Пропагандата е вероятно толкова стара, колкото и човешката цивилизация. Векове наред тя е използвана за насочване на общественото мнение в посока, следваща определена политическа кауза или гледна точка.
Макар столетия наред пропагандата да е инструмент в ръцете на властта, тя се развива мащабно и се институционализира едва в началото на XX век, когато светът се изправя пред серия от регионални и световни конфликти.
Първата организирана и координирана правителствена пропаганда стартира с избухването на Първата световна война. Независимо за коя държава се отнася, нейните цели в този период са сходни и най-общо казано са три на брой – да се защити справедливостта на държавната кауза пред обществото, да се наберат доброволци за военните действия и да се демонизира врага.
Великобритания е един от най-удачните примери за появата и развитието на организираната военна пропаганда. Там тя си има и свой държавен орган – „Бюро на военната пропаганда“ като част от Министерството на външните работи. Задачата на тази институция е да се грижи за имиджа на правителството и армията. Държавният апарат впряга всички налични инструменти за въздействие върху общественото мнение – медии, кино литература и др. Водещи вестници като „The Times”, „Daily Mail” и „Daily Express” например са задължени да публикуват текстове, в които се приписват престъпления на германците, а също и илюстрации, представящи лъжовните престъпни актове.
Аналогични процеси се развиват и в Германия. Там пропагандната машина обаче се сблъсква с външна пречка – англичаните скъсват подводните комуникационни канали на страната и тя е възпрепятствана да информира света. Немците все пак намират алтернатива, използвайки голяма предавателна станция в Науен, която изпраща съобщения чрез радиовълни.
Подобни процеси протичат в повечето държави, част от световния конфликт, като вероятно най-познатият ни пример за военна пропаганда е един прословут американски плакат, разпространяващ се масово в САЩ по това време. Той изобразява националния символ „чичо Сам“, който призовава мъжете да се включват се запишат в доброволческите редици с думите „Искам те за американската армия“.
В този смисъл, не бива да ни изненадва, че в България също се развиват пропагандни процеси. Те се разгръщат в пълен мащаб по време на Голямата война, но имат своите традиции няколко години по-рано – по време на Балканските войни.
Макар през 1912 година назряващият балкански конфликт да е посрещнат с ентусиазъм в страната, властта се вижда принудена да насочва общественото мнение в посока подкрепа на военните действия. Особено когато става ясно, че Балканската война сама по себе си няма да донесе това, за което българите мечтаят.
В тази първа част на поредицата „Българската военна пропаганда“ ви представяме галерия от любопитни пощески картички, плакати и постери, разпространяващи се из печата в периода 1912-1913 година. Приятно разлистване!
