„За Георги Машев не може да се пише лаконично, нито протоколно. Във вестникарската статия е невъзможно да се разгледа огромното му творчество, да се обхване образа му, да се обрисува, макар и в щрихи, странната му, изтъкана в противоречия душа.”
Тодор Хаджиниколов, в. „Свободен народ”, бр. 173
Все още недостатъчно добре изследвана, биографията на художника е изпълнена с въпросителни знаци. Георги Машев е един от многото български художници, оставили богато и значимо творчество, но непроучено и недооценено. Името му е едно от онези имена в българското изкуство, които звучат непознато за широката публика и ако не бе изложбата по повод 130-годишнината от рождението му, навярно още дълги години това име щеше да бъде чуждо на масовия зрител.
Описван от близките си, като добър и услужлив човек, обичащ децата, Машев създава митологичния образ на своята диаболична личност със творчеството си, вдъхновено от митове и легенди, библейски притчи, фолклорни предания, постоянната борба между доброто и злото. Трудно е да се говори за личността на художника, която не познаваме. Приживе Машев не е оставил никакви записки или дневници, откровения или размисли върху живота и изкуството. Единствените извори, от които можем да съдим що за човек е бил са малката по обем кореспонденция на художника и разказите на сестрите му.
На 1 януари 1887 г. в семейството на революционера и учител Петко Машев се ражда единственият му син – Георги. Семейството на Машеви преживява трудни години. Бащата Петко е участник в подготовката на Априлското въстание. Куриер е между Кочо Честименски и членовете на революционния комитет, за кратко дори укрива въстаническото знаме.
Малко по-късно е арестуван и изпратен на заточение, а след Освобождението се връща в Пазарджик и става учител. Раждането на сина му Георги съвпада с началото на управлението на Стефан Стамболов. В следващите години Петко Машев е уволнен от работа и преследван, като русофил. Премества се в Одрин, а от там в Солун. Година по-късно съпругата му – Елисавета Стойкова, с трите си дъщери и малкия Георги се преместват при тате Петко, който преподава в града 8 години.
Още от малък Георги проявява интерес към рисуването. Когато е едва IV клас прави от глина бюст на Ботев, който гледа от снимка на поета. Произведението на младия художник, е видяно от Константин Величков при едно от посещенията му у Машеви. Изненадан от таланта на детето Величков възкликва: „В това дете се крият големи дарувания!” В следващите години Георги учи в Пловдив и София, завършва I – Софийска мъжка гимназия през 1906 г. През есента на същата година постъпва в Рисувалното училище, но не за дълго. По време на следването му в София преживява драматичен инцидент, който за малко не го лишава от дясната му ръка. По-късно сестрите му пишат, че единственият момент, в който Машев си е позволил открито да покаже чувствата си и дори да заплаче е било именно, когато съзнава, че е възможно дясната му ръка никога да не се възстанови и да се окаже неспособен да рисува отново.
Инцидентът се случва по време на тържествата за откриването на Народния театър. На 3 януари 1907 г. множество студенти освиркват Княз Фердинанд I, поради недоволството им, че откриването на театъра е било достъпно само за определен кръг от хора. На следващия ден – 4 януари студенти от Рисувалното училище и Софийски университет провеждат протестни шествия из улиците на града, там е и Георги Машев. Точно когато конната полиция се спуска върху тълпата Машев се спъва и пада на земята, в този миг копитото на един от конете се стоварва тежко върху дясната ръка на младия художник. Месеци наред Георги ще се възстановява от тежката травма, но ще се излекува и ще остане само неприятния спомен.
През следващата учебна година Машев е изключен от Рисувалното училище, поради скандал между него и Петко Клисуров, който му е преподавал рисуване. Машев споделя на близките си, че особено го дразни това, че трябва „толкова да изглажда работата с кредата, да попълва всяка поричка на грапавия лист, та да заприлича рисунката на изгладен турски фес”. Вероятно така се е изразил и пред преподавателя си, което довело до изключването му. Ядосан и разочарован, Георги опитва да избяга от призванието си на художник и се записва в Юридическия факултет на Софийски Университет, но учи само до края на годината. Желанието да се занимава с изкуство надделява.
Старецът – дядо Леонтий, монах и брат на прадядото на Георги Машев, подпомага младия художник и го изпраща да учи в Петербургската художествена академия. Георги прекарва там само една година и поради липса на средства се завръща отново в България. Отново постъпва в Рисувалното училище в София, но престоява там само една година. През есента на 1909 г. Машев взима решението да отпътува за Брюксел, за да продължи обучението си. Истинската му мечта е да учи в Париж, но липсата на финансови средства ще попречат на осъществяването й. Докато живее и учи в Брюксел главният доход на Машев е от карикатурите, които рисува за вестниците в България. Публикува в хумористичните списания „Барабан” и „Смях”, вестниците „Балканска трибуна”, „Камбана” и др.
