Историческите книги подминават името му. И все пак този българин от Велес е заслужил мястото си в историята. Място на противоречива личност, на един отстъпник от българщината, който парадоксално, но факт, не престава да обича България и българския народ. Днес ще ви разкажем за живота и съдбата на Георги Парталев или Исмаил Хакъ бей – преминал пътя от революционер на ВМОРО до висш офицер от османската тайна полиция.
Георги Парталев е част от ВМОРО, но поради междуособиците, възникнали след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов от Тодор Паница през 1907 година, той се дистанцира от организацията. След Младотурската революция се присъединява към анархическата терористична организация „Червените братя“. Членува кратко в нея, а впоследствие е вербуван чрез шантаж и се присъединява към османската тайна полиция и приема името Исмаил Хакъ бей. Така той действа като връзка между тайната полиция и терористите.
В края на месец февруари 1912 година на Парталев е възложено да води операция по ликвидирането Никола Генадиев, Симеон Радев, Христо Матов и Тане Николов. Тази акция остава в българската история под името „Аферата с библиите“. За нея черпим информация от книгата „55-те най-големи атентата в българската история“ на Крум Благов.
На 17 април 1912 година пощальон, облечен във фалшива униформа, донася в дома на Генадиев пратка с дебела книга, изпратена по пощата от Египет. Получателят се усъмнява и не отваря книгата, а вика полиция. Полицията установява, че в книжното тяло има взрив. Същата книга получава и Симеон Радев. Започва разследване, което е улеснено от факта, че тогавашният софийски градоначалник получава писмо от анонимен „българин-родолюбец“, в което е отправено предупреждение за готвеното покушение и че това е дело на османската тайна полиция.
Аналогична информация се получава и от посланика в Цариград Михаил Сарафов. Пред домовете на Тане Николов и Христо Матов са разположени тайни полицейски постове. На 18 април се появяват и други двама „пощальони“, които са арестувани, но по-късно са пуснати поради липса на доказателства. Така българската полиция осуетява терористичен акт, без да знае на кого дължи успеха си. Следите обаче водят към Георги Парталев, който намира начин да предупреди за готвените покушения.
Само месец след този опит за атентат, на Парталев е възложено да ръководи следващата си грандиозна операция – убийството на руския император Николай II, на българския цар Фердинанд и на българското правителство чрез атентат при освещаването на катедралния храм „Св. Александър Невски“. Османската империя е в тежка ситуация – оформя се съюз на балканските държави за война с империята, а тежката война с Италия за Триполитания ангажира сериозен ресурс. С този атентат се очаква да се осуети реализирането на идеята за Балканска война.
За изпълнители са избрани шест българи от „Червените братя“ под ръководството на Парталев. На място трябва да помагат вездесъщият атентатор Наум Тюфекчиев и Христо Иванов-Дежурния. Самият Парталев не знае целта на операцията, но успява да напие един от тях и да научи всичко. Планът е групата да се раздели на две – едната да опита да взриви бомби във Варна при пристигането на руския император. Другата трябва да стори същото в храма „ Св. Александър Невски“, ако първата група не постигне целта си във Варна.
Отново анонимно писмо от „българин-родолюбец“ издава плановете и българската тайна полиция е подготвена и залавя атентаторите. Заради Магарешките атентати в Македония и жестоката разправа с българите там, Царство България е залято от траурни манифестации и освещаването на храма се отлага – руският император просто не идва в България. Отново с хитрата помощ на Парталев е предотвратена голяма трагедия.
Датата е 31 януари 1915 година. В Градското казино на София се провежда благотворителен бал. След края на бала, към 1 часа след полунощ, в сградата избухва адска машина. Убити са поручик Никола Бояджиев, син на генерал Климент Бояджиев, дъщерята на генерал Иван Фичев Мара, Цветана Христова и художникът Петър Милев. Ранени са осем души. Разследването е бързо и безкомпромисно – по свидетелски показания са заловени Христо Сантов, Георги Илиев и Викентий Попанастасов, Милан Манолев и Серафим Манов.
През с.г. април Георги Парталев се появява в следствието си и разкрива истината, но показанията му са скрити, а той дори не е призован като свидетел по делото. Доказателствата са косвени, но все пак обвинените Сантов и Попанастасов са осъдени на смърт и екзекутирани на 14 юли 1915 година, а смъртната присъда на Илиев е заменена с 20 години затвор. Манолев е осъден на 10 години затвор, а Манов – на 5 години.
Два месеца по-късно Никола Генадиев получава ново анонимно писмо от „българина-родолюбец“ Георги Парталев, което пристига чрез търновския кмет Борис Мокрев и разкрива на получателя истината за атентата – организиран е от османското правителство, за да отблъсне симпатиите на България към Съглашението (Антантата).
През 1915 година Георги Парталев е изпратен от османското правителство в Босна, за да вдигне на бунт местните мюсюлмани, които да предизвикат безредици в тила на сърбите. Пътят му минава през все още неутрална България. Парталев решава да избяга от съдбата си и остава в България, където се укрива при своя приятел Борис Мокрев в Търново и после в чифлика на архимандрит Паисий, протосингел на Екзархията.
Предупреждава за готвеното покушение срещу братя Бъкстон през 1916 година. Впоследствие е заловен от ВМРО и набеден в престъпление, което не е извършил. Осъден е и влиза в затвора, откъдето е измъкнат с ходатайство от брата на Никола Генадиев – Павел Генадиев. До края на живота си Георги Парталев управлява мина „Цар Асен“ в Родопите.
През 1921 година Парталев прави фаталната грешка да посети сестра си в София за Великден. Там той е застрелян на улица „Кирил и Методий“, като се предполага, че това става по заповед на Тодор Александров. Така завършва един живот, пълен с превратности и противоречия…
