"Песен на човека" е философско стихотворение, част от стихосбирката "Подир сенките на облаците".  Творбата представлява поетическа дисекция на човешката природа, своеобразен диалог с духовното, с познанието. Това е химн на неспокойната, вечнотърсеща човешка природа, дълбоко тревожна по своята същност. Лирическият герой живее в свят, в който тотално са разколебани представите за сигурност и устойчивост. Усилията на човека имат смисъл само...
Стихотворението „Сенки” е публикувано през 1906 г. в кн. 6-7 на сп. „Мисъл”, като част от цикъла „Дневник”, а по-късно е включено в стихосбирката „Подир сенките на облаците”. Откроява се с характерни за Яворовия поетически свят мотиви и образи, организация на стиха и внушения.Текстът се разграничава от реалистичната образност още чрез заглавието си. Сянката е отражение, проекция, иреалност, другост.  Основната...
Стихотворението "Две души" е част от стихосбирката "Подир сенките на облаците". Емблематичната творба преплита в себе си двете крайности на неговото съществуване. Лирическият говорител е разкъсван от избора, който трябва да направи между доброто и злото. Поемата съчетава в себе си двете пламенни, но взаимно изключващи се състояния на душата - на ангела и демона. Душата му е изгаряна от неспособността...
Стихотворението "Стон" е написано през 1906 година и намира своето място в стихосбирката "Подир сенките на облаците".  Заглавието и посвещението насочват към основната тема на стихотворението, а именно любовта в своите две измерения - духовното и плътското. Поетът държи да подчертае усещането на страдание, което любовното чувство предизвиква, а заедно с това споменава името на любимата - виновник за сложните...
Стихотворението "Градушка" е поместено в стихосбирката "Подир сенките на облаците", издадена през 1910 година. Яворовите творби, посветени на селския живот представят труда през две имерения. Първото е трудът, който носи радост и надежда, а другото е трудът като безкрайна битка с природата и социалната неволя. Разминаването между очакванията и реалността е драматично - такава е участта на селянина. "Градушка"...
Поемата „Ралица" е част от стихосбирката „Епически песни", издадена през 1907 година. Творбата представя образа на „вечната българка", която вплита в себе си не само физически, а и нравствени добродетели. Заедно с хубостта се разлиства и мотива за сирачеството. Красотата на Ралица поражда тревога в околните, в тон с народното схващане, че много добро не е на добро. Завръзката...
"Самотен гроб в самотен кът" е последната лирическа миниатюра от стихосбирката "Сън за щастие", публикувана през 1906 година. Гробът е осмислен като краят на човешкия път, като последен и вечен покой, именно затова позиционирането на творбата е осмислено като смислов завършек на идейно-естетическите внушения на стихосбирката.    Творбата интерпретира вечния философски проблем за човешкото съществуване в живота и в смъртта,...
"Ни лъх не дъхва над полени" е лирическа миниатюра, първото от 93-те стихотворения, поместени в стихосбирката "Сън за щастие", издадена през 1906 година.  Творбата е определяна като програмна миниатюра, не само защото е встъплителна,но и защото в нея е заложен концептуалния модел на цялата книга.Тя отваря композиционната рамка на цикъла и въвежда един от основните образи – този на пътя,чието...
„Cis moll" е една от философските поеми на Пенчо Славейков, публикувана за пръв път в списание „Мисъл" през 1892 година. Впоследствие тя намира място в стихосбирката „Епически песни", издадена през 1907 година. Епиграфът се превежда като „Съдбата чука на вратата", мотивът по който е направена Пета симфония на Бетовен. Заглавието означава „До диез минор" и представлява тоналността на симфонията....
Одата „Кочо“ е поместена в цикъла „Епопея на забравените“. Тя е третото от дванадесетте стихотворения, написани от Вазов в период 1881-1884 година. Още заглавието на цикъла ни въвежда в смисъла на тези оди. Това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е поругана чрез невежеството...
Одата „Паисий“ е част от цикъла „Епопея на забравените“. Тя е шеста подред сред дванадесетте стихотворения, написани от Вазов в период 1881-1884 година. Още заглавието на цикъла ни въвежда в смисъла на тези оди – това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е поругана чрез...
Одата „Левски“ е поместена в цикъла „Епопея на забравените“. На нея е отредено първо място сред дванадесетте поеми, написани от Вазов в периода 1881-1884 година. Още заглавието на произведението ни въвежда в смисъла на тези оди. Това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е...