Възможно ли е историята да бъде обективна? Както добре е известно, „историята се пише от победителите“ и така се превръща в елемент от политиката. Познанието за миналото е сила, която създава образи и стереотипи, които впоследствие много трудно се отхвърлят. Историята често влияе върху отношенията между цели държави и народи.

Историята се тълкува по различен начин от всяка една държава, от всеки един народ, дори от всяка една социална група. Колкото и да не ни се иска, изкривяването на историческата истина е често срещано и то засяга всяка една национална история, включително и нашата. Въпреки това изкривяването на историческата истина понякога достига граници, които изненадват и най-опитните изследователи.

ПРЕВОД: Борбата за Македония е необичайна форма на конфронтация, която изправя едни срещу други хора, изповядващи една и съща християнска вяра, но борещи се за контрол над окупираната от Турция Македония. Двата основни противника са гърците и българите. Първоначално, от 70-те години на XIX век до края на века, борбата се води в полето на образованието и църковната принадлежност. По исторически причини гърците заемат доминираща позиция в сферите на образованието и културата. Нещо повече, мнозинството от гръцкото православно население на Македония не желае да се дистанцира от Патриаршията и да се присъедини към схизматичната Българска Екзархия, създадена от Високата порта след намесата на руските панслависти. Гръцката културна и църковна доминация в Македония предизвиква агресивна реакция от страна на нейните противници, поддръжници на Екзархията: тази агресия приема изключително насилествен характер под формата на набези от страна на въоръжени банди (известните комитаджии) в македонската провинция. През пролетта на 1895 година банди от България – около 600 души общо – нахлуват в Македония, с цел упражняване на терор върху свещениците, учителите, учените и най-общо върху всички онези, които са на влиятелни позиции в местните общности. Положението на гърците започва да се влошава след злополучния развой на войната между Гърция и Турция от 1897 година. В крайна сметка яростта на комитаджийските нападения и намесата на гръцките македонски организации в Атина, принуждава гръцкото правителство да вземе по-решителни мерки, като изпрати специални въоръжени сили в Македония, съставени от доброволци и офицери от гръцката армия и флота, както и от цивилни. Към тях се присъединяват бойците от местната съпротива, които стават известни като македономани и започват да действат от 1904 година. До 1908 година, когато е провъзгласена новата турска конституция, сложила край на дейността на всички въоръжени групи в Македония, гръцката доминация е до голяма степен възстановена в немалка част от оспорваните зони на западна, централна и източна Македония. По тази причина гръцката борба за Македония се поставя хронологично между 1904 и 1908 година.

Подобен е случаят с част от информацията, поместена в гръцкия военен музей в Солун, който екипът ни имаше възможност наскоро да посети. В музея са поместени артефакти, свързани с военната история на страната от освобождението ѝ от османска власт до края на Втората световна война. В една от залите пък е описана ситуацията в Македония от края на ХIX и началото на ХХ век и войните на Балканите в периода 1912-1918г. (виж превода вляво).

В специално табло за борбата между гърци и българи в Македония, се посочва, че ферманът, с който е създадена Българската екзархия е резултат от „намесата на руските панслависти“. Българското националноосвободително движение от своя страна се определя като агресивно и насочено срещу гръцката „културна и църковна доминация в Македония“ – категорично неистинно твърдение. Текстът продължава с още груби неточности, касаещи четническата акция на Върховния македоно-одрински комитет от 1895 година, която е проведена с цел „тероризиране на свещеници, учители, учени и най-общо всички онези, които са на влиятелни позиции в местните общности“.

В заключение се говори за „яростта на комитаджийските нападения“ и че „гръцката доминация е до голяма степен възстановена в немалка част от оспорваните зони на западна, централна и източна Македония.“

Този необективен очерк се прави без да се вземат предвид десетките гръцки зверства срещу българското население като клането по време на сватбата в село Загоричане и агресивната политика на Цариградската патриаршия срещу онези българи, дръзнали да се противопоставят на нейната власт като Димитраки Хаджитошев. Не се държи сметка например за факта, че гърци участват в управителното тяло на Странджанската комуна по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, по покана на „комитаджиите“.

Пропагандата продължава и при войните от 1912-1918 година. Цялата вина за избухването на Междусъюзническата война е хвърлена върху България, а пътят на гръцката армия е представен като победоносна серия, вследствие на която „Източна Македония и Западна Тракия са освободени от гръцката армия.“

В таблото за Първата световна война се говори за „ключовата роля на гръцката армия“ в съюзническата победа при Яребичина, която дава тласък за капитулацията на България без да се посочи, че тя всъщност няма стратегическо значение, а изкуствено се раздухва с пропагандни цели и най-вече за повдигане духа на гръцката армия. Не е казано нищо обаче за големия брой жертви, които съюзниците дават за постигане на победата.

