Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

CAM00034Част от екипа на „Българска история“ имаше изключителното удоволствие и чест да се срещне с живите наследници на големия български учен Беньо Цонев. Като един от основателите на българската филологическа наука този учен безспорно заслужава своето място между всички други ярки личности в българския културен и обществен живот.

Ранни години

Проф. Беньо Цонев
Проф. Беньо Цонев

Беньо Стефанов Цонев е роден на 12 януари 1863 г. в  Ловеч в сиромашко семейство на слабообразовани, но добри хора. От малък изявява завидни способности в учението. Заради своите умения в училище бил наричан Беньо Граматика – псевдоним, който, макар и да не го съпътства през целия му живот, все пак се оказва изключително коректен в определяне на житейското му призвание.

Образование и академичен път

Животът на Беньо е белязан от голямо нещастие – той губи баща си на съвсем ранна възраст. Поставен под опеката на чичо си Христо, съумява да продължи своето учение. На 14 г. вече се изявява в стихоплетството и за всички е видим афинитетът на момчето към изкуството на перото. След като завършва четвърти клас в ловешкото класно училище, е назначен за писар в градската управа – престижна длъжност, която по същото време, но в Свищов изпълнява и самият Иван Вазов. По случайност Беньо Цонев научава, че Министерството на народното просвещение дава стипендии на изявени ученици. Младежът съзира възможност и пише заявление, придружено с няколко стихотворения. Веднага пристига телеграфно съобщение, в което се пита кой е авторът на това заявление. Беньо изпраща черновите си, за да докаже авторството, и автоматично е одобрен за стипендия в класическата гимназия в Загреб. Там изучава вероучение, латински, гръцки, история, география, математика, природознание, стенография, немски и френски, философия и анатомия. През 1884 г. бъдещият учен завършва гимназията в Загреб с отличен успех и е готов да продължи висше образование.

Блестящият ум на Цонев и неговото пламенно желание да следва обаче не са достатъчни, за да постъпи във висше учебно заведение. Липсата на пари го принуждава да отложи плановете си за по-късен етап от живота. В продължение на две години работи като учител – първо в Петропавловската семинария в Лясковец, а после и в Ломската реална гимназия. В семинарията преподава и на по-възрастни от него хора, от които по-късно признава пред съпругата си, че го е страх в известна степен. Опасява се от яростта на учениците си особено в случаите, когато проявява по-голяма строгост в изискванията към тях.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Цонев превъзмогва този тежък период и за щастие пътят на образованието за талантливия ловчанлия не спира до тук. През 1886 г. спечелва още една стипендия и заминава да учи във Виенския университет специалност славянска филология, а като втора специалност избира романската. Във Виенския университет се обучава при един от най-видните слависти – Ватрослав Ягич. След завършване на висшето образование отново с помощта на стипендия Цонев прави 2-годишна специализация в Лайпциг, където преподават някои от най-знаменитите учени по това време. Сред тях е и философът, основател на експерименталната психология като наука – Вилхелм Вунд.

През дългите години на обучение в чужбина Цонев среща множество талантливи учени, които помагат за изграждането му като личност. Въпреки това той никога не забравя своята родина и след дипломирането си в университета в Лайпциг в писмо до своя приятел Иван Шишманов пише: „Свърших най-сетне… и сега стоя на прага да се фърля във вълните на студената истина и сериозното дело.

Ордени и медали на Б. Цонев
Ордени и медали на Б. Цонев

С тази жажда и стремеж към научна дейност Беньо Цонев се завръща в България през 1890 г. и започва работа като преподавател в държавната мъжка гимназия в София. Там се задържа не повече от 3 г., след което е привлечен като лектор в Софийския университет. Той чете лекции по различни предмети и бързо се изкачва в научната йерархия. От извънреден лектор през 1890 г. устремно преминава през титлите доцент и професор. Неколкократно е декан на Историко-филологическия факултет, както и ректор през 1910- 1911 г. Става дописен член на БАН, действителен член (академик) на БАН и председател на Историко-филологическия клон на същата академия.  Носител е на редица ордени и медали.