Сестрите на художника в свои спомени след години ще напишат, че бащата на Георги е изпращал купища вестници за Брюксел, за да бъде той постоянно осведомен за случващото се в България. В Брюксел Машев е приет в специалния отдел на Академията. Негов преподавател е Едмонд Ришар. Поради финансови трудности Машев отново прекъсва обучението си. Остановява се в София и отново се записва в Рисувалното училище, което завършва през 1912 г. След завършването си работи като учител, като през цялото време не престава да рисува. През септември 1915 г. открива първата си самостоятелна изложба, преминала с голям успех. Още преди да бъде закрита изложбата България влиза в Първата Световна Война и Машев веднага е назначен за военен художник към Конната дивизия. Много са маслените етюди, скиците с молив и туш и перо, в които той претворява бита на войника. В този период рисува и карикатури с военна тематика.
След приключването на войната Георги е назначен за учител в родния си Пазарджик. В следващите години той ще се отдаде почти изцяло на рисуването, за да създаде едни от най-впечатляващите си произведения. Рисува без модел, не веднъж е споделял пред свои близки, че модела само разваля идеята му. В картините си създава други светове, приказни и мистични. През 1920 г. сключва брак с учителка по френски, който няма да продължи дълго. През това време Машев вече е болен от туберколоза. Отказва се от учителската професия, за да се отдаде изцяло на творчеството си. През 1922 г. Дружеството на Южнобългарските художници организира благотворителна изложба, с която да подпомогнат лечението на своя колега Георги Машев. Самият той участва в тази изложба с 28 картини, като всички произведения в изложбата са били с „намалени цени”, както разбираме от Пловдивския в. „Борба” бр.395.
Подобна инициатива подемат и артисти в София, които организират благотворителен концерт. Машев се лекува в санаториума в с. Искрец. Преодолява болестта и след възстановяванео си е назначен за художник към Министерството на народното просвещение. През месец август 1930 г. заминава за Париж, най-сетне се сбъдва мечтата от младежките му години. След няколко месеца прекарани в Париж, взема участие в Националния Салон с „Дамски портрет в кафяво”. Френската критика се изказва ласкаво за това произведение на Машев. Малко след този успех Съюза на хумористите във Франция кани художника да участва в престижната изложба на „100-те”. Там Машев представя цикъла „Адам и Ева”. След година прекарана в Париж, художникът се връща в България. През следващите години организира няколко самостоятелни изложби и участва в редица общи.
България е влязла в нова война. Започват бомбардировките над София. В едно писмо до двете си сестри, живеещи в Пазарджик, Машев описва щетите след една от бомбардировките. Пише за това къде са паднали бомбите, успокоява ги че жилището, в което живее с другата си сестра е непокътнато, те са добре, но спокойствието не продължава дълго. На злощастната дата 10 януари 1944 г. бомба пада над жилището на художника в София. Голяма част от произведенията му са унищожени, умира любимата му сестра Анна. Машев трудно преживява загубата на сестра си.
Съкрушителният удар от смъртта на любимата сестра ще остави своя трагичен отпечатък върху душевното състояние на Машев. Близките му приятели го съветват да сключи втори брак, за да преживее по-леко тежката загуба. Жени се отново за учителка, но и този брак няма да продължи дълго. Георги боледува от язва на стомаха. След две успешни операции Машев се подлага на трета, която не преживява. Умира на 10 август 1946 г. в Александровска болница. В спомените си сестрите му Евгения и Карамфила пишат:
„С рядко смирение прие смъртта. Но с мъка изказа няколко дни преди края желанието си да поживее поне още две години, за да създаде в образи това, което е замислил.”
Единствен по своята същност в цялото българско изкуство, Георги Машев до края на живота си остава верен на творческите си възгледи. Приказните светове които създава удивляват с философския си замисъл. Малцина са художниците в нашето изкуство, които се обръщат към българския фолклор, приказките и легендите. Именно в тези забравени предания Георги Машев успява да търси екзистенциалните въпроси за доброто и злото, които запазват своята актуалност във вековете. Демоничните образи, автопортретите с котешки очи, чудовищата и ужасяващите създания, които рисува спечелват славата му на един от първите диаболисти в българското изкуство. Изследвайки мрачната страна у човешката душа Машев оставя след себе си творчество пропито от философски размисли.
На 12 май т.г. бе открита юбилейната изложба на художника в Националната Художествена Галерия, зали за временни експозиции в Двореца. Изложбата е организирана от ХГ „Станислав Доспоевски”, гр. Пазарджик. В експозицията участват произведения от множество държавни колекции. Изложбата ще продължи до 20 август.
