Някои от народните будители и книжовници са известни на всеки българин, други не се радват на особено широка популярност, а за живота на трети не се знае почти нищо. От последните е и героят на този текст – Черноризец Храбър. Една кратка справка в Уикипедия ни съобщава, че той е средновековен български духовник и писател. И това е. Оттук насетне историците са разединени що се отнася не само до конкретния времеви период, в който е живял, а и до самата личност, която стои зад това име. Именно затова тя се е превърнала в обект на ожесточени дебати и множество конспирации.
Името Черноризец Храбър буди любопитство. Общоприетата теория е, че Черноризец идва от „монах“ – най-ниският сан в духовенството, а Храбър е или истинското име на човека зад това прозвище, или псевдоним, като най-вероятно става дума за второто. Точните години на неговия живот остават неизвестни. Догадките на експертите са разнопосочни. Някои споделят възгледите, че той е живял през Х или XI век, но болшинството се обединяват около тезата, че точният период на неговия живот е втората половина на IX век, съвпадаща с покръстването на българите и утвърждаването на българската писменост и култура. Съчинението, за което ще стане дума, е спомогнало за развитието й особено много.
Единственият исторически извор, от който черпим информация за личността Черноризец Храбър, е неговото средновековно съчинение, озаглавено „За буквите“ или „Сказание за буквите“ (на старобългарски – „Ὀ писмєнєхь“), чийто оригинал не е намерен и до днес. Най-старият препис е в „Лаврентския сборник“, датиращ от времето на цар Иван Александър, а по-точно – от 1348 година. То е многократно препечатвано през следващите векове, предимно от руски автори. Смята се, че „За буквите“ е само епилогът на по-голям по обем текст, който обаче не е известен. Поради тази причина се счита, че съчинението има много по-важна роля.
Смята се, че Черноризец Храбър написва „За буквите“ в особено значим момент – след пристигането на Кирило-Методиевите ученици у нас. Това е период, в който българската църква е силно зависима от византийската, най-висшите духовници са византийци, а цялата църковна служба се води на гръцки език.
Текстът е забележително структуриран за времето си. От този факт историците заключават, че става дума за високо образован духовник, който без никакво съмнение по народност е българин. Определян е от историците като „културовед“, „будител“ и „бележит писател“ и дори като „пламенен патриот“ и „революционер в културата“, тъй като нарушава общоприетите догми за отслужване единствено и само на гръцки език и се опълчва на византийското духовенство.
Мнозина считат, че „За буквите“ се явява най-яркото проявление в борбата на българите за църковна, духовна и културна независимост от Византия. Борба, чиято кулминация се случва на Преславския народен събор през 893 година. Това събитие е възприето като връх в християнизаторското дело на княз Борис I. Съборът е свикан, след като той детронира по-стария си син Владимир Расате, който е опитал да премахне християнството и да наложи някогашното езичество.
Няколко ключови за българската история събития се случват именно там – князът обявява по-малкия си син – Симеон, за цар на България, а столицата на българското царство е преместена от Плиска в Преслав. Други изключително важни решения са прогонването на византийските духовници и заместването им с български такива, както и решението българският език да замени византийския в църковната служба. Един от факторите, изиграли ключова роля за извоюваната културна, духовна и църковна независимост от Византия, както и за случилия се Златен век при цар Симеон I, е именно трактатът „За буквите“.
Освен липсата на сведения за точния период, в който е живял, липсва информация и за самата личност Черноризец Храбър. Това дава плод на множество различни теории и много учени споделят различни гледни точки относно човека, стоящ зад това прозвище. Някои твърдят, че зад него стои Йоан Екзарх – един от най-известните представители на Преславската книжовна школа (към която е причисляван и самият Черноризец Храбър), превел множество византийски книги и църковни проповеди.
Най-широко разпространената хипотеза е, че Черноризец Храбър е литературният псевдоним на самия цар Симеон Велики. Тя е въведена в научните среди от Васил Златарски през 1927 година и от тогава е обект на ожесточени спорове сред историците. Някои от тях я квалифицират като „прекалено романтична гледна точка“, защото липсват ясни доказателства за общи черти между двамата, освен общия времеви период, в който са живели. От друга страна, Черноризец Храбър очевидно е бил не само изключително изучен за времето си, но и добре запознат с държавните дела от епохата. За някои това категорично е човек от княжеския двор, получил солидно образование, което само по себе си ни отвежда до Симеон.
Има още много теории за личността зад Черноризец Храбър – някои предполагат, че това е Климент Охридски, други – Наум. Една интересна теория твърди, че всъщност зад названието Черноризец Храбър стои самият Св. Константин-Кирил Философ. Това се дължи на факта, че намереният в Лаврентския сборник препис от 1348 година е кръстен „О писменехь чръноризца храбра“, където „черноризец храбър“ е написан с малки букви и е в падеж. Това предполага, че заглавието трябва да се тълкува като „За буквите на черноризеца храбри“ и „черноризеца храбри“ (според други изследователи липсата на главни букви не е озадачаваща) е самият св. Кирил, а авторът на текста е неизвестен.
Всички тези теории и хипотези показват колко малко се знае за човека, написал гениалното за времето си „За буквите“ и стоял, може би, зад името Черноризец Храбър. Това го прави една от най-мистериозните и забулени в тайнственост личности в нашата история. Личност, чийто труд е допринесъл съществено за утвърждаването и развитието на българската духовност, култура и самосъзнание. Ще завършим с един цитат от произведението, който показва ясно не само умелото и ловко боравене с езика от страна на Черноризец Храбър, ами и преклонението пред великото безсмъртно дело на светите братя Кирил и Методий:
„Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“ И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света.
Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време. Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин.“