В заключение е необходимо да отбележим две неща. Работата на един военноисторически музей естествено е да популяризира славните мигове от военната история на една нация и в това отношение Солунския музей се е справил блестящо. От друга страна не може да пренебрегнем очевидните неистини и преувеличения при представянето на историческото минало. Тук критиката ни не е насочена единствено към гръцките ни колеги – въпросът е какво правим всички ние за популяризирането на българската гледна точка за тези събития, които предизвикват определени чувства и настроения в неутралния наблюдател…

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: СНИМКА НА ТАБЛОТО ЗА МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА
ПРИЛОЖЕНИЕ 2: СНИМКА НА ТАБЛОТО ЗА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

За мястото на пропагандата в един гръцки военноисторически музей
4.9 от общо 27 глас(а)
Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

8 КОМЕНТАРА

  1. Подобно е и положението в музея на Одринската крепост в Турция. Там основното ударение е поставено на „зверствата“ на българската армия над мирното население. Има даже и рисунки на български войници разпорващи коремите на бременни жени и набучващи бебетата им с щиковете си. Отдолу под въпросната рисунка на турски и английски пише че това било снимка на зверствата.
    Въобще на Балканите всеки явно чете историята както му отърва или по-скоро както дявола чете евангелието.

  2. Кое ви кара да мислите, че българите сме небесни ангели?
    Като се сбият две деца, и после ги разпитате поотделно – всяко от тях ще каже, че другото е виновно, че първо го е обидило, че първо го е ударило…
    Истината винаги има няколко страни и гледни точки. Тя си е една и съща, но гледана от различни страни, изглежда различно.
    Нищо странно няма в представената история в гръцките, турски, сръбски и румънски музеи.
    Ако идете в град Нова Горица/Гориция, който е разделен между Словения и Италия – на едната къща, която е в Словения има паметна плоча на загиналите против италианската окупация, а на съседната (в Италианска територия) има подобна на падналите за освобождаването на града от словенците.

    • Г-н Атанасов, категорично сме съгласни с вас. Затова държахме в началото на текста да акцентираме върху това, че всяка една държава интерпретира историята по своему. В много аспекти от българската история и ние като народ я тълкуваме по начин, удобен за нас. Конкретният проблем с представената информация в Солунския музей засяга няколко отделни абзаца, които ние сме описали. Те са категорично неверни и стотици документи могат да го докажат. Сигурни сме, че и в някои от нашите музеи могат да се срещнат подобни неточности и ние не бихме имали притеснение да ги изкажем. По-скоро приемете текста като любопитен факт за това колко гъвкава всъщност може да е историческата наука, макар всички да смятаме, че тя е точна наука.

      Благодарим ви за мнението!

  3. Благодарение на гръцките ескадрони на смъртта и прочистването на гореописаните територии вече съм четвърто поколение софиянец. В общия случай към ден днешен трябваше да се наслаждавам на имотите и наследения бизнес от предците си в Енидже Вардар. На времето прабаба ми Мария е посрещала войводата Ениджевардарското слънце стъпвайки на бели чаршафи застлани от центъра на града до къщата им. Той е отсядал единствено там според мълвата. И още нещо, католическата базилика Св. Петър и Павел, където е кръстен дядо ми през 1913 г. е срината от добрите православни гърци до основи. По-голямата част от българите, наброяващи 5-6000 души, са се обърнали към католическата църква, където се е проповядвало само и единствено на български език (за да опазят идентичността си), а в православните храмове – на гръцки. Също по това време, в периода до 1920 г. в града е настанен военен гарнизон, с цел да бъдат прокудени българите и за да не могат да продават имотите си. Това е и причината, така наричаните бежанци от Егейска Македония, да пристигат голи като пушки. Бедни, безимотни, с по една бухча багаж в ръка или каквото могат да натоварят в една волска каруца. Било е жестоко време.

  4. Ние може да не сме небесни ангели ,но е абсолютно вярно ,че гърците си ПРЕПИСВАТ ЗАСЛУГИ и ПРЕНЕБРЕГВАТ ФАКТИ ,КОИТО НЕ ГИ ВЕЛИЧАЯТ !!! Също вярно е ,че изкривяват факти от историите на всички народи ,за да обогатяват своята !!

  5. Не е съвсем вярно, че „Историята се пише от победителите“, както твърди известната фраза. Независимо дали е победител и победен, всеки народ тълкува историята си по всой начин и във всяка държава музеите са пълни с твърдения, които представят своя гледна точка към историческите събития.
    Проблемът е там, че по-голямата част от тях са или войни или насилие и терор. Или по-скоро по-голяма част от историческите източници отразяват такива събития. Защо ли? Ами защото каквото и културно развитие да има един народ, какъвто и „Златен век“ да прежвява, дойде ли една война, тя носи разрушение и от този прогрес не остава нищо. Или поне не много.
    Затова днес имаме останки само от описание на войни и насилие, крепости и погром. А това вече дава възможност всеки народ да тълкува тези събития от своята камбанария, затова и историята е толкова разностранна. Ето – турците смятат, че Балканите им принадлежат, че са тяхна стара територия. Та те са ги владели половин хилядолетие.

Отговор