Защо една от най-големите разузнавателни служби проявява интерес към последния водач на ВМРО Иван Михайлов? Преди няколко години ЦРУ разсекрети и публикува на сайта си множество документи, свързани с дейността на агенцията през годините. В тази богата колекция място намира и бележитият македонски българин, сведенията за когото се разглеждат като част от по-голямата тема за Македония.
Централно разузнавателно управление, ЦРУ (на английски: Central Intelligence Agency, CIA) е създадено през 1947 година от президента на САЩ Хари Труман. Организацията е наследник на Управлението за стратегически служби, чийто ръководител е полк. Уилям Донован, известен в българската история със своя план за откъсване на България от Оста през 1943 година. ЦРУ се утвърждава като една от най-мощните и способни разузнавателни агенции, която работи тясно за реализиране на американските външнополитически цели и стратегии.
Докладите и анализите на ЦРУ за Македония са изключително интересни, макар понякога да се отличават с неточност или свободно използване на термини, например когато става дума за етническата принадлежност на населението. Периодът, през който е разгледана дейността на българския революционер сякаш определя и причината за американския интерес – това е началният етап на Студената война, времето на разрива между Тито и Сталин (формално обявен година след официалното създаване на ЦРУ), след който България трябва да преформулира своята политика по македонския въпрос и да следва съветските указания за пълно настъпление спрямо режима в Белград.
Името на Михайлов за първи път се споменава в доклад от 21 ноември 1949 година, който разглежда антиюгославските дейности в България:
„Изглежда българите се възползват максимално от македонския национализъм. Мнозинството от агентите им, въвлечени в антиюгославски дейности, са от македонски произход. Иван Михайлов, македонският лидер на ВМРО, играе и за двете страни, но изглежда изпитва трудности. Из цяла югославска Македония се изграждат клетки на Коминформбюро. Българите си осигуряват македонската помощ чрез експлоатация на национализма и антиюгославските и антибългарските чувства. Българите обаче са наясно, че макар и засега да са възприемчиви, при първа възможност македонците ще започнат въоръжена борба за независимост.“
Следващият доклад, в който е отделено особено внимание на Михайлов, е от 27 март 1950 година и е свързан с отношението на правителството на БКП към протогеровистките и михайловистките крила на ВМРО. Докладът посочва, че:
„Понастоящем българското правителство извършва арести на членове на протогеровистката група на ВМРО. Има сведения, че протогеровистите споделят идеята за обединение с югославска Македония.
Членовете на ВМРО от групата начело с Иван Михайлов биват освобождавани от затворите в България. Правителство се надява, че антититовските чувства на михайловистите ще доведат до подкрепата им за СССР срещу югославското правителство.“
Доклад от 16 април 1953 година, озаглавен, „Биографични данни, местонахождение и дейност на Иван Михайлов“ разглежда в детайли миналото и настоящето на революционера. Докладчикът представя лидера на Вътрешната организация в изключително негативна светлина:
„През последните трийсет години ВМРО напълно промени своя курс. От истинска революционна организация, тя е деградирала до степен, в която днес е една частна група, използвана от Иван Михайлов, чийто амбиции са да управлява една свободна и независима Македония.
Клонът на ВМРО в Съединените щати е Македонската политическа организация (МПО) (Македонска патриотична организация след 1956 година) , която, чрез своя секретар Любен Димитров, действа като орган за събиране на пари за Иван Михайлов. Димитров е напълно подчинен на Михайлов, който определя насоките за дейността на МПО в САЩ. Димитров и някои от членовете на неговия екип получават заплащане за своята работа, докато Иван Михайлов получава годишно по 8000 щатски долара нето. Въпреки че сумата за заплатите се събира в САЩ, малцина знаят, че Иван Михайлов се укрива в Италия под предполагаем псевдоним, който за съжаление не зная.“ (имайки предвид периода вероятно става дума за неговия псевдоним „Радко“).
Най-любопитната част от доклада са спекулациите за предполагаеми връзки с Москва:
„Отдавна съществуват подозрения, че Михайлов „флиртува“ със Съветите“. Докладчикът твърди, че: „През 1928 година Михайлов изпраща някой си Влахов в Съветския съюз, за да се срещне със Сталин и Георги Димитров и да обсъдят възможността за създаване на свободна македонска държава.“
Тук е възможно да става дума за Димитър Влахов, който по времето на Тодор Александров действително е натоварен с посреднически връзки между ВМРО и СССР. За периода след смъртта на Александров това обаче е малко вероятно, имайки предвид ролята на Влахов в създаването на близката до Москва ВМРО (обединена). Самият Иван Михайлов многократно изразява негативното си отношение към него.
Заключението в документа определя българския водач на ВМРО като: „гангстер, терорист, на когото нито САЩ, нито който и да е не бива да се доверява; той ръководи ВМРО и МПО изцяло за собствената си изгода.“
Въпросът за доверието от страна на САЩ заслужава известно внимание. Тук е възможно да се намеква за опит на Иван Михайлов да установи официален контакт с ЦРУ. Това кореспондира с други съществуващи сведения, според които той предлага на Алън Дълес (бъдещият директор на ЦРУ) услугите на ВМРО, чийто членове могат да бъдат прехвърлени като тайни агенти в България.
Близо година по-късно (18 март 1954 година) в друг доклад на ЦРУ се говори за посещения на Иван Михайлов в Атина, Солун и Рим през 1953 година, където той „полага усилия за установяване на нови контакти и възраждане на стари такива. Въпреки затрудненията, които изпитва след войната, Михайлов остава човек с големи способности и целеустременост, който едва ли ще се откаже от своята житейска цел за създаване на автономна Македония(…)Той многократно е заявявал, че всеки „метод“, използван за постигането на тази цел е легитимен.“
Документът завършва с подчертаване връзките на Михайлов с лидера на хърватските усташи д-р Анте Павелич:
„Той е близък приятел и сътрудник на Анте Павелич, лидерът на хърватските усташи, който сега живее в Аржентина. Следователно, винаги съществува възможност Михайлов да установи близки връзки с антититовската опозиция в Хърватия.“
Сведенията на ЦРУ за Иван Михайлов тепърва ще станат обект на сериозни изследвания, които да определят тяхната достоверност и значение. Някои от твърденията действително предизвикват скептицизъм, но същевременно подчертават лидерските умения на българския революционер, въпреки негативната оценка. Наред с това ясно личат неговите усилия да запази съществуването на ВМРО дори след разтурянето му от българските и югославските власти.
