През Средновековието, когато дипломатичните средства са далеч по-оскъдни от днес, войните са ежедневие. Те се водят за власт и престиж, за земи и влияние. Не че дипломацията е отричана, но грубата и примитивна сила е по-близка до средновековните владетели. Не и при един български цар – цар Иван Асен II (1218-1241). Неслучайно неговият период на управление е определян от някои като Златен век на Второто българско царство.
Какво е Златен век? Обширни територии, доминиращи международни позиции, стремглаво развиваща се просвета и култура. Първият Златен век в историята на българската държава е от периода на управление на цар Симеон (893-927) от Първото българско царство. Това е период, свързан в политическо отношение с решителна настъпателна политика срещу Византийската империя и много агресивни войни.
Този подход може и да носи успехи, но нанася значителни вреди. Сякаш негова алтернатива ни показва със своето управление цар Иван Асен II. Той постига териториални придобивки още в първите години на своето управление без дори намек за кръвопролития. Какъв е неговият начин? Династични бракове.
През живота си цар Иван Асен II има три съпруги и общо 9 деца – 6 момичета и 3 момчета. Тъй като е ясно, че престолонаследникът трябва да е от мъжки пол, за българските принцеси не остава нищо друго, освен да сменят владетелския двор. Но една конкретна Асенина дъщеря обикаля от място на място, колкото всичките си сестри взети заедно.
Това е Елена Асенина. Тя е първото дете на цар Иван Асен II от втората му съпруга – унгарската принцеса Ана-Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II (1204-1235). За съжаление, никъде в изворите не се споменава годината ѝ на раждане. Когато идва на бял свят, момичето вече има две по-големи сестри от първия Асенин брак – Мария и Белослава, но е първата рожба за Ана-Мария.
Първият дипломатичен брак, който цар Иван Асен II предприема (освен лично неговия с унгарската принцеса от 1220 г.), е с цел да обезпечи добросъседските отношения между България и Епирското деспотство, скрепени с мирен договор през 1224 година. По този повод най-голямата Асенина дъщеря от първия му брак – Мария Асенина около 1225-1227 г. е омъжена за Мануил Комнин, брат на епирския деспот Теодор Комнин.
Но Епирската държава не е единственият потенциален враг за България. Съседната Латинска империя също представлява известна заплаха за българските територии. Смъртта на латинския император Робер дьо Куртене оставя на престола един малолетен принц – Балдуин II, който е само на 11 години и няма представа как се ръководи могъща империя. Това изисква назначаването на регент на младия владетел, който да го напътства в делата в тази крехка възраст. За настойник е привлечен цар Иван Асен II, утвърдил се като авторитетен владетел благодарение на личностните му качества и дипломатични умения. Валидността на договора е дори по-неотменима заради скрепяването му с династичен брак. Християнските закони, които тогава очертават основните житейски правила на хората, поставят брака като приоритетна ценност в човешкия живот. Династичният брак очевидно е предпочитаният начин за цар Иван Асен II да общува със своите съюзници и да си осигурява едно мирно управление, изцяло под негов контрол.
Така договорът между Латинска империя и България през 1228 г. е скрепен с династичен брак между малолетния император Балдуин II и третата Асенина дъщеря – Елена. Неизвестно е защо по-голямата Белослава на този етап остава извън политическите отношения. По-късно, през 1234 г., чрез брак между нея и сръбския крал Стефан Владислав 1 са скрепени българо-сръбските отношения.
Но да се върнем на отношенията между България и Латинска империя и по-конкретно на Елена и Балдуин. Бракът им укрепва съюзническите отношения и засилва влиянието на цар Иван Асен II в Константинопол. Ето как съвременникът – италианецът Марино Санудо, в своите хроники коментира събитието:
„ И така, когато властта в Цариградската империя била наследена от Балдуин, който бил невръстен, за по-голяма полза бил сключен договор и с клетва било утвърдено, че дъщерята на загорския цар [Иван Асен II], мъж славен и могъщ по това време в тези земи, ще встъпи в брак с невръстния, чрез което родство споменатият Балдуин се надявал на големи дела, както и немалко да укрепи своята власт.“
Политическите взаимоотношения на Балканите обаче не са така прости, както му се иска на българския цар. Тайни заговори и конспирации, целящи предизвикването на българо-епирски сблъсък излизат на преден план. Според тайното споразумение, сключено през 1228 г. между Латинската империя и йерусалимския крал Жан дьо Бриен, последният през 1231 г. е тържествено коронясан в Константинопол и обявен за официален настойник на Балдуин II.
