„Има мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда, че това е факт, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там.“
Този ласкав отзив за страната ни е отпечатан на 7 октомври 1963 година на страниците на вестник “Ню Йорк Таймс”. Силните емоции, които страната ни тогава предизвиква в американския печат, са породени от изяществото на родния фолклор. Заслугата тази магия да достигне до публиката в САЩ, както и в още над 35 държави по целия свят, е основно на един човек – композиторът, диригентът, основател и художествен ръководител на фолклорния ансамбъл, който след смъртта си става и негов патрон – Филип Кутев.
Мястото, от което започва животът на Кутев, е източното градче Айтос, а денят е 24 юни 1903 година. С разнообразието и красотата на народните си песни родният му град спомага за обособяването на специално отношение към българския фолклор от най-ранна възраст. Особено любими на малкия Филип са мелодиите на заселилите се в региона бежанци от Беломорска Тракия. От друга страна, малките мащаби на Айтос и културната изостаналост в началото на миналия век спъват музикалното развитие на талантливото дете. В града обаче няма специализирани музикални педагози, а елементарна подготовка той получава единствено в часовете по пеене. Междувременно у Кутеви гостува семеен приятел, който оставя своята цигулка в дома им без да я потърси повече. Филип започва сам да движи лъка по струните, опитвайки се да възпроизведе хармоничен звук и този епизод сякаш предначертава пътя на Филип Кутев.
Така през 1922 година, на 19-годишна възраст, той се отправя към София със стремеж да получи музикално образование. Неговите 19 години обаче са една твърде зряла възраст за човек, който тепърва иска да се занимава с музика. Това е и причината, поради която Кутев е отхвърлен. За младежа обаче това е просто една пречка, която трябва да преодолее. В края на годината се явява на изпит като частен ученик и бива приет. През 1925 година идва ред на следващата стъпка – Музикалната академия. Липсата на финансови средства го принуждава да работи по време на следването си.
В началото, когато музикалните умения на момчето не са достатъчно развити, работи като чиновник, а от 1924 до 1929 година свири в оркестъра на Артилерийското кино. Тогава все още властва нямото кино и озвучаването в киносалоните се случва „на живо“. Една година по-рано Кутев прави първия си опит в композирането. „Скерцо“ за симфоничен оркестър е представен във Военния клуб в столицата и според специалистите свидетелства за слабо овладяна композиционна техника на един самобитен талант.
Отстрани изглежда, че Филип Кутев цял живот работи за усъвършенстването на държавния ансамбъл за народни песни и танци (ДАНПТ). Всъщност той е основан през 1951 година, когато Кутев не е в зората на кариерата си – на 48 навършени години. Но дори в годините преди създаването му Кутев работи за него, събирайки народни песни из цялата страна, адаптирайки фолклорни мелодии за камерен или симфоничен оркестър и прочие. Така ансамбълът се явява едно естествено продължение на дейността, която неговият основател цял живот извършва.
В началото на миналия век класическата музика в България, поради липса на друга музикална традиция, е под силното влияние на народната музика. Композиторите от т. нар. „Първо поколение“ се ограничават предимно в обработки на народни песни. Произведенията на Кутев, който принадлежи към „Второто поколение“, също не излизат от фолклорната тематика. „Герман“ (1940 година) например възпроизвежда мотива за старинен български обред за дъжд:
“ Умрял Герман
от суша, от суша,
та отива
за киша, за киша.
Капни, боже,
Капчица, капчица…”
Междувременно Кутев е започнал работа като капелмайстор на военния духов оркестър в Бургас. През петте години, прекарани край морето, Кутев издига оркестъра на много по-високо ниво, разширявайки и репертоара, и числеността му. Общуването с войници обогатява фолклорната култура на композитора, а летните войнишки лагери из различни краища на България той използва за допълнително разбиране и осмисляне на местните особености на народното творчество, записвайки голям брой песни. Лагерите продължават и след 1935 година, когато е преместен на служба в София.
В този период Кутев композира и вокалните си сюити, също на фолклорна основа. “Тракийска сюита” (1936 година), “Среднородопска сюита” през следващата година, “Лазарската сюита”още една година по-късно и “Северозападна сюита” (1939 година) оформят едно основно разклонение на композициите му. Сред тях публиката приема най-добре “Сакарската сюита”, написана във войнишката столова на лагера край село Банкя през 1939 година. Няколко години по-късно тя е аранжирана за симфоничен оркестър. Друг малко познат момент от неговата история е композирането на филмова музика. Плод на неговия талант и въображение е музиката към „Под игото“ (1952 година), „Героите на Шипка“ (1955 година) и „Хитър Петър“ (1960 година).
