Присъствието на чуждестранни (тайни) служби на територията на България винаги е било обект на интерес от страна на политолози и историци. Темата е не по-малко любопитна, а и щекотлива, за всеки гражданин. Това си пролича в пълна сила и през последните месеци, когато няколко случая, свързани и с американци, и с руснаци, заеха централно място в новинарския поток и повдигнаха много дискусии.

В духа на тези събития, в средата на юни излезе най-новото ни издание – „КГБ в България“. Автор на изследването е проф. Йордан Баев – специалист по съвременна дипломатическа, военна и разузнавателна история и военнополитически проблеми на сигурността.

В следващите редове ви представяме откъс от монографията. Приятно четене!

В изпълнението на поставената от Сталин задача за провеждане на цялостна чистка в българската армия се включват активно съветските военни представители в СКК и инструкторите към службите за сигурност. Дневниковите записи на Георги Димитров показват добре тяхната активна роля във вътрешнополитическите процеси в страната. На 13 юни 1946 г. полковниците Студников и Зеленски информират българския комунистически лидер за необходимостта от преустройство на дейността на Държавна сигурност и милицията. Пет дни по-късно е свикано разширено съвещание с ръководния състав на Държавна сигурност с участието на съветските инструктори.

Направен е „критичен разбор“ и са набелязани „съответните мероприятия“. За предвижданите мероприятия по прочистване на офицерския корпус Димитров разговаря на 21 юни с пристигналите наново от Москва маршал Фьодор Толбухин и ген.-полк. Сергей Бирюзов. Два дни по-рано маршал Толбухин получава директива от Висшия военен съвет на Червената армия „за провеждане на мероприятия по ограничаване правата на военния министър Велчев и отстраняване от българската армия на реакционно настроените офицери и генерали – привърженици на Велчев“. През юли и август са проведени нови срещи на съветските съветници с Антон Югов, Руси Христозов, Димо Дичев и Петър Вранчев.

На мястото на Пьотър Голубенко през втората половина на 1946 г. е изпратен полк. Дмитрий Трифонов („Митя“). Подобно на своя предшественик той също е „наблюдавал“ по линия на НКВД сътрудниците на Коминтерна. В личния архив на Георги Димитров има косвени сведения, че през втората половина на 30-те години Митя Трифонов е отговарял специално за германските и българските политемигранти в Съветския съюз.

По време на Втората световна война повишеният в чин майор от Държавна сигурност Трифонов периодично изготвя справки относно политемигранти, за които имало „подозрителни“ сведения и настоява за тяхното разследване или отстраняване. След появата му в България през лятото на 1946 г. някои бивши политемигранти несъмнено са изпитали отново чувство на страх и несигурност, познавайки дейността му от предвоенните години.

Бившият ръководител на отдел „Кадри“ в Коминтерна Георги Дамянов (Белов), заел поста министър на отбраната през ноември 1946 г., положително е имал не особено приятни спомени от представителя на НКВД Дмитрий Трифонов. През юни 1942 г. Дамянов, през когото са минавали делата на изпратените в разпореждане на НКВД български политемигранти, поверително информирал Димитров за възникналите проблеми във взаимо отношенията с представителите на НКВД: „Известно е от редица другари с каква ненавист и омраза някои от работниците на това учреждение са предупреждавали българските другари да не се свързват с хората от нашата партия в Коминтерна“.

Съветските инструктори участват във фабрикуването на съдебния процес срещу лидера на обединената парламентарна опозиция Никола Петков през лятото на 1947 г. Три дни след отнемането на парламентарния имунитет и арестуването на ръководителя на БЗНС, при министър-председателя се провежда съвещание по подготвяния процес срещу Петков с участието на Антон Югов, Руси Христозов, Георги Ганев и съветниците от МГБ. Следват още няколко специални съвещания по този въпрос. На 19 юли Димитров записва в дневника си:

„Разгледахме проекта за обвинителен акт по делото на Никола Петков (участваха съветските другари, Коларов, Югов, Трайчо Костов, Христозов, Вранчев, Владимир Поптомов)“. В някои публикации се привежда свидетелство на началника на Първи отдел на Държавна сигурност Георги Ганев от 1956 г., че в следствието срещу Никола Петков участвал „Генерал Чернов“.

Това твърдение не се потвърждава от други източници. Навярно Ганев е объркал прякото участие на Митя Трифонов във фабрикуването на процеса срещу опозиционния земеделски лидер с ролята на „Ген. Чернов“ в следствието срещу Трайчо Костов две години по-късно. Активизирането на репресиите срещу видни опозиционни комунистически дейци в Източна Европа, свързани с представителите на Съединените щати и Великобритания, показва наличието на нова устойчива тенденция на ускорено „съветизиране“ на страните от региона. Тази тенденция не е просто ответна реакция на обявяването на Доктрината „Труман“ през март 1947 г. и създаването на Централно разузнавателно управление на САЩ през юни с.г. Още през август 1946 г. Кремъл изготвя директивни указания за засилване борбата срещу „англо-американския империализъм“. В същия дух е заповедта на министъра на Държавна сигурност ген. В. С. Абакумов № 0048 от 2 февруари 1947 г. „За усилване контраразузнавателната работа по борба с агентурата на американското и английското разузнаване“.

В последните седмици преди прекратяване дейността на Съюзната контролна комисия поради влизане в сила на мирния договор с България съветските военни експерти представят на министър-председателя Георги Димитров няколко аналитични материала за състоянието на българската армия. Сред направените препоръки има критични бележки за положението на южната българска граница, особено в условията на ожесточена гражданска война в съседна Гърция и чести инциденти по българо гръцката граница.

В резултат на докладите от София съветското правителство приема на 22 август 1947 г. секретно постановление № 2940-956сс за командироване в България на трима съветски гранични офицери. Групата се ръководи от генерал-майор Яков Георгиевич Котомин, по това време началник на гранични войски на МГБ в Молдова. В рамките на един месец е осъществена инспекция на границата на България с Гърция и Турция, в резултат на което е направено предложение за изграждане на 196 гранични застави и точки в крайграничната полоса. Три години по-късно, през есента на 1950 г. в България е изпратена нова инспекционна група от 13 съветски генерали и старши офицери, които изготвят предложение за изграждане на „отбранителни рубежи“ по българо-югославската граница. Представителите на западните военни разузнавания изтълкуват тази визита като възможна подготовка за нападение на страните от съветския блок срещу Югославия. Групата се ръководи от ген.-полк. И. П. Галицки, в нея е включен отговорен представител на контраразузнаването – бъдещият началник на Пето управление на КГБ ген.-лейт. Филип Денисович Бобков.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор