Едва ли има българин, който да не знае за него. Едва ли има чуждестранен футболен фен, който да не свързва България с него. Той е лидерът на златното българско поколение футболисти, достигнали до четвърто място на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година. Носител на най-престижните индивидуални награди във футбола – „Златната топка” и „Златната обувка” и на най-важния клубен трофей – Купата на европейските шампиони с “Барселона” – това е Христо Стоичков с няколко думи. В следващите редове ще Ви разкажем накратко за футболната му кариера.

Христо Стоичков
Христо Стоичков

Христо Стоичков – Камата, е роден на 8 февруари 1966 година в град Пловдив. Първите си стъпки във футбола прави в школата на клуб “Марица”, а дебютът му в мъжкия футбол е с отбора на завод „Юрий Гагарин”, като след това преминава в УСМ. В клуб “Хеброс” (Харманли), за две години изиграва 32 мача и вкарва 14 гола, което прави добро впечатление и му донася трансфер в един от най-големите български отбори, ЦСКА, през 1985 година.

В клуба на ЦСКА още с пристигането си Камата показва невероятен талант и силен ляв крак. Освен положителните си качества, обаче, скоро той демонстрира и буйния си нрав. На 19 юни 1985 година в мач между “Левски” и “ЦСКА” за Купата на Народна Република България се разиграва един от най-големите скандали в българския футбол. Напрежението ескалира още на терена, където заради груби влизания и блъскания съдията отсъжда два червени картона, а 19-годишният Христо Стоичков взима дейно участие във всичко това. След спорно съдийство мачът завършва в полза на ЦСКА, а пререканията продължават в тунела на изхода, като и до днес не е изяснено какво точно се е случило там – бой, кръв, счупено ребро на съдията и счупена купа са само част от познатите факти. Последиците от този мач са сурови – “Левски” и “ЦСКА” са преименувани съответно на “Витоша” и “Средец”, а ръководствата и треньорите им, както и редица играчи, повечето от “Левски”, са наказани. Камата е един от тримата наказани играчи на “ЦСКА”, но само той получава доживотна забрана да играе, като санкцията по-късно е смекчена на една година.

След завръщането си в игра Христо Стоичков се утвърждава като основна фигура в състава на „армейците” и заедно с Любо Пенев и Емил Костадинов правят страховитите си нападения в играта, които са в основата на спечелените в периода 1985 -1990 година четири купи и три шампионски титли на България. През сезон 1988 -1989 Камата извежда “ЦСКА” до полуфинал в КНК, като отстранени са отборите на “Интернационал” (Братислава), “Панатинайкос” и “Рода”, преди да дойде поражението от “Барселона”. Той става голмайстор на турнира със седем гола, а най-силния си сезон за “ЦСКА” изиграва през 1989 – 1990 година, когато вкарва 38 гола в първенството. Това постижение му донася една от най-престижните награди – „Златната обувка”, която по това време е връчвана на европейския играч с най-много голове в националния шампионат.

Христо Стоичков с екипа на Барселона
Христо Стоичков с екипа на Барселона

Силната игра и лидерските качества на Стоичков са забелязани в испанския гранд “Барселона” и през 1990 година Камата преминава в каталунския тим за рекордната сума от 4,5 милиона долара, като бързо се утвърждава в титулярния състав. Става любимец на феновете заради себераздаването си, безкрайната енергия, с която играе и желанието си за победа. Част е от т.нар. „Дрийм тийм” на Барселона, с който през 1992 година печели първия трофей от КЕШ в историята на отбора. И до днес той остава единственият българин, спечелил най-престижния клубен трофей. За пет години с “Барселона”, освен КЕШ печели 4 титли на Испания, Суперкупата на Европа и три пъти Суперкупата на Испания. Неминуемо разбира се, буйният  български нрав на Стоичков от време на време излиза на преден план и в Барселона. През 1990 година, в мач срещу “Реал”, Мадрид за Суперкупата на Испания, след неотсъдено нарушение срещу него Стоичков настъпва съдията. Тази случка треньорът му по това време Йохан Кройф коментира така:

„Той защити цяла Каталуния, клуба, всички ни с тази своя реакция. Затова го обикнаха – нямаше думи, нямаше обяснения, само спонтанна реакция”.

Време за книги! Безплатна доставка за всяка поръчка.