Всичко това естествено предизвиква гняв у цар Иван Асен II и годежът на малката му дъщеря е разтрогнат. Българската принцеса Елена се връща в бащиния царски двор.
След поредица политически сблъсъци и маневри, цар Иван Асен II се обръща срещу своите предатели. За да не бъде сам, българският владетел привлича за свой съюзник най-големия латински враг – Никейската империя. В края на 1234 г. българският цар сключва договор с никейския император Йоан III Дука Ватаций за взаимни действия срещу Латинската империя. Типично в стила на Иван-Асеневата политика, договорът е скрепен с династичен брак. И ето тук се появява големият парадокс на събитията – бившата вражеска годеница сега е пратена за жена в двора на другата страна на конфликта – Никея. Тя е сгодена за малолетния наследник на никейския престол — единадесетгодишния Теодор II Ласкарис. За втория годеж на малката Елена съвременникът Георги Акрополит пише:
„След това и Асен с жена си, унгарката Мария, и дъщеря си Елена дойде в Калиопол и там се срещна с императора. И двамата извършиха необходимото по отношение на приятелството. Иван Асен не премина през Хелеспонт, но остана в пределите на Калиопол. Император Йона премина със съпругата му и дъщеря му в Лампсак, където бе императрица Ирина. Там стана бракосъчетанието на децата, като религиозния обред извърши патриарх Герман. Тогава бе решено с императорско и съборно постановление и търновският архиерей, който беше подчинен на константинополския, да бъде почетен като самостоятелен и бе постановено да се нарича патриарх, тъй като властниците се отблагодаряваха на българския владетел Асен заради родството и приятелството [с него]. След като бе направено всичко, което се отнася до това, императрица Ирина взе сина си и невестата и живееше в източните земи. Също така и съпругата на Асен се завърна в своите земи. А императорът Йоан и Асен взеха със себе си войски и извършиха нападение по западните земи, които бяха под игото на латиняните.“
Три години трае и този годеж. През 1237 г., поради някои неуспехи в съвместната борба срещу латините, цар Иван Асен II решава да прекрати договора си с Никея и да върне обратно дъщеря си в България. Георги Акрополит описва повторното връщане на Елена в България и причините за това:
„ Тъй като син му [на Йоан Дука Батаци] Теодор беше дете — той навършваше, както казахме, 11 години, когато беше сключил брак с княгиня Елена, — бракът оставаше формален. Те бяха отведени и възпитавани от императрица Ирина, понеже тя беше с добър характер и беше склонна към всичко добро. И тъй положението на латиняните беше много тежко и със сродяването на двамата самодръжци тяхната гордост бе много унизена. Крал Йоан [де Бриен], след като живя още малко, умря и остави като наследство властта в Константинопол на зет си Балдуин, а Асен, като се разкая, както стана явно, за договорите с император Йоан, търсеше начин да освободи дъщеря си от брака с император Теодор и да я омъжи за друг. Защото като владетел на народ, някога подчинен на ромеите, той се боеше много от благоприятния обрат за тях. И тъй Асен търсеше, както изглеждаше, благовиден повод, макар това да не остана скрито от онези, които познаваха положението. Той изпрати пратеници при императора и императрицата, които да съобщят, че понеже били близо до Адрианопол, той и съпругата му искали да видят малката си дъщеря и да я прегърнат родителски. Те щели да изпълнят обичая и веднага щели да я върнат при свекъра и при съпруга. Император Йоан и императрица Ирина, макар че разбираха добре постъпката и съзнаваха ясно хитростта, все пак пратиха при Асен дъщеря му. Те си казаха, че ако той задържи дъщеря си и я откъсне от законния ѝ съпруг, има Бог, който вижда всичко и налага наказания на тези, които престъпват клетвите и нарушават договорите, сключени пред бога. И тъй българинът взе дъщеря си и замина, като върнал назад всички, които я придружаваха. Той преминал Хемус и се отправил към Търново, а дъщеря му плакала и тъгувала за свекървата си — императрица Ирина — и скърбяла много за раздялата със съпруга [си]. Тогава, разправят, Асен я взел да седне отпред па седлото му, ударил я с ръката [си] по главата и я заплашил страшно, че ще я убие, ако не понесе мълчаливо това, което той е решил за нея.“
