Борис Дрангов е роден през 1872 година в Скопие и на 19-годишна възраст постъпва във Военното училище в София. Още тук той се отличава с волеви характер, желязна логика, трудолюбие, стремеж към непрекъснато самоусъвършенстване, силно изразено чувство за справедливост, чест и достойнство.
Офицерът е участник във войните за национално обединение. Поради опита си като преподавател във Военното училище, а и заради славата си на добър педагог с многобройни публикации, през май 1916 година Дрангов е назначен за началник на образуваната Школа за запасни подпоручици в родното му Скопие
Борис Дрангов е човек с чист възрожденски патриотизъм, но и голям военен педагог. Неговата отдаденост на националната кауза е олицетворение на непреклонен дух, който няма да има покой, докато не бъде освободена Македония.
През март 1917 година, в разгара на Първата световна война, Дрангов е назначен за командир на 9 Пловдивски пехотен полк, но на 26 май загива при Завоя на Черна, тъй като отказва да се прикрива от вражеския обстрел. Посмъртно е произведен в чин полковник.
Дни преди трагичната си гибел, гениалният български военен педагог пише писмо от фронта, адресирано до Кирил Дрангов – неговия син. То е написано точно две седмици преди смъртта на полковника по повод 11 май – Деня на Св. Св. Кирил и Методий. Макар и кратко, неговото съдържание ни разкрива по ясен начин добродетелите и идеалите на героя.
Драги Кириле,
поздравявам те сърдечно с именния ти ден – празника, който тук се вижда най-добре, че е велик и тържествен.
За да се носи свободно духът на великите просветители в родната земя, българската войска върши чудеса от юначество и себеотрицание.
Всичко е будно и бодро на своя пост, всякога готово да срещне врага и да го срази.
Аз съм здрав, бодър, както рядко в живота.
Желая от сърце и вие да бъдете здрави, бодри, спокойни.
Целувам нежно всички ви.
Здравствуйте!
Любещия те татко.
09. V. 1917 година
