Всеки опит да се опише живота и делото на Христо Траянов в няколко страници би бил обречен на провал. За хора като него думите не стигат. Във всяко едно изречение ще има по нещо недоизказано, всяко написано хвалебствие ще звучи твърде скромно, всеки отпит на признание и благодарност към достойният и благороден живот, който е водил ще е твърде недостатъчен. И все пак кой е Христо Траянов, защо той не е често срещано име? Може би точно защото тези които истински правят добро не се нуждаят от признание, нито търсят известност. Може би защото обществото обръща гръб на своите герои и започна да величае недостойните. Може би и затова величието на Отечеството ни остава в миналото, а настоящето е облачно и несигурно.
В следващите редове ще ви представим неподправени спомените на съвременниците на Христо Траянов. Спомени, които най-пълно биха могли да ни разкрият неговата същност.
„Трилогии на историческа тематика са написани доста малко. Доколкото зная на съвременна тематика „Цената на щастието“ е първата трилогия и то не само у нас.
С нея Христо Траянов удари една страшна плесница на старите поколения писатели. Не се съмнявам, че тя дълги години ще тръпне по бузите на писателите и читателите от бъдещите поколения…“
Димитър Талев
„В живота си не съм имал по-ползотворни контактни с издателски работник-творец…“
Емил Коларов, писател
„“Той ще остане сред българските читатели не само чрез дръзката си и пророческа трилогия, но и с късите си разкази, които, за съжаление и при него, света ги позна и почувства преди българите…“
Венко Христов, литературен критик.
„Някои се плашат, че Траянов създава нов Съюз на писателите, като образувал писателска група с заплата на гл. редактор на издателство и подпомагал морално и материално писателите. Дай Боже да го последват и другите колеги, но аз не ги виждам къде са те?
Академик Людмил Стоянов
„В лицето на Христо Траянов спечелих един нов, талантлив и авторитетен приятел на Балканите. И това стана не само заради издаването на български език на моят „Ден Втори“. С характерната си смелост той разгърна завесата с която искаше да ме забули Н. С. Хрушчов. Това беше невъзможно. Но той пръв удържа на думата си и в съветско издание помести снимка за нашите срещи с Новоерусалимское край Москва.“
Иля Еримбург
„Когато Индрижка Кличкова ме запозна с него, Христо Траянов ми изглеждаше интелигентен, но все пак балкански субект…
„Опознах го още щом започнахме превода на български на „С примка на шията“ от Юлиус. Четеше ми превода да видя как звучи на български. Почувствах неговата интелигентност и силна чувствителност…После го видях в истинския му образ на хуманист и интернационалист, на борец срещу фашизма и диктатурата, на истински приятел на нашия народ. Фуцева ми разказваше, че е написал един от най-хубавите български художествени произведения. От книгата му за 50-годишнината на Октомврийската революция, а и въобще от написаното за него на български език, прочетох само главата за разстрела на царското семейство, която мина през европейски печат. Удивих се на смелостта и прозрението му. След 50-години мълчание, не друг, а той се осмели, да каже една забулена голяма истина…
След окупацията на Чехословакия, аз не посещавам българското посолство. Но него приемам, защото го познавам и ценя…“
Густа Фучекова – видна деятелка на международното женско движение и съпруга на националния герой на Чехословакия Юлиус Фучек.
„…Аз много съм слушал за Вас. Благодаря Ви за отношението Ви към моя народ и моето творчество. Надявам се, че ще си сътрудничим и ще се срещаме в името на общата цел. Той (сочи Александър Кривицки) е най-добрият Ви пропагандатор у нас. Бих желал и за мен, така да говорят колегите ми.“
Александър Бек – един от най-влиятелните руски писатели.
„…Пак Ви благодаря за всичко което направихте за мен и моите разкази в „Амфора“ посветени на България. И не забравяйте, че ако вече не ме искат тук, бих желал праха ми да почива в България. Нея считам за втора моя родина. Моля ви, просто не забравяйте това…“
Александър Георгиевич Паустовски
Радвам се, че се запознахме и това ще е от полза за издателската дейност и българската литература. Благодаря Ви! Това ще се оцени най-добре в бъдещето…“
Димитър Димов, Председател на съюза на българските писатели и председател на редколегията на „ Библиотека балкански писател“
„Ние Туркменците казваме, че Аллах е велик… Да, неговото величие ме озари със свързването ми с Христо Траянов. Този скромен и твърде силен български човек с голям талант.От свое име и от името на туркменския народ му дължа дълбока признателност за всичко което той написа за нас… От Георги Джагаров разбрах, че си е навлякъл омразата на българския държавен глава, заради трилогията си и много съжалявам, че не е бил разбран и оценен в родината си. Но, какво да се прави. Такава е съдбата на всички талантливи хора, които служат на истината и народа си. Как бих желал да го видя отново и подкрепя в трудното му дело.“
Академик Берди Кербабаев, председател на Съюза на туркменските писатели и зам. Председател на съюза на писателите на СССР
„Целият живот и дейност на Хр. Траянов са достойни за особена почит и памет в живата ни история.“
Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели
„Освен чрез своите заслуги на фронта, Христо Траянов не спира през целия си земен път да работи за страната си. Откроява се, като един от най-големите български издатели на XX век. С огромни заслуги за развитието на интелигенцията и свободата на словото. Откроява се, като един от знаковите български журналисти на своето време, приеман от всички фигури от световна величина. Откроява се, като бележит български писател преведен на 24 езика и с книги в над 3 милионен тираж.
Тъжен факт е, че последният медал и грамота, с които подполковник Христо Траянов трябваше да бъде награден се връчи в деня на неговата смърт – 8 юни 2015 г. в Централен военен клуб, но и показателен, че за неговия достоен живот ще се говори и след смъртта.“
Доц. д-р Иван Сечанов – председател на Съюза на ветераните от войните на България.
В обществената, професионална и човешката съдба на Хр. Траянов има особено важни заслуги за историята, културата, журналистиката държавността и престижа на страната ни и в международен аспект.
Райна Йотова – журналист, медиен и арт експерт
„Поводът днес да се съберем за мен е особено приятен. Днес представяме книга на бай Христо, извинявай, бай Христо, че ти казва така…За мен е много трудно да представям книга на бай Христо… защото той е представител на едно поколение, което е известно със своята искреност… В този смисъл аз приемам нова му книга „Прозрения „ като едно допълнение към историята.“
Милен Вълков – председател на Съюза на журналистите