Труд и научен принос

Посмъртно издание на "История на българския език" на проф. Б. Цонев
Посмъртно издание на „История на българския език“ на проф. Б. Цонев

Беньо Цонев с право е определян за един от основателите на българската филология. Посветил целия си живот на езикознанието, той се концентрира в три основни аспекта на тази дисциплина. На първо място възприема т. нар. исторически подход към изучаването на езика. Този метод се състои в подробното разглеждане на разнообразните исторически и социокултурни фактори, които повлияват на езикообразуването през вековете. Смята се, че Цонев се запознава с този сравнително-исторически поглед на изучаване на езика по време на следването си в Европа. По-късно този подход се превръща в централен за неговите изследвания. Цонев изучава задълбочено генезиса на българския език, както и сходствата на старобългарския с днешния говорим език.

На второ място той посвещава значителна част от изследователската си дейност върху въпросите на българската диалектика. Разглежда регионалните особености и езика в различните краища на страната, като с това допринася за определянето на т. нар. ятова граница между диалектите на Западна и Източна България. Смята, че единствено подробното изучаване на произхода и измененията на езика са способни да дадат основа за богата езикова култура на народа, което е една от големите житейски цели на учения.

Предвид стремежа му към високо езиково познание на средния българин не е изненадващо за никого, че третият аспект от езикознанието, върху който е съсредоточен Беньо Цонев, е правописът и правоговорът. Ученият участва активно в правописните реформи, извършвани по това време. Всичката тази акуратност в установяването на единен и коректен правопис е своеобразен израз на патриотизъм. Ето какво казва веднъж Цонев: „Но какъвто и да е, нашият език лицетвори в себе си напредничавия дух на българския народ. Защото каквито и причини да са предизвикали тия големи промени в езика ни, каквито и чужди влияния да се предполагат, не бива да забравяме, че главният фактор при това е пак самият наш народ с особената си душа и характер, с индивидуалните си народни качества, с които се различава от другите славяни и които без друго се отразяват в езика му.“

Беньо Цонев обаче не гледа на българския език само от научна и граматическа страна. Той е голям ценител и на естетическите му аспекти. Високо оценява литературата като изкуство, а и самият той пише поезия. Днес малка част от стиховете му са съхранени. Той има множество публикации, които възхваляват красотата на родното творчество. Отличен пример за това е стихосбирката му Родна китка“, в която са поместени 122 т. нар. женски народни песни. Смята се, че любовта на Цонев към фолклора идва от неговата майка, закърмила го отрано с народните песни, които той помни в продължение на дълги години и съхранява в личните си записки.

Беньо Цонев е редактор на списание Български преглед“, посветено на българската реч. Той е и редактор на голямото произведение на Алеко Константинов  пътеписа „До Чикаго и назад“ (1894 г.). Малко известен факт е, че именно Беньо Цонев предлага настоящето наименование на творбата вместо тромавото заглавие „От София през Париж до Чикаго и обратно“, дадено от самия Алеко.

Големият български учен работи и с патриарха на българската литература Иван Вазов. В кръга на близките познати на Цонев са и други големи творци. Именно той е човекът, дал първите творчески оценки на произведенията на Мара и Христо Белчеви, Ал. Константинов, Ив. Вазов, д-р Кр. Кръстев, Т. Влайков, К. Величков, С. С. Бобчев, В. Велчев. Не на последно място Беньо Цонев се занимава задълбочено и с преводи от руски, немски, френски и сърбохърватски. Той превежда произведения на Гьоте, Хайне, Мопасан, Е. Зола, А. Доде, В. Юго, Чехов, П. Прерадович и А. Тресич-Павичич.

Личен живот

Сабинка Цонева (съпругата на Б. Цонев) със синовете си Любен и Добрин
Сабинка Цонева (съпругата на Б. Цонев) със синовете си Любен и Добрин

