9 август 1916 година, позициите на славните 9 и 27 пехотни полкове край Дойран. Спокойната нощ е приспала красивото езеро. Спи смълчаната Беласица, спи равното Кукушко поле, спи и Круша планина. Часовоите са на пост. Очите се взират в тъмнината, ушите долавят и най-малките шумове, ръцете стискат манлихерите. В 4 часа сутринта нечуван дотогава гръм разтърсва небето. Стотици френски оръдия откриват залпов огън. Следва втори залп, после трети, после още много. Снарядите разорават предпозиционното пространство и плитките окопи.

Земята трепери, звукът на артилерийската канонада заслепява, оглушава, подлудява българските войници. Не остава и метър от нашите позиции, незасегнат от противниковите снаряди. Разрушени са окопи, телени мрежи, скъсани са телефонните кабели. Фонтани от пръст, камъни и части от човешки тела се издигат над земята при попадения в наши окопи. Канонадата трае четиринадесет часа и затихва едва вечерта на 9 август. От обвитите в дим български позиции оръдията мълчат.

Започва първата съглашенска атака срещу Дойранската позиция, започва и славната българска отбрана на тези няколко квадратни километра земя, която ще се превърне в легенда за следващите поколения българи.

Командирът на Чепинци подполковник Стефан Рачев в окоп край Дойран.

Дойранската позиция всъщност представлява три успоредни линии възвишения, на които са изградени Главна позиция, Предна позиция и линия на охранителните застави. Главната позиция е дълга шест километра от връх Караконджо до Дойранското езеро и се дели на два участъка – ляв, зает от две дружини на 27 пехотен Чепински полк и десен – зает от 9 Пловдивски пехотен полк. Силни предни постове са разположени на линията на бойното охранение по височините с кодирани имена Стъклен, полковник Каварналиев, Караджата, връх Константин. Позициите не са добре укрепени и не са пригодни за продължителна защита.

Българските полкове са подкрепени от шестнадесетте оръдия на нашия 13 артилерийски полк и 28 оръдия на немските и австрийските батареи, както и от картечници и минохвъргачки. Срещу българите са се укрепили няколко френски дивизии – 17 колониална, 122 и 156, а на изток от французите има английска дивизия. Превъзходството на противника в жива сила и огнева мощ е неколкократно.

През нощта командирът на Чепинци изпраща още една дружина на Предната позиция, а призори на 10 август френските оръдия застилат българските позиции с килим от снаряди. В 8 часа сутринта огънят се пренася върху наблюдателните постове на българската артилерия. Два полка от френската 17 колониална дивизия в бойна верига настъпват стремително към българските позиции. Завързва се бой с българските застави, а французите вече са в обсега на българските и съюзническите оръдия.

Настъпващите съглашенци са посрещнати с убийствено точен огън, който коси редиците им и ги принуждава да се върнат назад. Половин час по-късно следва втора пехотна атака, която отхвърля назад част от българските застави и отново ураганът от снаряди спира устрема на настъпващите. Французите придвижват няколко батареи напред и откриват огън по окопите на смелите Тракийци. Единствената далекобойна батарея, защитаваща Дойранската позиция, открива унищожителен огън по наблюдателните постове на френските батареи и те скоро замлъкват, няма кой да направлява огъня им. Нощта е използвана от Чепинци за поправяне на разрушените окопи и възстановяване на съобщенията.

Карта на Дойранската позиция през 1918 година.

В 6 часа на 11 август артилерийската канонада е подновена. Снарядите подпалват сухите треви, преорават отново Предната позиция. За да не се дават излишни жертви, една от заставите е изтеглена назад, французите заемат изоставената позиция на тази застава. Малки групи френски пехотинци настъпват към Предната позиция, но са спрени отново с артилерийски огън. В 10 часа и 15 минути командирът на отстъпилата застава подпоручик Василев повежда войниците си в атака, за да вземе заставата от противника. Атаката е неуспешна, а смелият офицер загива начело на атакуващите.

