Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Всеки от нас, малко или много, е запознат със  значимите постижения на българската армия в епохата на Третото българско царство. Онова, което тя показва на бойното поле удивлява чуждестранните кореспонденти, а заедно с това привлича и интереса на офицери и войници от други държави, някои от които дори изявяват желание да се включат в нейните редици.

Княз Александър I Батенберг

Днес ще ви запознаем с двама такива офицери – австрийците лейт. Лудвиг Линдес и лейт. Йохан Крафт. Те се освобождават доброволно от военна служба в Австро-Унгария и в края на септември 1885 г. отправят молби за постъпване в редиците на българската армия. Това е едно изключително съдбоносно за княжеството време – след обявяването на Съединението и малко преди началото на Сръбско-българската война. Както виждате, молбите са издадени още преди официалното бойно кръщене на войската на свободната българска държава. Документите, намерени в Централния военен архив (ЦВА), са публикувани за първи път на страниците на „Военноисторически сборник“ (кн.1 от 1996 г.) от Велико Лечев и Зигрид Берка. Първо по ред е писмото на лейт. Линдес:

 

Лейтенант Лудвиг Линдес

До негово Височество княза на Северна и Южна България Александър Ι

Черновиц (Буковина), 23 септември 1885 г.

Календари „Българска история “2020 ви очакват за предварителна поръчка с отстъпка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

 

От известно време моите най-съкровени желания са да служа в Българската княжеска армия. Това мое желание се засили още повече след предприетото от мен неколкомесечно пътуване в България и Турция, при което имах възможността да видя военния парад в Русчук, както и проведения от Ваше Височество преглед на военни части във Варна през май т. г. Още тогава исках да изразя пред Ваше Височество готовността си да Ви служа, но страхът, че ще получа отказ, както и обстоятелството, че не бях освободен от австрийската армия ме възпряха от това намерение.

Сега обаче, когато до мен достигнаха известията от вестниците за мобилизацията на Вашата армия, не мога да устоя на моите чувства и се осмелявам да коленича пред Вас и да Ви помоля да ме приемете за офицер в Българската княжеска кавалерия или в тиловите части, за да мога да докажа моята вярност, привързаност, смелост, енергичност и най-голямо доверие към Вас, които до последния си дъх ще чувствам достоен да проявявам, в случай че Ваше Височество не отхвърли готовността ми да Ви служа.

Роден съм на 27 октомври 1854 г. в Катусц, Галиция, католик, женен, незаможен, напълно здрав и годен. Владея, освен немски език, още сръбски, украински, полски, унгарски и чешки език. След завършване на реална гимназия имах честта да получа висше образование в австрийското императорско военно училище. От пролетта на 1871 г. служих като подофицер и офицер в австрийската кавалерия, както показват приложените документи, чиито оригинали се намират у мен. Едва през юли т.г. бях освободен по мое желание окончателно от военна служба.

Оставам в очакване, че Вашата Височайша заповед ще ми повели в най-скоро време да служа под княжеското Ви знаме. На Вашите заповеди ще остана верен до края на живота си, готов да пролея кръвта си и да жертвам за Ваше Височество и за Вашето княжество всичко, което имам. Очаквам отговора Ви като Ваш верен слуга.

(п)

лейтенант Лудвиг Линдес

 

Както се разбира и от писмото, следват приложени свидетелства, в които е посочено приемането на Линдес за кадет, повишението в лейтенант и удостоверение за освобождаването му от австро-унгарската армия. Писмото на неговия колега е изпратено два дни по-късно:

Лейтенант Йохан Крафт

до Военното министерство на Княжество България

Виена, 25 септември 1885 г.

Долуподписаният си позволява с настоящото да се обърне с молба към Военното министерство да бъде приет в армията на Княжество България.

Тогавашният министър на войната, майор Константин Никифоров.

Бил съм на служба цели десет години в австрийската армия. След двегодишна служба като войник завърших кадетско училище с добър успех. В чин лейтенант бях повишен след година и половина, през която като кадет бях назначен на офицерска длъжност. В чин лейтенант останах една година – обстоятелства от различен характер ме принудиха доброволно (подчертано в оригинала) да се откажа от офицерския пост. След четири години продължих да служа като подофицер в императорската армия. Преди пет години напуснах армията окончателно обаче възпитан и обучен само за войник, не се чувствам добре в цивилния живот, въпреки добрите ми доходи. Тъй като липсва всякаква възможност за служба в австрийската армия, от години безуспешно се опитвам да бъда приет в чужда армия. Сегашното военно положение ми дава известна надежда и затова моля Военното министерство на Княжество България. Не съм загубил ни най-малко от военния си опит през последните пет години от цивилния ми живот – напротив, чувствам се напълно войник. На 33 години съм и във всяко отношение годен за служба. Освен немски и унгарски език не владея друг, но ще направя всичко възможно да науча български в най-кратко време.

Ако е необходимо, готов съм да изпратя документите си в оригинал.

Като повтарям още веднъж молбата си, се подписвам:

(п)

Йохан Крафт

 

В двете писма забелязваме различни мотиви – при лейт. Линдес те са свързани с високото му мнение за българската армия, докато при лейт. Крафт те са по-скоро от лично естествено и невъзможността му да се адаптира към живота на цивилен. И двамата обаче се позовават на обявената след Съединението мобилизация.

За съжаление нямаме сведения дали молбите им са уважени. Това изглежда малко вероятно най-малкото поради ограниченията на Търновската конституция в тази насока. Освен това изследователите, публикували документите, добавят, че имената на двамата австрийци липсват в списъците на командния състав, изготвяни от Министерството на войната. Независимо от това, писмата са ценни свидетелства. От тях разбираме, че още преди да получат възможност да покажат на какво са способни, военните ни сили се ползват с определен авторитет в чужбина, изглежда достатъчен, за да накара тези австрийци да застанат под българските бойни знамена.

 

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Австрийските офицери, които искаха да служат в Българската армия
4.8 от общо 29 глас(а)
Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

Отговор