Като отдаден на науката и учението човек Беньо Цонев отделя малко внимание на личния живот. Въпреки това той не е маловажен за академика, даже напротив – Цонев има голямо семейство и два брака. Първият е с дъщерята на Аврам Горанов. Този брак не продължава дълго заради трагичната смърт на младоженката. Тя умира при раждането на първото си дете, което също не оцелява. Беньо Цонев страда от тежката загуба на жената и детето си пет години. Посвещава на покойната си съпруга редица стихотворения. Траурът продължава до момента, в който Цонев се запознава с жената, станала негова втора съпруга и майка на четирите му деца. Двамата се срещат на вечеринка у личния приятел на Цонев – професор Иван Шиманов. Младата Сабинка, учителка в Пловдивската гимназия, е изключително образована жена, говореща 7 езика. По случайност при гостуването на леля си тя посещава същата вечеринка. Тогава за пръв път Беньо и Сабинка танцуват заедно. Мисълта за младата дама не напуска ума на Цонев. Те се срещат отново на Нова година и у него назрява мисълта да предложи брак на девойката. В дома, където гостува момичето, в деня след Богоявление пристига писмено предложение за брак. Сабинка смята за ненужно да отговаря на човек, който не е оставил у нея никакво специално впечатление, и заминава обратно за дома си. Това обаче не отказва Беньо Цонев. Той продължава да преследва жената, в която вижда своята бъдеща съпруга, като я ухажва с най-голямото си оръжие – дар словото си. Пише и й изпраща две-три стихотворения, които по нейни собствени думи са я превзели. Двамата се женят и през 1900 г. се ражда първият им син Любен. После идва появата на Драгомир (1902 г.), Добрин (1906 г.) и дъщерята Маргита (1908 г.). Така портретът на семейство Цоневи става пълен и майката Сабинка посвещава живота си на отглеждането на четирите деца, докато мъжът й отделя времето и жизнените си сили на науката. Семейството живее в голям недоимък, който, макар и тежък, никога не е възпрепятствал доброто възпитание на децата или отдадения труд на Цонев.

Сабинка Цонева с Мери Брауншвайг като дете
Сабинка Цонева с Мери Брауншвайг като дете

Бедността обаче не е единственото бреме за децата на Беньо Цонев. След промените през 1944 г. голяма част от трудовете на учения са унищожени от новата власт поради идеологически причини, а децата му са преследвани. Трима от неговите наследници – Любен, Драгомир и Маргита, успяват да се спасят от гоненията, като бягат и се установяват в Германия, но най-малкият син Добрин заявява: „Аз съм българин и на никого нищо не съм направил“, затова решава да остане в родината си. Това смело и родолюбиво решение има своята цена – той е арестуван и изправен пред Народен съд. Досието на Добрин Цонев обаче е толкова чисто, че единственото, в което успяват да го обвинят, е кражба на бутилка водка преди години. Това основание е използвано и осъждат Добрин на смъртна присъда. В нощта преди изпълнението й той не мигва. На сутринта му заявяват, че е помилван, тъй като е един от малкото експерти криминалисти в България и властите може да имат полза от неговите знания. Другите деца на Беньо Цонев също са изправени пред Народния съд за кратко време, преди да успеят да избягат в чужбина. Историите за тяхното спасение от затвора не са стигнали до нас. Така родът Цоневи се разделя.

Маргита Цонева - единствената дъщеря на Б. Цонев
Маргита Цонева – единствената дъщеря на Б. Цонев

Маргита, която става красива млада балерина, няма свои деца; брат й Драгомир – също. Любен има дъщеря на име Мери Брауншвайг. Тримата живеят и работят в Германия до смъртта си. Останалият в България Добрин има дъщеря Сабина (кръстена на баба си Сабинка) и син Боян. Покойният вече Боян е изключително интелигентен и буден мъж. Иска да стане лекар, но поради потеклото си, определено от властите като „съмнително“, не е допуснат да следва медицина. Чак след падането на комунистическия строй през 1989 г. на Добрин и съпругата му е разрешено да пътуват извън граница и за пръв път от много години те посещават роднините си в Германия. След дълъг период на раздяла семейството най-накрая отново се събира.

Паметна плоча на ъгъла между ул. "Врабча" и ул. "Париж" в София, където е живял Б. Цонев
Паметна плоча на ъгъла между ул. „Врабча“ и ул. „Париж“ в София, където е живял Б. Цонев

Семейството на Боян, внука на Беньо Цонев, направи възможно реализирането на тази статия. Днес наследниците пазят жив спомена за големия учен. Регионалната библиотека в Ловеч и улица в София носят името на Беньо Цонев, а на ъгъла на ул. „Врабча“ и ул. „Париж“ има паметна плоча – това е мястото, където е живял езиковедът. По-важни от тези знаци е споменът на поколенията, защото той прави големите дела вечни!

Отправяме специални благодарности към съпругата на Боян г-жа Цонева и нейната дъщеря Борислава за това, че ни посрещнаха любезно в дома си и ни запознаха с интересната и наситена с перипетии история на рода Цоневи.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Беньо Цонев – основателят на българската филология
4.3 от общо 7 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

1 коментар

Отговор