Артилерийският обстрел на вражеската артилерия продължава през целия ден. Нощта е използвана от Чепинци и Пловдивци за поправяне на укрепленията. На този ден в атаките срещу Дойранската позиция се включват и частите на английската 26 дивизия. В 4 часа сутринта на 12 август слаби неприятелски части се опитват да вземат връх Каварналиев, но са отблъснати с пехотен огън. Целият ден минава в двубой между нашите и съглашенските артилерийски части.

Офицери от 27 пехотен Чепински полк.

На 13 и 14 август противниковият обстрел е по-слаб, а времето е използвано от защитниците за поправяне на разрушените позиции и изкопаване на укрития за пехотата. Българските войници знаят, че удържането на позицията е ключово за цялото положение на българската войска и са твърдо решени да сломят всяка противникова атака и да останат господари на Дойран.

На 15 август френската пехота атакува масирано и успява да отхвърли заставите на бойното охранение. Положението на българските части е много тежко – те са многократно по-малки като численост от противостоящия противник. Укрепленията не са пригодени за продължителна отбрана, а съглашенците добре познават състоянието на позицията и се надяват да пречупят защитниците с огневата си мощ. Противникът се хвърля в атака срещу Предната позиция. Достигнали до телените мрежи, французите са посрещнати от вихъра на преградния огън на нашата артилерия, разколебаните им части се оттеглят в безредие. В края на боя Чепинци отново заемат връх Каварналиев.

В 3 часа следобед канонадата затихва. Вероятността от една нощна атака е голяма и на 15 август вечерта командирът на бригадата полковник Христо Чаракчиев издава легендарната си заповед, в която четем следните редове:

Вземете мерки да срещнем противника с достойнство. Да се напомни на всички, че от задържането на тая позиция зависи съдбата на целата армия и бъдещето на България. Дерзайте, победата е наша!

На 16 август цялата френска дивизия се хвърля в атака срещу Предната позиция, както и срещу участъка на Пловдивци, а техните оръдия засипват със снаряди Главната позиция. Защитниците на връх Каварналиев са войниците от 9 рота на Чепинския полк – те имат заповед да отстъпят само в краен случай. След няколкочасов бой с противника, обходени по фланговете и понесли многобройни жертви, войниците се оттеглят на позиция, наречена Чепински окопи.

Отхвърлили заставите пред позицията на Пловдивци, французите се нахвърлят върху Главната позиция. Смелият поручик Константинов вдига един взвод войници, посреща отстъпващите наши два взвода и повежда всички в смела атака на нож. С викове ура и с блеснали щикове Пловдивци се устремяват към противника, и го отблъскват, подкрепени от ураганния огън на нашата артилерия. Атаката срещу Предната позиция в участъка на Чепинци също е смазана с точен пушечен, картечен и артилерийски огън от нашите части. Въпреки това съглашенците заемат връх Константин и утежняват положението на връх Княз Борис и на Цербера. Височината Ловчанска е заета от полурота Чепинци и няколко картечници.

За битката в този ден българският генерал Никола Недев пише:

Оставил в покой съседите, съсредоточил всички усилия тук, врагът получи от Чепинци и Пловдивци ясен и недвусмислен отговор, че в стремежа да навлезе в пределите на нашата бащина земя, той требва да бъде готов да употреби грамадни напрежения и рискува скъпи жертви, защото българинът знае да защитава Отечеството си и юнашки се бие, та било то с французките и английските отлично и богато снабдени войници.

На 17 август канонадата на съглашенската артилерия достига невиждана дотогава интензивност, а под прикритието на барабанния огън противниковата пехота настъпва към Чепинските окопи – последното препятствие пред нашата Предна позиция. Българските войници отстъпват тези окопи и се групират на височината Ловчанска. Опитът за възвръщане на Чепинските окопи е безуспешен. Застрашена е височината княз Борис, която е ключова за отбраната. Превземането му от противника би довело до лоши последици за защитниците на Дойран. Затова 5 и 9 рота на Чепинци са хвърлени в безумно смела контраатака, която успява- противникът е отхвърлен далеч от върха. Следват нови пехотни атаки срещу българските части, които са удавени в кръв. В края на деня българските укрепления са силно пострадали, но опитите са пробив са отбити.

