Съществуването на една революционна организация предполага освен всичко друго и така необходимия поток от финанси за закупуване на оръжия, провизии, облекло и прочие. Това важи особено за дейците на ВМОРО. Към 1901 година Организацията изпитва голяма нужда от средства за въоръжаване. Разкритията, станали вследствие на Солунската афера, до голяма степен парализират много от структурите на българското освободително движение и спъват плановете за събиране на пари чрез похищения поради увеличения брой турски потери, които редовно кръстосват селищата и пътищата на Македония в търсене на комити.

Gotse Delchev -nar. biblioteka
Гоце Делчев

Разработени са няколко плана за отвличания. Всепризнатият водач на ВМОРО Гоце Делчев прави два неуспешни опита за отвличане на богати турци. Възникват други идеи, според една от които мишената трябва да бъде Никола Гешов, син на Иван Евстратиев Гешов, а Яне Сандански дори предлага целта да бъде българският цар Фердинанд. На тази идея Гоце Делчев се противопоставя категорично с аргумента, че отвличането трябва да стане задължително на територията на Османската империя. Големият проблем е, че дребните кражби и отвличания не биха довели до събирането на необходимите средства, а шумни акции биха наранили възстановяващата се след Солунската афера Организация и затова изборът за отвличане пада върху главата на протестантската мисия в Солун д-р Джон Хаус, като за целта той трябва да бъде примамен в Банско с помощта на местни дейци протестанти. Съгласно взетото решение, с тази задача е натоварена чета начело с Яне Сандански, а в самата акция са замесени изтъкнати членове на ВМОРО като Христо Чернопеев, Кръстьо Асенов и Сава Михайлов.

През лятото на 1901 година Сандански и Чернопеев пристигат в Банско, където са посрещнати от местния деец Йонко Вапцаров. След разговори става ясно, че примамването на д-р Хаус е невъзможно, но и че в градчето ще пристигне друг протестантски мисионер – Елън Стоун, заедно с българската си помощница Катерина Цилка, за да извърши обучителен курс на протестантски учителки. Изборът на Елън Стоун допълнително се засилва и поради факта, че според нея не революционерите, а Бог ще избави Македония. Ръководителите на Задграничното представителство на ВМОРО Гоце Делчев и Гьорче Петров приемат с известен скептицизъм идеята за отвличането на Мис Стоун. Както научаваме от Сава Михайлов: “Делчев и Гьорчо не вярваха, че ще се вземат големи суми за Мис Стоун и затуй Гьорчо не беше съгласен да се залавя… Делчев се колебаеше”. Въпреки отрицателното им отношение към идеята, поради започнали вече приготовления се решава акцията да бъде извършена на отговорността на тези, заели се с нея.

Първоначално в акцията се включват петима – Яне Сандански, Христо Чернопеев, Димитър Кьосето, Стоян Просяков и Димитър Инев. В Банско на позиции е и четата на Никола Дечев от 11 души, но тя се оттегля в границите на Княжество България поради забавяне от страна на групата на Сандански. Останалите дейци се разполагат в местността Подпряната скала на пътя от Банско за Горна Джумая, по който Елън Стоун трябва да се върне в Солун. Тук към тях се присъединява и Кръстьо Асенов, дошъл от България с четирима четници. По предварителен план отвличането трябва да се представи като акция на турски разбойници, а за целта на всички е осигурено необходимото турско облекло.

Самото отвличане става около 17 часа на 21 август (3 септември) 1901 година. Четата предварително решава да отвлече и спътницата на мис Стоун Катерина Ушева, като придружителка, но поради здравословни проблеми изборът пада върху Катерина Цилка, учителка и съпруга на албанския протестант Григор Цилка. Въпреки плана, четата не успява да скрие самоличността си, тъй като влиза в кратка престрелка със случайно преминаващ турски контрабандист, който впоследствие е убит. Отделно от това никой от четниците не говори добър турски. Сандански решава да разкрие всичко на похитените.