След като Елена се завръща в България, нещата също се връщат по старому – сякаш маневрите на цар Иван Асен II никога не са били. Между България и Латинската империя е сключен нов договор за общи военни действия срещу Никея. Съюзът е подновен. На теория всичко звучи наред, но реално предприетите по-късно действия са от съвсем друг характер. Още при първата съвместна военна акция на новите съюзници през 1237 г. до цар Иван Асен II стига вестта за смъртта на съпругата и сина му в Търново. От върлуващата чума там е повалена и дясната ръка на владетеля в управлението – главата на Българската църква патриарх Йоаким I. Действащите християнски закони сочат само едно – наказание за греховете. Наказание за отмятането от казани думи, за потъпканите обещания и клетви, за разтрогването на съюзнически договори. С една дума – наказание за предателствата на цар Иван Асен II спрямо Латинската и Никейската империя и непрекъснатото подвеждане и празни обещания.
Ето как тази новина се отразява върху съдбата на Елена според Героги Акрополит:
„….И тъй Асен, след като му се случили гореспоменатите нещастия, мислейки напълно благочестиво, че това е станало, понеже е нарушил клетвените споразумения, които сключи с император Йоан, и понеже разделил дъщеря си от съпруга ѝ Теодор, разкаял се за това и изпрати пратеници при императора и обвинявайки се за твърде лошата постъпка, искаше да възстанови договорите и молеше прошка за извършеното. А император Йоан и императрица Ирина, понеже бяха склонни повече към благочестие и набожност, приеха и пратеничеството и без да влизат в дълги преговори, възобновиха клетвите и извикаха отново снахата Елена. И тъй тя бе изпратена при свекъра и съпруга си и отново между българи и ромеи [настъпи] мир.“
След завръщането си в Никея Елена окончателно остава при съпруга си Теодор Ласкарис. През 1254 г. Теодор Ласкарис наследява престола на Никейската империя като император Теодор II Дука Ласкарис, а Елена получава титлата императрица на Никея. Елена и Теодор II Ласкарис имат шест деца, на 5 от които имената са известни:
– Ирина, омъжена за българския цар Константин Тих Асен (1257-1277)
– Мария
– Теодора
– Евдокия
– Йоан IV Дука Ласкарис, никейски император (1258-1261)
Династичните бракове определено са предпочитаният метод за регулиране на отношенията между две държави, особено в Средновековието, когато войната е ежедневие. Бракът според християнските закони е свещена ценност, чието нарушаване е в разрез с обществените норми. Разтурянето на брак, когато връзката с църковните закони е толкова силна и сакрална, съответно и значимостта на брака натежава като приоритет, изведен на преден план в социално отношение, е равносилно на богохулство, грях. Извършеният грях се наказва, както и реално се случва с трагичната гибел от 1237 г. на трите значими личности от обкръжението на цар Иван Асен II.
Реално, официално сключени бракове между Елена и Балдуин II и Елена и Теодор II Ласкарис няма. Освен подписани междусъюзнически договори, налице е само формален годеж с обещания за бъдеща сватба. Погледнато от тази гледна точка, нарушение на християнските закони няма. Въпреки това лъжите са изречени, а обещанията – потъпкани.
Ако погледнем брачните неуспехи на Елена през една по-оптимистична призма, виждаме, че третият брак е успешният. Числото три е действително магично число. В християнските норми то се появява на много места с ключово, дори сакрално значение: при Светата Троица: баща, Син и Светия Дух. Възкресението става на третия ден, а Спасителят се явява три пъти пред учениците си. В много повелия числото три носи късмет.