КЪМ МАГАЗИНА

През 1995 година Христо Стоичков преминава в отбора на Парма, където прекарва само един сезон. По това време италианското първенство е определяно като най-силното в света. През 1996 година се завръща в “Барса” и прекарва още два сезона в любимия отбор. В този период печели още една титла на Испания, КНК, Купата на Краля и Суперкупата на Испания. По това време треньор на „каталунците” е Луис ван Гаал, чиито разбирания за игра не включват Камата. Вследствие на това той често остава на резервната скамейка и скоро е принуден да напусне Испания окончателно. В Барселона играе заедно с едни от най-добрите играчи в историята на футбола, Куман, Лаудруп, Бегиристайн, Гуардиола, Ромарио, Хаджи, Фиго, Роналдо, Ривалдо и други.

Завръща се в ЦСКА през 1998 година след Световното първенство във Франция, но изиграва едва 4 мача и заради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов, той напуска. Следват два екзотични престоя, първо в Саудитска Арабия в отбора на Ал Насър, а след това в Япония в  “Кашива Рейсол”. През 2000 година заминава за САЩ, където играе четири години и в 72 мача вкарва 33 гола с отборите на “Чикаго Файър” и “ДС Юнайтед”. Там завършва и клубната си кариера.

В допълнение на гореспоменатите трофеи, Камата също така е печелил пет пъти наградата “Футболист на годината”, “Спортист на годината”, “Спортист на Балканите” и други. Определен е за футболист номер 2 в класацията за „Най-добър футболист на България за 20 век” след Георги Аспарухов. През 2004 година е включен от Пеле във ФИФА 100, списъка на 125-те най-велики живи футболисти.

За нас българите е изключителна гордост фактът, че Христо Стоичков е българин. Той е лидер на златното българско поколение футболисти от края на 80-те години, като изиграва 83 мача и вкарва 37 гола за националния отбор на България. Участва в две Световни и едно Европейско първенство по футбол, но най-големият, най-важният, най-значимият момент за отбора ни идва през лятото на 1994 година на Световното първенство по футбол в САЩ. Българският отбор не е сред фаворитите и въпреки тежката първоначална загуба от Нигерия, нашите шокират света и завършват на престижното четвърто място. Камата отбелязва 6 гола и става голмайстор на първенството заедно с Олег Саленко. Жертви на левия му крак са отборите на Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, като по време на цялото първенство той играе с болки и е на обезболяващи инжекции. В края на невероятната 1994 година, Стоичков е удостоен с най-престижната индивидуална награда – „Златната топка”. Той е и единственият българин награден с нея. Камата участва още в Европейското първенство в Англия през 1996 година, на което отбелязва три гола, по един във всеки мач и на Световното първенство във Франция през 1998 година. Последния мач за националния отбор изиграва на 9 юни 1999 година срещу Англия.

Христо Стоичков със "Златната топка"
Христо Стоичков със „Златната топка“

Христо Стоичков безспорно е един от най-добрите играчи не само в нашата футболна история, но и в световната. По спортен дух, талант и чар с него може да се мери единствено Георги Аспарухов – Гунди, а по популярност и успехи – никой.

Най-сигурното доказателство за величието на един спортист не са отличията, а уважението, което е спечелил и като доказателство за това искам да завършим с думите на Чики Бегиристайн за съотборника си Стоичков в Барселона:

„В историята на футбола има различни типове големи състезатели и всеки е оставил собствена диря. Но никога не са се събирали в едно толкова талант с такъв характер.”

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Христо Стоичков – кавалерът на „Златната топка”
4.3 от общо 22 глас(а)
Петър Ангелов
Петър Ангелов е студент по „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 24 години е, родом от Сандански, проявява интерес към политиката, спорта и българската история. Силно се вълнува от периода от родното минало, предшестващ 9 септември 1944 година.

4 КОМЕНТАРА

  1. Това е Ицата Стоичков, бате Ицо. Разбиран и обожаван от едни, неразбиран и мразен от други(те си знаят кои са). Когато обаче фактите говорят, и Боговете мълчат. ТОЙ, по моето скромно мнение, ще си остане сам и недостижим на върха в българския футбол, а в световния завинаги ще бъде в Пантеона на НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ФУТБОЛИСТИ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА.

Отговор