Има събития в живота, които остават отпечатък в съзнанието. Има запознанства, които се помнят дълго. Има хора, с които си струва да разговаряш. И трите спокойно могат да бъдат отнесени към срещата ни с проф. Атанас Атанасов – актьорът и преподавател, който със сигурност познавате от сцената, малкия или голям екран.
Топъл февруарски ден, малко преди обед. След около час имаме насрочена среща с проф. Атанасов, а в редакцията вече се чудим дали събеседникът ни ще потвърди думите си от едно свое интервю отпреди години, в което споделя, че не му се случва да закъснява за срещи, представления или репетиции, а дори да се опита да го направи, винаги отива 5 минути по-рано. Е, и този път не прави изключение – актьорът влиза с бодра усмивка и енергична походка в уречения час, а само след минути започваме интервюто без да се бавим излишно.
Първият въпрос, който задаваме на проф. Атанасов не е свързан с театъра. Искаме да разберем какво е отношението му към младите хора, какво смята за разделението „млади“ и „стари“, което често се наблюдава в много сфери у нас. Неговият отговор трудно би могъл да ни изненада – истината е, че репутацията му на всеотдаен преподавател, силно вярващ в таланта и уменията на подрастващите, е стигнала отдавна до нас. „Лично аз наистина смятам, че ако трябва да се гласува на някого доверие, то това са младите хора. Възрастните трябва да им дават увереността, че могат да се справят. Например, на студентите си, а и на собственици си деца, аз никога не се опитвам да размахвам пръст. Не зная откъде е тази представа, че ще живеем вечно и мястото ни няма да бъде заето от друг. “, разказва актьорът.
Вероятно вярата в младото поколение е причината събеседникът ни да се обгражда предимно с хора, млади на възраст или по дух, като често определя порядките на връстниците си за овехтели и далечни от реалността, в която живеем. „Това, което искам да предам на студентите си е да се опитат да се радват на чуждия успех и да не смятат, че собствените им успехи или провали са окончателни. Да вярват, че са способни да се движат нанякъде, дори да правят грешки, но да не спират да се движат. Струва ми се, че стоенето на едно място е изключително вредно.”
Проф. Атанасов е здраво стъпил на земята. Той си дава сметка, че българинът притежава качества и добродетели, но има и много трески за дялане. „Един от най-големите проблеми на българина днес е мрънкането. Под мрънкане аз разбирам вечната опозиция за всичко, вечното недоволство. Това лишава нашия етнос от чувство за общност, което у всеки друг етнос у нас може да се види.”, замислено споделя събеседникът ни. Продължаваме заедно да анализираме тези така познати на всички ни негативни характеристики, които изглежда са типични за нас като народ. „Нашата народопсихология изглежда не е мръднала наникъде. Даже мрънкане е слабо казано – аз мога да мрънкам за дреболии, но работата е там, че се оплакваме за абсолютно всичко. Ето сега наскоро, когато започна новия строеж на метрото в София, мрънкаме, че ще има задръствания в близките две години по софийските улици без да си дадем сметка, че това е необходимо, за да се случат нещата”, продължава той.
Изглежда сякаш ни липсва позитивизъм. Един от основните характерни белези на нас българите е, че смятаме чуждият успех за собствен провал. Не зная дали това е завист, по-скоро това е израз на ниско самочувствие, липса на вяра в собствените ни качества, на мързел. Предпочитаме да завиждаме, отколкото да се стегнем, да се вземем в ръце и нещо да направим.
Проф. Атанасов е убеден, че нещата в живота се получават, когато вярваш в тях. Казва, че само когато желанията са подплатени с възможности, а според него българите имаме много възможности, успехът се постига. „Познавам хора, които нямат желание да работят това, в което са добри, единствено заради ниското заплащане и предпочитат да не работят. Това са хора на средна възраст, лежат по цял ден, изключително им е скучно, но нищо не правят, за да променят живота си.”, със спокоен тон, но с умисъл и загриженост разказва той.
Актьорът твърди, че не трябва да се чака, да се губи време. Според него е редно всеки да търси някаква възможност, да търси занимание. Всъщност, той е доказателство за това – миналата година изкарва курс за масаж, а вече има и сертификат. С усмивка на лице, той казва, че ако му се наложи може да работи и като масажист, защото не го е страх от никаква работа. Преди година пък изкарва шестмесечен курс в Института за чуждестранни студенти и научава френски език, с което продължава да ни изненадва.
Преподавателят следва принципа от Възраждането, че всеки един трябва да допринесе за общността, за да бележи прогрес тя. Не вярва, че бъдещето ни зависи от политическата класа, а е категоричен, че то е в ръцете на всички ни. Питаме го, ако има възможност да каже нещо на управляващите, какво би било то. „Този въпрос ме връща доста години назад, към първите години на демокрацията. Спомням си Валери Петров, който по това време беше депутат, и се опита да каже няколко мъдри думи от трибуната. Независимо от коя партия е, Валери Петров е човек, чийто потенциал е огромен и повече от половината депутати не могат да му стъпят на малкия пръст. Тогава започнаха да го освиркват демократите. Та в тази връзка – аз не искам да събирам тези хора, за да им кажа нещо.”, с огорчение споделя той.
Като за финал, с професора се обединяваме около мнението, че българският народ трябва да бъде по-сплотен и да преглътне различията си в името на общото благо. „Ето например това, което виждаме сега на гръцката граница. Разбира се, пораженията са големи от блокирането й, но аз го отчитам това като едно невероятно качество на гръцката нация – да се опитва да отстоява някакви свои права. Те доказват, че нещата зависят от самите нас. Нещо, което ние не можем.”
Проф. Атанас Атанасов не търси признание, не мечтае за велики роли, не иска грандиозни неща от живота. Той е от онези хора, за които често забравяме. Онези хора, чието име няма да видите на първа страница на вестниците, няма да откриете как изглеждат домовете им отвътре в блудкави репортажи на сутрешните блокове. Онези хора, които нямат нужда от излишна слава и суетност. За проф. Атанасов е достатъчно да бъде пример за своите студенти, а най-вече и за собствените си деца. В една своя публична изява от 2008 година актьорът споделя, че не се страхува от смъртта, а по-скоро се опасява, че един човешки живот не е достатъчен за онова, което той иска да свърши. Това е най-малкото доказателство за личностните му характеристики – той е човек, който няма да се умори да надгражда себе си, а по този начин да бъде полезен и на обществото си. За което от все сърце му благодарим.