Рубриката „Архивите говорят” е мястото, в което събираме извори, документи, писма, речи, кадри и статии от миналото.
Малко известен факт е, че видният български банкер, политик и общественик Атанас Буров е и участник в Балканската война. При обявяването на военния конфликт, той ускорено завършва Школата за запасни офицери и според някои източници е единственият действащ депутат, записал се за доброволец.
Буров взима участие в боевете при Чаталджа, като след войната е отличен с орден „За храброст“, заради поведена атака „на нож“, при която едва не намира смъртта си. След демобилизацията се завръща в политиката, първоначално с поста си като подпредседател на Народното събрание, а след това и като министър на търговията.
Особено впечатление прави писмото, изпратено в разгара на войната от Атанас Буров до любимата му Смарайда Салабашева. Двамата се запознават на прием в двореца по случай 18-тия рожден ден на престолонаследника княз Борис Търновски. Тогава Майда, както са я наричали близките ѝ, е едва на 17 години, а възрастовата разлика между нея и бъдещия ѝ съпруг е цели 20.
В следващите редове може да прочетете пълния текст на писмото.
Мила моя,
Аз съм вече в полка си от 3 – 4 дена. Де се намираме – забранено е да пишем, достатъчно е да ти кажа, че наближаваме Цариград и че турците отстъпват пред нас по цялата линия.
Да ти кажа, че съм щастлив – ще те излъжа: не мога да бъда щастлив далеч от теб. Но те моля да вярваш, възлюбена моя, че ако не беше това обстоятелство, аз можех искрено да кажа, че съм щастлив. Аз съзнавам, че изпълнявам съвестно дълга си, а това е много важно за моето вътрешно настроение. Самото ми идване в полка подействува ободрително на офицери и войници. Чувствувам, че съм полезен. Най-сетне преживявам впечатления единствени и незабравими, участвувам и наблюдавам съвсем от близо това страшно героично нещо, а същевременно величествено, което е войната. В подробности нямам възможност сега да влизам, но ще имам материал да ти разправям с часове.
Сега е чуден слънчев ден. Днес сме на почивка след няколко денонощни походи и престояване на позиции. Войниците правят полски упражнения.
Пред нас се разстила необозримо поле. Нощес за първи път спах непробудно 10 часа, под палатка, завит с твоето одеяло и облечен в кожухчето, което знаеш. Сега съм отпочинал, бодър и здрав и мисля за теб, мила моя, с всичката нежност, която заслужаваш и на която душата ми е способна.
Бъди весела, не тъжи, вярвай в Бога и съдбата, която не би ни събрала, ако смяташе да ни раздели.
Тате (бел. ред. – бащата на Смарайда полковник Стефан Салабашев) не съм виждал, но научих, че е жив и здрав и че командува бригада.
Целувам на майка ръка и й пожелавам кураж. Поздрави децата и Стефка, а ти приеми сърцето и душата на любещия те Атанас.
