Днешният разказ е посветен на двама братя – чехи. Повечето от нас по една или друга причина ги свързват с любимото на българите пиво, но всъщност това, което те правят за родината ни е нещо много по-значимо.
Нека се върнем малко назад, в самата зора на Третата българска държава. През 1879 град София е избранa за столица на България. По това време в канцеларията на софийския губернатор Алабин работи като преводач чешкият инженер Георги Прошек. Именно той дава идеята в София да се издигне паметник на най-заслужилия българин – Васил Левски. Защо чехът се прекланя пред делото на Левски? Това не е случайно, тъй като в село Алмалии Прошек се запознава лично с Апостола. Той е един от участниците в опитите да бъде спасен най-големия български герой, непосредствено след залавянето му. За жалост неуспешно. В следващите редове ще разберете повече за братята Прошек и приноса им към българската история.
Кратка биографична справка:
Георги (Иржи) Прошек е роден на 25.ХІІ.1847 г. в градчето Бероун, разположено близо до Прага. Получава изключително добро образование за времето си. Записва висше образование със специалност землено инженерство и строителство в Кралевската чешка политехника. Владее немски, френски, английски, италиански и руски. След завършване на висшето си образование през 1869 година, Георги Прошек се отправя към България. Умира в София на 58 години, през 1905г. Предсмъртното му желание било да бъде погребан в полите на Витоша. Желанието му е изпълнено. Защо е пожелал „завинаги“ да остане в България ще разберете по-долу.
Богдан (Теодор) Прошек, брат на Георги, е роден през 1858г. Получава също добро образование за времето си, а след получаването на диплома, работи в Чехия известно време. Идва в България след пристигането на брат си, през 1878 година – годината на Освобождението. Богдан Прошек почива един месец след брат си Георги, едва 47-годишна възраст. Изследовалите на живота му твърдят, че кончината му е следствие на мъката, която е изпитал от загубата на брат си. Гробът му се намира в Католическите централни грoбища в София.
Приносът им към България:
След пристигането си по българските земи (1869-1870г), Георги Прошек помага активно на революционерите, на практика рискувайки живота си. Едно от отличителните му действия е демонтирането на 200 метра железопътен път край Одрин. По този начин се забавя близо 30 часа пристигането на турските части, които трябвало да подкрепят османците при Шипченския проход. Българите и русите успяват да удържат врага, като дали без помощта на чеха са щели да съумеят, може само да гадаем. За това свое дело Георги получава орден „Света Анна“ от самия руски император Александър II. Георги Прошек е назначен в Градската техническа служба. На тази си длъжност той съставя първата частична кадастрална снимка на софийския център. Той участва в съставянето на улично-регулационния план на София, с което смело може да заявим, че става част от хората, поставили основите на европейската столица.
Всички тези процеси са подкрепени от тогавашния държавен глава Александър Батенберг. Той подпомага дейността на „строителите на София“ и бързо узаконява плановете, които те предлагат. София започва да се развива и да се превръща в красив и модерен град. Два от символите на столицата стават факт до голяма степен благодарение на братята Прошек. Става въпрос за Орлов и Лъвов мост. Само на стотина метра от Орлов мост те построяват своята фабрика, за която всички сме чували. Братята си поставят за цел да превърнат това централно място на София в символ на свободата на България. И успяват. Металните парапети и орлите са поръчани на специалисти от Виена, а лично Георги Прошек ги донася в София. Колкото до строителството на Лъвов мост, то започва през 1888г. Дотогава на това място в стара София имало каменен мост, наречен Шарения мост.
Дейността им не се ограничава до това. С името на голямата чешка фамилия се свързват Софийската жп гара, първата печатница (1879г), както и (забележете) Народното събрание. Варненското пристанище, дружество “Славянска беседа – 1880” и Българското инженерно-строително дружество са още една малка част от проектите, с които те се захващат. Както вече споменахме, Георги Прошек е един от инициаторите на идеята за построяване на паметник на Апостола. Днес величественият монумент се намира в идеалния център на столицата. Изработен е по проект на чешкия архитект Антонин Колар и представлява висока 13 метра гранитна колона. Основната част от колоната е изработена от италианеца Абрамо Перукели. В най-широката ѝ част е поставен бронзов барелефен портрет на Васил Левски. Под барелефа стои надпис: „На великия бълг. Апостолъ на свободата – Василь Левски – Признателното Отечество”. Паметникът е официално открит на 22 октомври 1895 година. Друг интересен факт около дейността на братята Прошек е изграждането на първия асаньор в България.
Легендарната пивоварна:
Когато през 1884г. братята Прошек построяват чешката пивоварна “Прошек”, масивната сграда се извисява самотна на софийските хълмове. Тя се намира на днешната улица „Сан Стефано“, точно срещу БНТ. Братята Богдан и Георги Прошек имали интересен подход за пренасянето на бира. Сварената в Княжево мъст се пренасяла за ферментация в бурета до вече изградената изба “Дълбок зимник”. Тъй като в процеса на пренасяне възниквали неудобства, Прошек започнали през 1881 г. строеж на пивоварна фабрика близо до избата. Тя била пусната в действие през 1884 г., а през 1885 г. станала придворен доставчик на пиво и имала собствена бирария, непосредствено до фабриката си – това е първообразът на легендарния “Дълбок зимник”. Последвало построяване на още няколко пивоварни и този тип заведения предизвикал истински бум и станал неизменна част от ежедневието на софийския елит.
Защо е редно да ги помним:
Тук е мястото да ви разкажем и за нещо рядко срещано, нещо необикновено. Подтикнати от любовта си към България, която те многократно заявяват, че е тяхна втора родина, братята сменят родните си имена. Иржи Прошек се прекръщава на Георги, а Теодор на Богдан. Това тяхно действие еднозначно и окончателно ни показва, че дългият им престой в страната ни далеч не е бил по професионални причини, а по-скоро защото истински са я обикнали. Както вече споменахме, предсмъртните им желания са да бъдат погребани в България. Днес Георги Прошек почива в семейната гробница, парцел № 16 на Централни софийски католически гробища. До него сънува вечния си сън и брат му. Пишейки тази статия, останахме безмълвни пред делата на тези двама бележити чехи. Обещали сме си, че при първа възможност ще поднесем цветя на гробовете им, защото това е единственото, което може да направим днес, прекланяйки глава пред подвизите им.
