В следващите редове ще прочетете откъс от „Ураганен огън. Епопеите при Тутракан и Добрич през 1916 г.“. Книгата на Стоян Тачев ни пренася в разгара на Първата световна война, когато полковете на генерал Тошев освобождават старите български територии в Северна Добруджа след няколко решаващи сражения. Чрез това издание възраждаме спомените за воинската доблест и човешките добродетели на нашите предци.

Ако откъсът, показващ дипломатическата битка за въвличането на България в Първата световна война, ви се стори интересен, не се колебайте да поръчате книгата тук.


Докато по фронтовете на Европа бушува ураганът на Голямата война, в столиците на неутралните държави се води и друга война дипломатическа. София не прави изключение. Активизират се посланиците на Великите сили, водят се преговори и се дават предложения както от Съглашението, така и от Австро-Унгария и Германия.

В средата на август 1914 година руският посланик в Атина Демидов призовава българския си колега да апелира към правителството България да помогне на „славянска и православна“ Сърбия срещу Австрия. Нашият дипломат отговаря достойно:

Едва ли може едно българско правителство да повика на оръжие българския народ само защото Сърбия била славянска и православна. Ние сме славяни и православни, ама това не попречи на Сърбия да се съюзи с Гърция и Румъния, даже и с Турция срещу нас, за да разграби българските земи. Славянството и православието нас не ни движат!

Княз Демидов обръща темата в посока България да помогне на Русия в борбата с германците. Последва още един достоен отговор:

Против Русия никой ръка не вдига, има националисти, които обичат своето Отечество и тачат независимостта му.

Предвид добрите връзки между Берлин и Цариград, може да се предположи, че Османската империя ще воюва на страната на Централните сили. На 20 август Савински сондира мнението на Радославов как би реагирала България, ако в случай на война с Османската империя Русия стовари десант в България. Отговорът на Радославов е кратък:

Разбира се, в такъв случай България ще бъде принудена да протестира срещу това нарушение на нейния неутралитет. Но тя ще направи това само формално, без да предприеме агресивни действия срещу Русия.

ВИЖ КНИГАТА ТУК

Думата на Сърбия така или иначе има малка стойност за официална София. През октомври 1914 г. това отношение намира още едно потвърждение. При една среща с българския народен представител Адам Нейчев бившият сръбски министър Павле Маринкович споделя:

Лошото е, че у вас (в България, бел. авт.) още през 1912 – 1913 г. са мислили, че съюзният договор може да се изпълни така, както е написан.

Моментът на откровеност на сръбския политик продължава с още едно признание:

А що се отнася до арбитража на руския цар (предвиден в съюзния договор между България и Сърбия от 1912 г., бел. авт.), то ние бяхме получили още в първата половина на май изрични уверения от Хартвиг, че ние ще останем до Вардар.

Искайки да привлече България в лагера на Съглашението, Сазонов прави постъпки пред Пашич, за да наложи на Сърбия териториални отстъпки в Македония в полза на България съгласно договора от 1912 г. Сръбският премиер реагира като ужилен:

Какво, границата от 1912 г.? За нищо на света!

Събитията в съседните на България държави се развиват бързо. През нощта на 26 срещу 27 септември, след 48-годишно царуване, умира крал Карол. Той е наследен на трона от племенника си Фердинанд, убеден привърженик на обвързването на Румъния с Централните сили, но с малка реална тежест в румънския политически живот. На преден план в Букурещ излизат съпругата му кралица Мария, нейният съветник княз Щирбей и премиерът Йон Братияну. На 29 октомври (нов стил, бел. авт.) Османската империя влиза във войната на страната на Германия и Австрия.

Царството остава единствената неутрална страна на пътя от Берлин до Цариград. Натискът върху нашата страна се засилва многократно. Това променя коренно ситуацията и стратегическото местоположение на България повишава интереса както на Съглашението, така и на Централните сили. Започва ухажване от страна на двете коалиции от воюващи страни, като особено настойчиви са опитите на Централните сили. С привличането на България в съюза биха се отворили транспортните коридори до Истанбул и Близкия изток и се осигурява достъп до изключително важни ресурси. За Съглашението изолирането на Цариград от Виена и Берлин означава бърз край на бойните действия.

Изваждането на Османската империя от войната е една от основните задачи на военното и политическото ръководство на държавите от Антантата. Идеята да се атакуват Проливите, се заражда в средите на британското правителство. Съгласувана е не без съпротива и учудени коментари в Париж и Петербург. През февруари 1915 г. англо-френски военноморски сили започват обстрел на укрепленията на османците при Галиполи. Това слага началото на съглашенска операция за форсиране на Дарданелите. За да види българските армии да се появят в Източна Тракия и да се бият на страната на Съглашението, Франция изпраща в София братовчеда на цар Фердинанд херцог Дьо Гиз. Царят приема своя роднина едва след седмица и не отговаря нищо на увещанията да присъедини България към Антантата.

Същият неуспех претърпява и мисията на британския генерал Артър Паджет в София през март. По същото време в руския Генерален щаб изравят старата идея за атака срещу Цариград. Но за целта е нужна удобна база, каквато в близост до столицата на османците е единствено Бургас. На 25 март Савински има поредна среща с Радославов и направо пита каква би била реакцията на България, ако Русия направи десант в Бургас, а Англия и Франция – в Дедеагач. Българският премиер отговаря:

– Два десанта не са необходими. Руският ще е достатъчен. Знаейки, че не е насочен срещу нас, ние с радост ще го приемем и ще оставим подробностите да се уточнят по взаимно съгласие.

Съдържанието на разговора е докладвано на Сазонов, но Русия не предприема нищо. Явно е, че България се нуждае от реални гаранции за постигане на националния си идеал – обединението на българите в една държава. На всички е ясно, че това означава Македония да бъде отстъпена от Сърбия на България. По фронтовете нито един от двата съюза не отбелязва решителни успехи.

На 12 април Антантата прави десант при Галиполи, който в рамките на 6 дни разширява заетия плацдарм. За командващ на армията на защитниците е назначен генерал Лиман фон Сандерс. Турците ожесточено се бият за земята си и не позволяват на съглашенските войски да пробият отбраната им. Влизането на Италия във войната на страната на Съглашението през месец май създава нов фронт за Австро-Унгария. На 1 юни Савински отново директно пита Радославов дали България ще влезе във войната, ако получи част от Македония. Доктор Радославов също е прям:

– Това ще ни постави в трудно положение, но при такива условия България няма да има избор и ще тръгне с Русия.

Съглашението изисква това от Пашич, но на 19 август неговото правителство демонстративно отхвърля това искане. В същото време значителна част от сръбската войска започва съсредоточаване по източната граница на кралството. В Лондон, Париж и Петербург липсва достатъчно воля да поставят Сърбия пред свършен факт, като окупират Македония и я предложат на България в замяна на присъединяването на Царството към Съглашението. Савински записва в спомените си следните знаменателни думи:

Ако България се присъедини към нашите врагове, вината беше изцяло наша.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 42 години, по образование и професия икономист. Дългогодишен изследовател на българската история с фокус върху войните за национално обединение в периода 1912-1918 година. Автор е на три книги.