Храмът „Св. Неделя“ е един безспорен монумент на духовната извисеност на българския народ, символ на любовта към божественото, но за съжаление и свидетел на жестокостта към човешкото. Този така популярен за нас душевен кът, някак си страда от поличбата да бъде предимно асоцииран с мрачните събития от първата половина на ХХ век, което с изминалите десетилетия, отмести фокуса ни от първородната причина за неговото съществуване и символ на какво всъщност е той.
В следващите редове ще ви представим наблюденията на Тома Василов, записани през 30те години на миналия век, които ни дават интересни сведения относно изграждането на храма „Света Неделя“ в столицата.
Църквата ‚ Св. Неделя“ безспорно бе един от най-хубавите наши храмове, построени при турско владичество. Известно е, че през това време съграждането на православни молебни домове в България, особено в градовете, където имаше турско население, бе съпроводено с големи мъки/затруднения.
Преди всичко, бе нужно царско разрешение ( ферман ), което се получаваше след дълги молби, ходатайства и подкупи. След това трябваше се даде задължение, че църквата ще бъде ниска, наполовина в земята, без кубета, звънарница и други украшения.
Повикването на богомолците можеше да става само с дървено клепало и в редки случаи – с желязно. За камбани и дума не можеше да става. Едва във втората половина на XIX век след Кримската война и издаването на Хатихумаюна, мъките / мъчнотиите / при строежа на църквата се понамалиха.
Като се знае това, естествено се заражда въпросът, как е могла да се изправи във всичкото си величие, сред населения наполовина с турци град София, преди 80 години църквата „ Св. Неделя“ ? Стари коренни софиянци, които биха могли да отговорят удовлетворително на този въпрос, струва ми се, няма вече живи. Поради това, мисля, че е от немалък обществен интерес да дам гласност на следните редове, които до известна степен ще удовлетворят възбуденото любопитство.
Покойният български първенец дядо Цоко Каблешков, родом от Копривщица, който последните години от своя дълъг живот прекара в София, помнеше много работи от миналото и обичаше да ги разказва твърде увлекателно. В един разговор с него, нещо преди 30 години, той ми разказа, че съграждането на църквата в тоя вид се дължи най-вече на Русия. – дали от правителството, или от Синода, или от благотворителни дружества и комитети, той не знаеше, получени по ходатайство на Найден Геров, Денкоглу и Филаретов, дали възможност да се свърши постройката в непродължително време.
Това, обаче, не бивало да се знае от турското правителство, което, като прегледало плана, изработен също в Русия, захванало да подозира руски пръст в цялата тази работа. Като знаело, че Софийската община няма много пари, то я попитало откъде ще вземе средства за постройката.
За да се прикрие всичко това, по съвета на Н. Геров, който през това време вече бил руски консул в Пловдив, станало споразумение между Софийската българска община и няколко български търговци от Пловдив, един от които бил и дядо Цоко, да се отговори на правителството, че голяма част от разноските за сградата са взети с лихва от тия търговци. Правителството повярвало, или поне нямало на какво да възрази, и дало нужното разрешение.
„Св. Неделя“ е съградена в двора на една малка стара църква, също посветена на Света Неделя. Такива малки църквици в София тогава е имало десетина, а голяма – само „Св. София“, обърната/преобразена в джамия. В една от тях се пазел ковчегът с костите на сръбския крал Стефан Милутин, неизвестно от кого провъзгласен за светец. Като се съградила голямата „Св. Неделя“, ковчегът бил пренесен там, поради което и самата църква населението захванало да нарича „Св. Крал“, без да бъде тя посветена на тоя не съвсем благочестив светия.
Това название и сега не е изчезнало. Тя не беше толкова високо над терена, но преди 35 години, когато равнището на площада и улиците около нея се снишиха, тя остана няколко метра високо над него и бе нужно да се подзида и да се направят сегашните каменни стъпала.
Бог помогна не само да се възстанови разрушението, причинено от злодейците на тази историческа светиня, но и да се украси тя още повече за чест на Столицата и слава на родната Православна църква.
Тома Василов , „СВЕТА НЕДЕЛЯ“, Из сп. „Седика“, бр.8, 1937г.