Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Образователната революция сред българите през Възраждането не отстъпва по значимост,  героичност, себеотрицание и жертвоготовност на участниците в нея на последвалата борба за политическо Освобождение. Вземайки под внимание факта, че тя не се осъществява благодарение на целенасочена държавна политика, а по-точно въпреки липсата на българска държава и на самостоятелна българска екзархия, делото им се превръща в един от знаменитите епизоди от българската история. Далновидността на духовните революционерите от този период  трудно би могла да бъде обяснена на фона на фанариотското иго, което бавно и методично замъглява спомена за славното българско минало. Образовани и възпитани в елински дух, те все пак намират себе си във „варварския“ си български произход. Тези сеятели на просвета и истина ограничават порочната практика на „гърчеене“ сред българите, като дават първоначален тласък за обособяване на българската народност и така полагат основите на последвалото колективно движение за Освобождение.

Църквата "Св. Николай" в Плевен, в която се е помещавало първото светско девическо училище източник: glasove.com
Църквата „Св. Николай“ в Плевен, в която се е помещавало първото светско девическо училище
източник: glasove.com

Обособяваянето на българското съзнание и жаждата за знания из българските земи са феномен, с който много малко народи могат да се гордеят. Най-забележителната част е неговото разпространение. Без да се налага да бъдат убеждавани или насърчавани, българите, независимо от социалния си статус или нивото на образование, с един и същи плам желаят семействата и децата им да бъдат озарени от светлината на знанието. Поривът към образование е еднакво мощен както в най-развитите градове, така и в най-затънтените селца.

Представителите на нежния пол както сред героите на Освобождението и борците за Обединение, така и сред будителите на духовното въздигане се доказват като не по-малко смели и находчиви. И в трите случая дами оставят зад себе си дела, чиято значимост може да се нареди до най-важните събития през Априлското въстание (Райна княгиня),  Балканската (Райна Касабова) и Междусъюзническата войни (царица Елеонора) и Съединението (Недялка Шилева). По време на Илинденско-Преображенското въстание пък Донка Ушлинова показва завиден героизъм.

Сред жените духовни будители, е човекът, когото ще Ви представим този месец. На 12 май преди 201 години в Плевен е родена Анастасия Димитрова, която през есента на 1839 година основава първото българско светско девическо училище в родния си град.

В бедното семейство на Анастасия майка ѝ прислугва в дома на знатни граждани. И както във всяка забележителна житейска история, и тук има елемент на случайност. Епископ Агапий Врачански и майка му Евгения, гостуват в дома, в който майка на Анастасия работи. Двамата родолюбиви българи харесват младото момиче и взимайки я за помощница, започват да я покровителстват. Този момент, макар и в най-ранна детска възраст предначертава пътя ѝ. Евгения, сама учителка по гръцки, приема детето като свое и решава да го научи на езика. Следвайки силния си стремеж да изгради място, в което българските девойки да могат да трупат знания и впечатлена от будния ум на момичето, тя изпраща Анастасия в Калоферския девически манастир, където то трябва да се ограмоти и на родния си език. Там тя прекарва четири години, изучавайки предметите история, география, граматика и аритметика. Сред нейните учители са някои от най-видните представители на благородната професия: Райно Попович и Брайко Хаджигенович. За кратко време и даскал Ботьо Петков дава знания на девойката, но скоро след нейното пристигане бащата на Христо Ботев заминава за Одеса, за да постъпи в местната семинария.

След завръщането си в родния град, Анастасия узнава, че нейната покровителка е починала. Агапий не е забравил обещанието си и се заема с осъществяването му на практика. Скоро необходимите пособия и книги са налице и първото девическо училище в България започва да приема жадните за знания първи свои ученички.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Най-ценният дар, който момичетата могат да получат, а именно просветляването, им е предоставяно урок след урок с цялата всеотдайност на тяхната благодетелка. С времето те започват да наричат своята даскалица с уважителното обръщение „наставница“. Анастасия използва набиращия популярност по това време взаимоучителен метод, а уроците се провеждат в църквата Свети Николай. Тя преподава редица светски дисциплини, които отличават нейното просветно средище от килийните училища. Първоначално пясъчни сандъчета, а след това восъчни дъсчици спомагали на даскалицата да предава своите знания на ученичките.

Възстановка на първата класна стая на училището източник: glasove.com
Възстановка на първата класна стая на училището
източник: glasove.com

Анастасия Димитрова полага основите на девическата просвета, а нейните ученички надграждат и разпространяват делото ѝ из близки и далечни градове и села. Скоро след откриването на школото в него се записват над 90 момичета. Ученичките на Анастасия основават нови училища в Ловеч и Враца. Освен от изброените градове, в Плевен прииждат девойки от всички останали близки населени места. Девически училища се откриват скоро и в Свищов и София. За около десетилетие броят на училищата, в които девойките получават познания по основни предмети достига до 35. Радетел за разпространението на девическите училища е Петър Берон, който ежегодно ги подпомага финансово.

2016 година е юбилейна за училището на Анастасия. Школото, което е наследник на пионерския си предшественик, съществува и до днес в Плевен и гордо носейки името на своя основател, през следващата есен ще навърши 175 години. Наскоро в СОУ „Анастасия Димитрова“ беше открита възстановка на първата класна стая, в която „наставницата“ е дала началото на девическата просвета в България.  

Анастасия се омъжва на 37 години и не оставя потомство. Има сведения, че е била пред брак с Петко Славейков, докато той е бил учител в родния и град. Може би чувствата към него или любовта към работата ѝ я оставят сама до толкова късна възраст. Престава с своята дейност след сватбата с лекар на име Михаил, но малко след това съпругът и почива и тя отново се връща към будителската си дейност.

Единсвената запазена снимка на просветителката е направена на преклонна възраст в Йерусалим, където тя се е оттегля като монахиня в манастира „Св. Атон“ през 1894. Там приема името Анна и четири година по-късно напуска този свят.  Дори „наставницата“ да е не е била приемана като герой приживе и най-вероятно без никога сама да е осъзнала значимостта на своя живот, Анастасия Димитрова е много повече от основателка на училище. Тя предначертава пътя на модерното общество, давайки равни възможности за развитие на жените. Упояващото спокойствие и дълбоката мъдрост, които се четат в нейните очи на портретната снимка ни показват, че тя просто се е стрмяла да бъде добра даскалица и наставница, и че животът ѝ е изживян с чест.  

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Анастасия Димитрова – родоначалник на българската девическа просвета
4.5 от общо 11 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

Отговор