„На 11 юни 1944г., призован от свещения дълг да брани хубавото ни отечество, загина още един герой – летецът изтребител Иван Ненов Бонев, кавалер на ордена за Храброст, на 28 години, роден в Разград… Литна героят със своята птица в люта бран с коварния враг, подтикнат от безстрашното си сърце, готов за жертва пред олтара на хубавата ни татковина. Хвърли се в атака сред град от снаряди и намери своята геройска смърт.“

вестник „Зора“, бр. 7477

Българските пилоти винаги са се отличавали със своята жертвоготовност и умения. Свидетелство за това са и думите на Едуард Тинкър – американски пилот, участник във въздушния бой над София на 20.12.1943, който казва:

„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията.“

Иван Бонев

Тези думи съвсем спокойно могат да се изрекат и за героя на настоящия разказ – Иван Бонев.

Роден през 1916 г. в Разград, той е възпитаник на Школата за запасни офицери. През 1938 г. е сред учещите се в пилотския випуск, а по-късно е между 11-те избрани да бъдат обучавани за пилот-изтребители в Казанлък. Става част от 682-ро ято и охранява бреговете на Черно море от летище Балчик.

Усещането за идващата към България война се засилва и ученията стават все по-чести и по-сериозни. През 1942 г. за командир на ятото е назначен Стоян Стоянов, най-резултатният български ас, който на следващата година е прехвърлен в Карлово и участва в облитането на новите „Месершмити” 109-G, а след това и в обучението на пилотите, определени да сформират новия 3/6 орляк. Един от тях е и Бонев, който показва завидни умения, докато е базиран в Балчик.

Първият му въздушен двубой е на 01.08.1943 г. с началото на съюзническата операция „Tidal Wave“ (Приливна вълна). Целта е бомбардиране на нефтените рафинерии в Плоещ, Румъния, с идеята да се нанесе удар върху снабдяването на Германия с петрол. Американските бомбардировачи Б-24 „Либерейтър“ прелитат над  Адриатическо море и през Скопие се насочват към Плоещ, като български „Авиа“ Б-534 ги пресрещат, но без особен резултат.

При завръщането на бомбардировачите от Румъния българските летци излитат за втори път. Иван Бонев със своя „Месершмит“ e в двойка със Стоян Стоянов, и заедно поемат курс към американските машини. Двамата се изправят сами срещу група от около 20 вражески самолета. Стоянов напада пръв, следван неотлъчно от Бонев и сваля една „летяща крепост“. След като си разменят местата, Иван Бонев прострелва друга, която пада към земята, и първата му въздушна победа вече е факт. За действията си в боя получава орден „За храброст“.

Американски Б-24 „Либерейтър“ прелита над София, след като е пуснал смъртоносния си товар. Българските пилоти дават прякора „летяща крепост“ на всички четиримоторни бомбардировачи, макар това да е името на самолета Боинг Б-17.

Участва в още 7 въздушни боя, като на 18.01.1944 той сваля още един „Либерейтър“, и се проявява като смел, способен и хладнокръвен летец, преди да дойде фаталният ден.

На 11.06.1944 г. излитат 16 български Месершмита, за да пресрещнат армада от 200 американски „крепости“, охранявани от множество П-38 „Лайтнинг“ и П-51 „Мустанг“. Завързва се поредният неравен въздушен двубой, в който всеки роден пилот се дуелира с няколко вражески самолета. Иван Бонев се хвърля смело в битката и успява да добави още една победа към сметката си – един П-51 „Мустанг“, но бива обграден и свален, като успява да скочи с парашут.

Докато се спуска към земята, той бива забелязан от американски пилот, който насочва машината си към безпомощно падащия Бонев, прицелва се и го разстрелва. По повод този варварски акт, неприсъщ на пилотите, Стоян Стоянов пише:

„Ние често разсъждавахме на тази тема и бяхме единодушни, че не трябва да стреляме срещу обезоръжен противник, нито да се обстрелват невинни хора, работещи по нивите. Неписан закон беше правилото да не се стреля във въздуха по летец, който е скочил с парашут. Силен прелом в разбиранията ни се получи, когато узнахме за жестокостта, проявена срещу нашия другар.“

По време на англо-американските бомбардировките, с бордовите картечници на смъртоносните машини са обстрелвани улици и дворове, а сред уцелените има и деца. Самолетите атакуват и пътнически и дори санитарни влакове, като се води целенасочената стрелба по мирни граждани.

Смята се, че в този период са бомбардирани общо 168 населени места, като са пуснати близо 50 хил. бомби. Загиват 1828 души, а хиляди сгради са разрушени. Нанесените щети възлизат на 24 млрд лева.

Основната тежест в борбата с англо-американските самолети ляга на плещите на българските летци. Изправени срещу смазващо превъзходство на противника, оставени без значителна помощ от германските съюзници, българските пилоти влизат в обречени въздушни битки, защото на земята загиват мирни хора. Защото България разчита само на техния героизъм…

Един от тези мъже е Иван Бонев, който макар да загива едва на 28 години, изписва със златни букви името си в славните страници на българската бойна авиация.

АВТОР: МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Иван Бонев – славният летец, който бе варварски разстрелян във въздуха
4.7 от общо 82 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

6 КОМЕНТАРА

  1. Значи ние добри и герои, като ги сваляме, биейки се на страната на Хитлер, а те зли като ни бомбардират в отговор? Това, доукрасено с безпочвени твърдения за „целенасочена стрелба сукрещу мирни граждани“, прави статията исторически боклук.

    • ДО: Борис

      Статията е доста издържана поздравления за автора!

      а по отношение на „коментара“ на лицето бобката, може би е добре същият да си изясни, че ние се бием не „на страната на Хитлер“, а за постигане на националния ни блян и освобождение на Поморавието и Македония! Относно това да разстрелваш вече свалени пилоти, или да обстрелваш със самолетни оръдия улиците на София и цивилното население, то това е варварско действие и определено не е „безпочвено твърдение“, а документиран факт в т.ч. и т.нар. бомбени килими, в резултат на които са убити над 4000 души цивилно население и нито един войник и са разрушени десетки хиляди сгради! Така, че бобка по-полека със заключенията!

    • Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито. Англо-американската авиация пуска и микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки с цел да осакатяват предимно деца.

    • извинявай,но исторически боклук са убежденията ти.тия хора са защитавали родината си и не са нападали никого .това е нещо което съм сигурен че ти никога няма да го направиш

  2. До Борис: България до навлизането на американските ВВС във възд. пространство на България на 1.08.1943 не е участвала във военни действия срещу съюзниците! А относно стрелбата по населението, това е факт – На 4 януари 1944г. много от американските самолети поради мъглата не успяват да бомбардират София и изсипват товара си над други населени места – едно от тях е Дупница. При тази атака обстрелват и хората с картечници (Глава „Мъглата пречи на нападателя“, Ние Бранихме Тебе, София, от майор Стоян Стоянов) – „изтребителите слязоха ниско и стреляха по улиците и къщите. Защо бе нападнат този беззащитен град, който не бе никакъв военен обект?…“.

Отговор