер вече е носел.

Трябва да си зададем и въпроса защо да не е възможно Левски сам да е избрал своето ново име? Встрани от всякакво оспорване на присъщата на Апостола скромност и отказ от суета и самолюбие. Тук става дума за достойнство и чувство за мисия. Самият той ще напише няколко години по-късно:

„Аз Васил Лъвский в Карлово роден,
от българска майка юнак аз роден,
не щях да съм турский и никакъв роб,
същото да гледам и на милият си род …“

Под особено внимание трябва да се вземе фактът, че Васил расте в среда, в която чувството за християнска нравственост, чест и достойнство са основополагащи. Такива са нравите и разбиранията в неговото семейство, както и сред хората в родния му град и в тогавашното българско общество. Още от дете Левски е държал на своето достойнство и това на другите около него. Неслучайно е реагирал на различни случаи на несправедливост, въставал е срещу грубите нрави и насилието.

Тук трябва да се обърне внимание и че неслучайно през 1858 година е избрано и монашеското му име „Игнатий“. Младият Васил се е спрял умишлено на името на българския новомъченик св. Игнатий Старозагорски, убит от фанатизирани мюсюлмани на 8 октомври 1814 година в Цариград.

В заключение можем да твърдим, че като избира името „Левски“ или пък възприема това прозвище, дадено му от негови другари в Легията, Васил приема названието с чувство за дълг пред своя народ и родина. Поради това е избрал нейния възможно най-горд символ – лъва. В този ред на мисли трябва да добавим и теорията, че ако при името „Левски“ става дума за обичаен прякор, даден от други, бихме имали формата „Лъва“/“Лева“ или „Лъвът“/, „Левът“. Така е при Стефан Караджата, Петър Стоянов Царят, Иван Тодоров Капитана, Никола Барбата и др. В случая обаче имаме форма от рода на фамилните имена, която е на „-ски“.

Ако се обърнем към именната практика, възприета от съвременници на Левски, включително участници в Легията, имаме примерите със Стоил Балкански, Йордан Планински, Герго Капитански, както и това на самия Георги Раковски. Най-логично е Левски да е възприел такъв вариант на име, следвайки именно онова на своя учител в революцията. Аргумент, който допълва възприемането, че Васил Иванов Кунчев е избрал и възприел новото си име – израз на обричането му „… на Отечеството в лето 61-во…“, „… да му служа до смърт и да работя по народната воля…“

Автор: Ивайло Кючуков

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как Васил Кунчев получи прозвището Левски
4.1 от общо 13 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

Отговор