Важно е да отбележим, че в работата на Кутев като композитор, голяма част от произведенията са идеологически обременени. В началните години на своето творчество, в които младият Кутев още не е изградил своя композиторски мироглед и облик, се увлича по противоположни на символизма идеи. След 9-ти септември той композира едноименната си кантата „Младежка симфония“, вдъхновена от събитията в България след края на Втората световна война.
Без да подценяваме симфоничното, камерното, хоровото и филмовото творчество на композитора, спокойно можем да кажем, че при обработката и адаптацията на народни песни Кутев разкрива и осветява своя истински гений. Песните, превърнали се не просто в емблеми на ансамбъла, но и в разпознаваеми символи на българския фолклор като цяло не са една или две. Независимо дали „Полегнала е Тодора“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Вечерай, Радо“ или някоя друга гениална творба, съчетала мъдростта на народния неизвестен автор с нежността на изпълнението, няма как да не докоснат сърцето на всеки, който ги чуе, без значение от кой край на света идва. Почти съвършената симбиоза между народните мотиви и обработката на Филип Кутев са резултат от всички тези години, посветени на народната песен и танц.
Тясното познаване на „най-ярките, най-ценните музикални и танцови пиеси от цялата страна“ се материализира в популяризиране и обогатяване на родната култура. Макар и успехът на трупата да изглежда неизбежен, той със сигурност не е постигнат лесно, без лишения и без съдбовни решения, които са можели да преобърнат хода на събитията. Например запазеният стремеж към чистото изкуство за сметка на лесния, утилитарен и кръчмарски тип народна музика, който неусетно е можел да завладее България, се дължи в най-голяма степен на Филип Кутев и дейността на неговия ансамбъл.
Първата официална премиера пред публика се състои на 1 юни 1952 година в незаменимата за българската музика столична зала „България“. Още тя легитимира ансамбъла в обществото, след като около сценичния дебют на колектива се вдига голям шум, а ласкавите отзиви в медиите, които ще се превърнат в нещо традиционно за спектаклите на “Филип Кутев”, за първи път масово го връхлитат. Турнетата в границите на България, които следват обхващат множество градове и села, някои от които не предлагат никакви сценични удобства, но пък предоставят свързана с песните си публика. Точно една година след първото представяне на родна земя идва ред и на сценичното “кръщение” пред чуждестранна публика.
Първите зрители, имали честта да се докоснат до българския фолклорен спектакъл, са жителите и гостите на Прага, а впоследствие и на цяла Чехословакия. Концертът в чешката столица се провежда на открит театър и въпреки проливния дъжд, публиката остава до самия край.
Затворените граници тогава не могат да спрат разпространението на магичните български песни. Годината, в която ансамбълът прави първото си турне в Западна Европа, е 1955 година. Както припомня съпругата на Филип Кутев, Мария, журналистите и специалистите след концерта в Париж, изненадани от твърде високата стойност на народното ни творчество и на художественото му сценично пресъздаване, не спират да възхваляват, ухажват и обгрижват артистите. През 1963 година е представен спектакълът, предизвикал бурната реакция в Ню Йорк Таймс, с която започнахме. Ежедневието на ансамбъла не преминава само в спектакли. Веднага след завръщането от американското турне започва усилена работа по премиерата на „Тракийска сватба”. Тя се различава от досегашните програми по времетраенето си – 42-минутна пиеса, а резултатът надминава очакванията дори на самите музиканти.
Погрешно се смята, че „Филип Кутев“ е „най-първият“ фолклорен ансамбъл в България. Пловдивският композитор Асен Диамандиев създава няколко месеца по-рано ансамбъл от същия тип. Едно обаче е сигурно – той е първият и единствен от такава величина. Първият, който преодолява не само регионалния характер, но и националните граници.
Хореографите, изпълнителите, певците и танцьорите карат фолклорното изкуство да изглежда младо и с лекота да преодолява времето от създаването на произведението до неговите неизброими и различни представяния пред разнородни публики. Проблеми и тежки моменти е имало и в по-далечната история на ансамбъла. Славното минало, когато ансамбалът се справял с всички затруднения, ни кара да вярваме, че мъчните години в настоящето са просто тежък момент, който скоро ще бъде превърнат в спомен.
