Адолф Кох е лютерански капелан – дворцов пастор на княз Александър I. В края на декември 1879 г., преди Коледа, пристига в България на служба на новоизбрания държавен глава. Той става свидетел на всички драматични събития, които бележат първите години след Освобождението, и ги описва в своята творба „Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му“.
Днес, над век по-късно, „Българска история“ преиздаде тази ценна книга, в която ролята и личността на княз Александър са описани подробно, но е обърнато внимание и на всички значими фигури, оказали влияние върху политиката и управлението на държавата.
Адолф Кох борави прецизно с информацията, използва конкретни факти, цитира документи и събития, за да създаде един безценен исторически извор.
В следващите редове може да прочетете кратък откъс от книгата. В него авторът предава размислите на младия български държавен глава само две години след Освобождението и три преди въвеждането на т.нар. Режим на пълномощията от княза. Приятно четене!
Батенберг разбра, че не може да продължи да управлява, изневерявайки на поетия от него дълг „да води България към цивилизация и прогрес“. С войнишката си природа, c дълбокото чувство за дълг и уважение към немския император, идеала му за владетел, той не можеше повече да търпи това положение, в което му бе отредена една почти комична роля. Най-искрени бяха намеренията му да установи в България стабилна система на управление.
Искаше да види бързото ѝ развитие, за да не се чувстват хората по-малоценни от близките си съседи в този кризисен момент на Балканския полуостров. Искаше една боеспособна армия, която да поведе, ако стане нужда; искаше способни и образовани чиновници; искаше да извиси църквата, като подобри положението на свещениците, за да въздействат за моралното, религиозно и духовно развитие на обществото.
Вярвам, че е особено интересно да се чуе какво разказваше князът за положението, в което се намираше страната през 1880 година:
През тази година пътувах из България и отново се уверих колко добри, работливи и верни са моите хора, но колко далечни са им идеите на конституцията. Те се обръщат направо към мен и за най-незначителните си проблеми и по този начин изразяват недоверието си към министрите и убедеността си, че аз трябва и мога директно да им помогна. Когато се върнах в София, Народното събрание бе започнало разглеждането на законопроекта за духовниците. Убеден, че това ще засегне жизненоважни за държавата интереси, отказах да дам съгласието си за внасянето му. Министър-председателят Цанков, на основание чл. 109 от конституцията, използва привилегията си на депутат, подкрепен от една четвърт от колегите си, и въпреки всичко внесе законопроекта.
Бях принуден да използвам всички средства, за да спра този законопроект и само по случайност успях го отложа за следващата сесия. По същите причини не одобрих и Закона за поданството и не ратифицирах законопроекта за Избирателен закон. Подобни дефектни и напълно вредни законопроекти ми създават сериозни трудности, но повече ме тревожи отношението на народните представители към мен. Неведнъж съм бил принуден да се оплаквам от липсата им на такт и уважение. Достатъчно е само някакво искане от моя страна, предявено с пълното убеждение, че е за благополучието на моя народ, за да се предизвика неистово противопоставяне.
Освен това хората нямат и най-елементарните представи за конституционния живот. Народът страда и само няколко амбициозни прости хора са облагодетелстваните. Най-много от всичко искам такъв тип организация, която ще ми позволи да ръководя и да се намесвам по законен и ефективен начин с достатъчно власт, за да мога да предотвратявам всички действия срещу интересите на държавата, за да мога да изпълня дълга си към моята нова родина.
При сегашното положение това е невъзможно. По време на последния ми престой в Петербург граф Милютин ме укори, че не съм направил опит да действам по- продължително време съгласно конституцията. Мисля, че вече не може да ме упреква в това. Направих сериозни усилия. Понасях всичко, готов съм и занапред да го понеса, но не виждам как ще изпълня исканията на Русия при съществуващото антируско настроение у народа и армията, а и при наличието на подмолна руска партия зад гърба на опозицията с единствената цел да създаде конфликт между мен и Русия и да направи положението ми неудържимо.
„Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му“ може да бъде поръчана от електронния ни магазин.