Паметникът на 27 пехотен Чепински полк в град Пазарджик. Снимка: Никола Колев

В полунощ на 17 срещу 18 август съглашенците започват барабанен огън срещу Дойранската позиция, като английската пехота атакува Пловдивци, а французите – Чепинци. Червените сигнални ракети на пехотата осветяват небето – знак за нашата артилерия да засипе противника с преграден огън. Частите на 17 дивизия достигат до телените мрежи. В този миг Чепинци изскачат от окопите си и откриват убийствен огън по нападателите. На връх Княз Кирил съглашенците са посрещнати с контраатака „на нож“ и с ръчни бомби.

В 1 часа и 30 минути атаката е отбита по цялата полоса на отбраната. В 3 часа и 30 минути следва нова атака на англичаните, която е бита безмилостно от нашите артилеристи. През деня следват ожесточени боеве без съществена промяна на положението. Геройската атака на една българска рота срещу пограничен камък 27 води до тежки загуби от над 130 души. Атаката на Съглашението срещу Дойран приключва на същия този 18 август.

Героичната защита на Дойран през август 1916 година е една от най- светлите страници в историята на българската армия. Сломена е волята на многократно превъзхождащ противник да пробие българската отбрана. Победата е спечелена с цената на скъпи жертви – Чепинският полк губи 1106 души убити, ранени, пропаднали без вест, умопобъркани, онемели и оглушели, Пловдивци губят 250 души, 13 артилерийски полк – 60 души. Всички защитници са герои, а мнозина са наградени с орден или войнишки кръст „За храброст“. В една от заповедите за награждаване с войнишки кръст, четем следните паметни редове:

Продължавайте, мили храбреци, да обичате родната земя повече отколкото нежна майка първенеца свой и знайте, че върху количеството на полаганите усилия и жертви се гради очарователното благоденствие на същата земя.

Моля вечно милостивия Бог да Ви окрилява пред бездни и прегради, свой Ангел да Ви праща на боя в шумът.

Напред, с нас е Бог!

Гробовете на смелите Тракийци, останали завинаги край бреговете на красивото Дойранско езеро вече ги няма. Те са систематично разрушени и заличени от властите в Кралството на сърбите, хърватите и словенците (по-късно – Югославия). Заветът на славните ни предци обаче е жив, а думите му са издълбани в една от колоните на паметника на Чепинци в Пазарджик:

Нека този свещен олтар напомня на всички ни светлите завети на безсмъртните Чепинци да продължим с огнен жар свещената борба за изграждане Обединена и Велика България.

Посвещава се на героите-защитници на Дойранската позиция от Втора пехотна Тракийска дивизия. Признателните потомци.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Първата съглашенска атака при Дойран – началото на една славна епопея
4.4 от общо 36 глас(а)
Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 39 години, по образование и професия икономист. Любител на българската история с фокус върху "арнаутските преселения", брациговските майстори-строители, Априлското въстание и войните за национално обединение в периода 1912-1918 година.

1 коментар

  1. Източници:

    1) Никола Недев, генерал-майор (1923) Дойранската епопея ( 1915-1918). Второ издание, София, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
    2) Георги Балабанов, о.з. полковник (2010) Историята на 27-ми пехотен Чепински полк( 1878-1951), Пазарджик, печатница „Барич и Сие“
    3) Заповед № 81 от 28.11.1916 г. по 13 артилерийски полк, из Заповеди по 13 дивизионен артилерийски полк от октомври 1915 г. до август 1918 година, ф. 517, оп. 1, а.е. 6, л.161

Отговор