На изображението: Дан Колов вижда за първи път майка си след 30 години.
Датата е 7 април 1935 година, денят – понеделник. За първи път от 30 години Дан Колов стъпва на българска земя. Едва ли ще е пресилено да отбележим, че масовата радост, която това събитие предизвиква, може да се сравни единствено с еуфорията от „Лудото американско лято“ на 1994 година.
Както на гарата в София, така и в родното му село Сенник, световноизвестният борец е посрещнат като национален герой. Той е придружен от своя съратник Хари Стоев – също меко казано успешен борец, чиято история сякаш остава в сянката на Дан Колов. Така или иначе обаче, личността на Стоев ще бъде обект на друг материал.
Малко преди пристигането си в София, Дончо Колев, както е рожденото име на „Балканския лъв“, се изправя срещу френския борец Анри Деглан, известен с прозвището си „Човека с хилядатата хватки“. След тежък мач българинът напуска тепиха като победител.
Грандиозните спортни успехи, постигнати в 11 държави и донесли на българина бляскава слава и милиони долари, му позволяват да разгърне напълно и голямото си сърце. Нито световната популярност, нито годините в странство успяват да променят скромния добряк и в следващите години той се отдава на впечатляваща по мащабите си благотворителност. След дарените стотици хиляди лева на българското правителство и десетките погасени заеми на задлъжнели хора към банки, през 1940 година легендарният борец умира от туберкулоза.
„Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“ – с тези скромни думи, Дончо Колев отказва предложения му файтон, който трябва да го закара до родното му село. Как обаче българите посрещнаха своя европейски шампион? Това разбираме от статия в спортния вестник „Левски“, публикувана на 2 април 1935 година. Представяме ви я в следващите редове. Приятно четене!
ДАН КОЛОВ И ХАРИ СТОЕВ ПРИСТИГНАХА В СОФИЯ
Вчера в 4:25 ч. с експреса от Париж пристигна в София новият европейски шампион на американска борба, придружен от Хари Стоев. Въпреки че тяхното идване бе много ненадейно, новината се бе бързо разпръснала и на гарата се бе стекъл хиляден народ. Перонът на гарата бе буквално претъпкан и само силната полицейска охрана, ръководена лично от коменданта на столицата г. Св. Георгиев, можа да запази ред. При влизането на експреса в гарата мощно „ура“ поздрави двамата борци, които бяха застанали на прозорците на вагона, който малко след това бе обграден от тълпата, която в своя ентусиазъм скъса полицейския кордон и дойде отблизо да види победителя на Деглан.
С мъка Дан Колов си проби път да слезе от вагона. След това той бе поздравен от клуба, носещ неговото име, от аматьорите борци, от севлиевската дружба, от студентската организация и столичния комендант, а един ученик издекламира стихотворение, съчинено в негова чест. Отрупан с цветя, Дан Колов бе изнесен на ръце от гарата. Опитът му да се качи в автомобила не успя, защото той бе задръстен от народ, който искаше да го види. И „Кинг Конг“ бе принуден да върви известно време пеша, за да може народът да го аплодира. Двамата борци отседнаха в хотел „България“, пред който също бяха аплодирани от събралото се множество.
Какви са проектите на Дан Колов? – Първо искам да си почина. След два-три дена ще отпътувам за село, където имам да уреждам доста семейни работи. Ще остана на почивка известно време там, после ще се върна в София и тогава ще видя какво ще правя.
Може ли да се надяваме, че скоро ще имаме интересни борби в София? – По този въпрос сега още е рано да се говори. Той ще се разреши след почивката ми в село и то не по-рано от средата на май.
Какво ще ни кажеш за борбата ти с Деглан? – Борбата беше много трудна и тежка. Аз се борех с разчет да издържа докрая и да направя поне равен мач. Деглан е опасен противник. Той се бори у дома си. Към 65-та минута обаче, почувствах, че ще мога да го победя и атакувах решително. При едно положение, когато бяхме и двамата партер, аз на два пъти му приложих ключ на ръката, но Деглан с прехвърляне през глава се изскубваше и останахме в същото положение. Най-после при третия опит аз минах през лявата му страна и му попречих да се прехвърли. Натискайки все по-силно и по-силно, Деглан се видя принуден да легне на плещите си.
Мислиш ли, че Деглан ще иска реванш? – Възможно е, но според правилата реванш ще му дам чак след 6 месеца.
Какво има вярно в това, че Деглан е бил с разбита брада и реферът е искал да спре борбата? – Това е точно така. Само че раната на Деглан не му пречеше и опитът на рефера да спре мача бе опит да спаси Деглан от поражение, което той най-добре предвиждаше.
След мачовете ни в Лондон през февруари аз се разболях доста сериозно и сега ми е нужна почивка.