Яне Сандански и Христо Чернопеев
Яне Сандански и Христо Чернопеев

В първите дни четата се движи постоянно, като минава през различни села. На шестия ден Сандански и Чернопеев нареждат на мис Стоун да напише писмо за откуп, като исканата сума е 25 000 лири, което тя адресира до своя приятел Костадин Петканчин, който обаче предава писмото на властите. Следващото писмо е адресирано до доктор Хасел, мисионер в Самоков, занесено лично от Кръстьо Асенов. На 15 септември (28 септември) доктор Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, Еди Пенсър – временен американски представител и тогавашния генерален американски консул в Цариград Чарлс Дикенсън, който обещава да осигури искания откуп.

Допълнителен проблем се оказва и върховистката чета на Дончо Златков. Научавайки за готвената акция, ВМОК се надява да отвлече мисионерките от ръцете на Организацията и да ги използва за свои цели. Четата на Сандански и Чернопеев на няколко пъти се сблъсква с “Дончовите хора” (по думите на Сандански), а край село Тросково самият Сандански се измъква на косъм от Дончовата чета. В сблъсъка срещу 78 върховисти на помощ се притичват Чернопеев и Асенов, които успяват да отблъснат врага с помощта на селска милиция, наброяваща 40 души.

Ново усложнение пред четата е фактът, че Катерина Цилка е бременна, което допълнително затруднява придвижването. В тази обстановка Яне Сандански изпраща Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов в България, за да водят нови преговори с Дикенсън.

Войводата решава да потърси убежище във Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или да язди, четата измисля твърде интересен метод за придвижване. Майката е положена в специално направен сандък, натоварен на един кон и подкрепян от сложен на другата страна денк. След това четата успява да стигне родното село на Сандански Влахи и се установява там за 9 дни.

На деветия ден пристига Кръстьо Асенов, който носи писмо от руския посланик Бахметов за мис Стоун, когото тя познава. Бахметов съобщава, че исканата от комитите сума е готова.

Мис Стоун
Мис Стоун

Физическото вземане на парите обаче се оказва също доста трудна задача. В Банско Сандански и Чернопеев се срещат с д-р Хаус, драгомана на посолството и касиера на протестантската мисия Пит. Същевременно турска потеря от 250 души обгражда Банско и се заема с опазването на събраната сума от комитите. Ситуацията принуждава Сандански отново да се срещне с д-р Хаус, като дори разкрива принадлежността на четата към ВМОРО и каузата, заради която е извършена акцията. Въпреки срещата, особен напредък няма. Това предизвиква и остро писмо от мис Стоун, която настоява парите да бъдат предадени на четата. Очевидно писмото има ефект, защото скоро се стига до уговорка между комисията и четата. Сандански и останалите се изтеглят от Банско, а комисията, начело с д-р Хаус, напълва сандъка с… куршуми и премества парите в друг. Уверени, че са опазили сумата, турската потеря също напуска Банско. Парите са получени на 18 януари 1902 година, а пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.

Акцията спомага много за популяризирането на ВМОРО, но същевременно води до нови разкрития на местни комитетски дейци, този път в Неврокопско и Струмишко. Това, което прави най-голямо впечатление, е промененото отношение на Елън Стоун към революционното движение. При завръщането си в Съединените щати тя изнася редица беседи, на които защитава комитите и каузата им. Тя споделя своето преживяване от това да бъде заложница на хора, тръгнали да се бият за една справедлива кауза, която за тях означава всичко. Така тя не скрива, че макар да е била заложница, с времето започва да споделя каузата на своите похитители.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Аферата „Мис Стоун“ – да споделиш каузата на похитителите си
4.9 от общо 18 глас(а)
Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по “Международни отношения” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. В момента продължава образованието си в най-стария университет у нас. Той е заместник- председател на Студентски дипломатически клуб при Софийски университет “Св. Климент Охридски”, заместник - редактор и автор в сп. “International”. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.

2 КОМЕНТАРА

  1. Малка забележка: В групата за отвличане участва Андон, а не Димитър Кьосето. Имах превилегията да познавам дядо Андон в последните му години на живота му.

    • Здравейте, интересно, бихте ли могли да посочите източник или това е личен разказ? Защото в спомените си например, Сандански посочва Димитър Кьосето като част от първоначалната група, но впоследствие говори и за Димитър Кьосето и за Андон Кьосето, когато четите се преследват с Дончо войвода.

Отговор