Безспорно едни от най-интригуващите исторически сведения черпим от публикациите в чуждестранната преса. Те освен чисто информативни, успяват да предадат и разбиранията на тогавашния журналистически елит за случващото се в света на политиката, както и отношението към силните на деня.
В серия от публикации ви представяме материали от световния печат, посветени на цар Борис III. Всички те се появяват в различен момент, но причината за написването им е обща – интереса, който българският държавен глава предизвиква у световната общественост.
„Информейшън“, САЩ, 14 декември 1928 година:
„Царят (бел. ред. цар Борис III) е прелестен млад човек на 33 години. Той говори английски със съвършенство и е много осведомен по американските работи. Когато пътува из страната със своя автомобил, той влиза в близък допир с народа си, където и да отиде. Той спечелва сърцата поради своето непринудено и естествено държание, съвършено лишено от престореност.
Никой държавен глава в света не е по-демократичен и по-приятелски от този млад човек, потомък на една велика династия, който искрено се стреми да направи всичко, що може за своя народ.“
„Дейли Телеграф“, Великобритания, 28 декември 1928 година:
„И ако един българин е по-демократичен от другите – това е царят. Една вечер, когато биволите се прибираха всред облак прах, Негово Величество ме прие в едно старо българско стопанство. Тук, в долината на розите, той живее като всеки заможен селянин всред цветята и планината, които обича. По-късно царят ни отведе с автомобил през хълмовете, където той познава всеки земеделец по име, и ние узнахме, че всеки път, когато може да има кратка почивка, той обикаля провинцията със своя пътнически автомобил, който кара самичък. Той яде скромно в най-бедните села, говори с мъжете, жените, децата, които го гледат по-скоро като другар, отколкото като човек, който живее в дворците; когато няма друго жилище, той се връща да спи в автомобила си. Заедно с кръвта на Людовик XIV, царят е наследил латинското достойнство и чар. Чувствителен и сериозен, той е крайно привлекателна личност. Той страни от всяка форма на публичност и предпочита да пътува инкогнито. Недоверчив към всичко прекалено модерно и към всички внезапни нововъведения, той още си служи със спалнята, в която е спал като дете и отказва да смени каквото и да било от викторианската мебелировка в дворците си. Традицията значи много нещо за него и макар да е много млад, поради войната той не е имал младост. Той се отнася към отговорностите си сериозно и съчетава съзнанието за дълга с едно живо човешко съчувствие. „
„Летем светем“, Чехословакия, 15 декември 1927 година:
„Българският цар Борис е много обичан от широките маси на своя народ. Днешният български цар по възпитание и схващания е българин. Обичан е не само заради любовта си към България, но главно заради своя демократичен характер, който го сближава с народа. България вече се съвзема от раните, които й нанесоха войните. Благодарение на усилията и дипломатическите способности на цар Борис, днес и международното положение на България е много добро“.
„Ливинг ейдж“, САЩ, май 1929 година:
„Цар Борис спечели сърцата на своя народ още от първия момент на своето царуване. Със своята естествена скромност, лишена от всеки признак на парадност, той не можеше да не направи това. Днес той не само е първият гражданин на българската държава, но и най-популярната личност в нея. Той е познат навсякъде и на всякого, защото постоянно се събира със своите поданици. Веднъж го виждаме придружен от близките си приятели, да се катери по планинските върхове, друг път се бори с вълните на Черно море в моторна лодка, а трети път, сред зима, можем да го видим да извлича автомобила си от някоя преспа с помощта на неколцина селяни. Театри, концерти, войскови и народни празненства, всички важни събития са удостоени с неговото присъствие. В часове на народна трагедия той също пръв се устремява в помощ на своя народ. Хуманноста е главната характерна черта на цар Борис. Той първо е човек, после цар. България е много щастлива, гдето има за свой владетел цар Борис.“
„Ниър Ийст“, Великобритания, 7 февруари 1929 година:
„Има един българин, който напълно заслужава възхищението на Европа, загдето води държавния кораб през време на най-големите бури и запази мира вътре в страната. Аз говоря за цар Борис, чийто голям такт, широко познаване на международните въпроси, безстрашие и чар правят от личността на този монарх една от най-привлекателните в Европа. Цар Борис винаги се отъждествява най-първо със своя народ. Току-що се съобщи, че той е прекарал целите коледни празници с пострадалите от земетресението (бел. ред. през 1928 година земетресение с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер удря България), като е живял на лагер сред тях, като е ходи от място на място да надзирава работата по възстановяването и за да раздава помощи от своите скромни средства.“
„Национале“, Италия, 30 март 1929 година:
„Владетелят на България има интуицията да се приближи до народа, да го опознае, да заживее за него и да направи да бъде обикнат. Той е скромен, демократичен, строго безпристрастен и се вслушва във всички и на всички дава указания за онова, което трябва да се направи за доброто на Отечеството и отстраняването на щетите, причинени от войната. И той не само че не затвори на никого вратата на Двореца, но пожела да везе сам в малките къщи и в хижите на селяните, за да узнае най-добре техния живот, за да разбере без посредници какви са техните нужди и желания, за да даде своята подкрепа. През последното земетресение всички можаха да видят какво е било сърцето на младия цар. Няколко чака след бедата цар Борис бе вече на самото място, откъде не искаше да мръдне, въпреки опасностите, преди да се осведоми дали всички ранени са извадени изпод развалините и преди да е казал лично по една утешителна дума на всички пострадали. От това се разбира, колко малко са днес владетелите с популярност като него и така награден от симпатията на народа. Като политик цар Борис има голямата дарба да обмисля добре решенията и да желае да бъде осведомяван по всеки вътрешен и външен въпрос. Познаващ всички въпроси, той следва девиза: да се осигури преди всички благото на България. Освен от твърдата увереност от съвземането на своята страна, цар Борис се крепи и на силна религиозна вяра, която не се ограничава във външните проявления, но живее в едно чувство, внедрено дълбоко в неговата душа. Помнещ последния завет на майка си – когато бъдеш повикан да царуваш, бъди добродетелен владетел. Той се е посветил напълно на своя народ. Неговите добродетели са целесъобразни: той съветва, ръководи ,заповядва, давайки винаги пример за пожертвователността, работа и постоянство. Народът признава неговите заслуги, разбира целите му и го следва, отвръщайки с една силна обич. От това единение между монарха и народа, от тая общност на намерения, от тоя неугасим жар, който въодушевява владетеля и поданици, не може да не дойде щастливата последица на едно бързо подобряване на стопанските условия на България. С цар Борис България може да отиде далеч и в едно ново време ще напредне сигурни тъй, че ще учуди цяла Европа.“
