В следващите редове ще прочетете откъс от „Ураганен огън. Епопеите при Тутракан и Добрич през 1916 г.“. Книгата на Стоян Тачев ни пренася в разгара на Първата световна война, когато полковете на генерал Тошев освобождават старите български територии в Северна Добруджа след няколко решаващи сражения. Чрез това издание възраждаме спомените за воинската доблест и човешките добродетели на нашите предци.
Ако откъсът, показващ дипломатическата битка за въвличането на България в Първата световна война, ви се стори интересен, не се колебайте да поръчате книгата тук.
Докато по фронтовете на Европа бушува ураганът на Голямата война, в столиците на неутралните държави се води и друга война – дипломатическа. София не прави изключение. Активизират се посланиците на Великите сили, водят се преговори и се дават предложения както от Съглашението, така и от Австро-Унгария и Германия.
В средата на август 1914 година руският посланик в Атина Демидов призовава българския си колега да апелира към правителството България да помогне на „славянска и православна“ Сърбия срещу Австрия. Нашият дипломат отговаря достойно:
– Едва ли може едно българско правителство да повика на оръжие българския народ само защото Сърбия била славянска и православна. Ние сме славяни и православни, ама това не попречи на Сърбия да се съюзи с Гърция и Румъния, даже и с Турция срещу нас, за да разграби българските земи. Славянството и православието нас не ни движат!
Княз Демидов обръща темата в посока България да помогне на Русия в борбата с германците. Последва още един достоен отговор:
– Против Русия никой ръка не вдига, има националисти, които обичат своето Отечество и тачат независимостта му.
Предвид добрите връзки между Берлин и Цариград, може да се предположи, че Османската империя ще воюва на страната на Централните сили. На 20 август Савински сондира мнението на Радославов как би реагирала България, ако в случай на война с Османската империя Русия стовари десант в България. Отговорът на Радославов е кратък:
– Разбира се, в такъв случай България ще бъде принудена да протестира срещу това нарушение на нейния неутралитет. Но тя ще направи това само формално, без да предприеме агресивни действия срещу Русия.
![](https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2022/09/3D_Uraganen_Ogun_2000x2000_02-500x500.jpg)
Думата на Сърбия така или иначе има малка стойност за официална София. През октомври 1914 г. това отношение намира още едно потвърждение. При една среща с българския народен представител Адам Нейчев бившият сръбски министър Павле Маринкович споделя:
– Лошото е, че у вас (в България, бел. авт.) още през 1912 – 1913 г. са мислили, че съюзният договор може да се изпълни така, както е написан.
Моментът на откровеност на сръбския политик продължава с още едно признание:
– А що се отнася до арбитража на руския цар (предвиден в съюзния договор между България и Сърбия от 1912 г., бел. авт.), то ние бяхме получили още в първата половина на май изрични уверения от Хартвиг, че ние ще останем до Вардар.
Искайки да привлече България в лагера на Съглашението, Сазонов прави постъпки пред Пашич, за да наложи на Сърбия териториални отстъпки в Македония в полза на България съгласно договора от 1912 г. Сръбският премиер реагира като ужилен:
– Какво, границата от 1912 г.? За нищо на света!
Събитията в съседните на България държави се развиват бързо. През нощта на 26 срещу 27 септември, след 48-годишно царуване, умира крал Карол. Той е наследен на трона от племенника си Фердинанд, убеден привърженик на обвързването на Румъния с Централните сили, но с малка реална тежест в румънския политически живот. На преден план в Букурещ излизат съпругата му кралица Мария, нейният съветник княз Щирбей и премиерът Йон Братияну. На 29 октомври (нов стил, бел. авт.) Османската империя влиза във войната на страната на Германия и Австрия.
Царството остава единствената неутрална страна на пътя от Берлин до Цариград. Натискът върху нашата страна се засилва многократно. Това променя коренно ситуацията и стратегическото местоположение на България повишава интереса както на Съглашението, така и на Централните сили. Започва ухажване от страна на двете коалиции от воюващи страни, като особено настойчиви са опитите на Централните сили. С привличането на България в съюза биха се отворили транспортните коридори до Истанбул и Близкия изток и се осигурява достъп до изключително важни ресурси. За Съглашението изолирането на Цариград от Виена и Берлин означава бърз край на бойните действия.
Изваждането на Османската империя от войната е една от основните задачи на военното и политическото ръководство на държавите от Антантата. Идеята да се атакуват Проливите, се заражда в средите на британското правителство. Съгласувана е не без съпротива и учудени коментари в Париж и Петербург. През февруари 1915 г. англо-френски военноморски сили започват обстрел на укрепленията на османците при Галиполи. Това слага началото на съглашенска операция за форсиране на Дарданелите. За да види българските армии да се появят в Източна Тракия и да се бият на страната на Съглашението, Франция изпраща в София братовчеда на цар Фердинанд херцог Дьо Гиз. Царят приема своя роднина едва след седмица и не отговаря нищо на увещанията да присъедини България към Антантата.
Същият неуспех претърпява и мисията на британския генерал Артър Паджет в София през март. По същото време в руския Генерален щаб изравят старата идея за атака срещу Цариград. Но за целта е нужна удобна база, каквато в близост до столицата на османците е единствено Бургас. На 25 март Савински има поредна среща с Радославов и направо пита каква би била реакцията на България, ако Русия направи десант в Бургас, а Англия и Франция – в Дедеагач. Българският премиер отговаря:
– Два десанта не са необходими. Руският ще е достатъчен. Знаейки, че не е насочен срещу нас, ние с радост ще го приемем и ще оставим подробностите да се уточнят по взаимно съгласие.
Съдържанието на разговора е докладвано на Сазонов, но Русия не предприема нищо. Явно е, че България се нуждае от реални гаранции за постигане на националния си идеал – обединението на българите в една държава. На всички е ясно, че това означава Македония да бъде отстъпена от Сърбия на България. По фронтовете нито един от двата съюза не отбелязва решителни успехи.
На 12 април Антантата прави десант при Галиполи, който в рамките на 6 дни разширява заетия плацдарм. За командващ на армията на защитниците е назначен генерал Лиман фон Сандерс. Турците ожесточено се бият за земята си и не позволяват на съглашенските войски да пробият отбраната им. Влизането на Италия във войната на страната на Съглашението през месец май създава нов фронт за Австро-Унгария. На 1 юни Савински отново директно пита Радославов дали България ще влезе във войната, ако получи част от Македония. Доктор Радославов също е прям:
– Това ще ни постави в трудно положение, но при такива условия България няма да има избор и ще тръгне с Русия.
Съглашението изисква това от Пашич, но на 19 август неговото правителство демонстративно отхвърля това искане. В същото време значителна част от сръбската войска започва съсредоточаване по източната граница на кралството. В Лондон, Париж и Петербург липсва достатъчно воля да поставят Сърбия пред свършен факт, като окупират Македония и я предложат на България в замяна на присъединяването на Царството към Съглашението. Савински записва в спомените си следните знаменателни думи:
Ако България се присъедини към нашите врагове, вината беше изцяло наша.