Днес, след повече от век, името на този забравен румънски журналист е познато на малцина. Скандалът с убийството му през 1900 година обаче не предизвиква война между България и Румъния, но последствията за българското националноосвободително движение в Македония и Одринско са дълготрайни. В началото на ХХ в. Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) е под ръководството на Борис Сарафов – храбрец и красавец, офицер и водач, герой за някои, отричан от други. Организацията се нуждае от пари, а джобовете на софийските богаташи често олекват в полза на делото за Освобождение на Македония и Одринско. Властите не вземат мерки, за да укротят набезите на комитите.
Комитетът е безмилостен към предателите – уличеният в злоупотреби и шпионаж в полза за османските власти Кирил Фитовски е избягал в Букурещ. Комитетът го намира и той е съсечен с брадва на излизане от една кръчма в началото на февруари 1900 година. Един от свидетелите по делото потвърждава шпионството на Фитовски, предал делото на Комитета срещу 12 турски лири месечно, а букурещката полиция насочва вниманието си към средите на македонските българи в града. Скоро са заловени двама заподозрени – Бойчо Илиев и Христо Карамбулов, които бързо си признават вината в убийството на Фитовски.
Румънската преса реагира остро и започва да печата материали срещу ВМОК. Особено активен е вестник „Пенинсула Балканика“ („Балкански полуостров“) на Стефан Михайляну, куцовлах от Македония, бивш директор на Румънската гимназия в Солун. На страниците на изданието си той сипе обида след обида срещу заловените извършители и ръководителя на комитета Борис Сарафов. Пострадва и един българин – фотографът Тодор Факиров. Той е помолен да напусне Букурещ след статия във вестника на румънския журналист, а търпението на Комитета се изчерпва. Решено е да бъде ликвидиран Михайляну. Според изследователя Крум Благов това решение е съгласувано с ръководството на ВМОРО. Румънският журналист пише за съществуването на иначе тайните ВМОК и ВМОРО, а будапещенски вестник дори публикува правилника на ВМОРО. Секретността на организациите е компрометирана. На 22 срещу 23 юли 1900 година Михайляну е застрелян. Скоро след това убиецът е заловен – това е Стоян Димитров от Скопие, който издава съучастниците си. Те са заловени.
Румънската преса изпада в истерия, вестниците „Адевърул“, „Патриотул“ и „Универсул“ започват масирана кампания и призовават правителството да обяви война на България. На 4 август 1900 година е проведен митинг, скъсано е българско знаме, а тълпата крещи антибългарски лозунги. Започват арести и репресии срещу българите в Румъния.
Създалата се ситуация облагодетелства румънското правителство, което е в лошо положение в страната си. То вижда в това идеален шанс да заздрави позициите си на вътрешнополитическата сцена – на същия 4 август са свикани „за обучение“ запасните войници от 1893 година. България също обявява мобилизация. Напрежението ескалира – Австро-Унгария подкрепя Румъния, а Русия също се намесва с настояване България да предприеме помирителни ходове. Османската империя отново настоява за разтуряне на комитета. Вместо това правителството разрешава на ВМОК да организира чети от македонски българи, начело на акцията стои Христо Саракинов.
Процесът срещу убийците на Михайляну е кратък, те отричат да са пратени от Борис Сарафов и заявяват, че подбудите им са омразата на Михайляну към българите. Всички са осъдени на затвор.
Конфликтът между България и Румъния е разрешен чрез дипломатически натиск от страна на Австро-Унгария и Русия, като четите на Саракинов са разпуснати, а българското правителство пада. Начело на служебното правителство е назначен верният на княза генерал Рачо Петров, който провежда политика на конфронтация с комитета. Комитетът отговаря със заговор за неговото убийство. Княз Фердинанд решава да направи преврат в организацията, като постави начело генерал Иван Цончев. Между генерала и Сарафов избухва конфликт, започват взаимни обвинения. В края на март 1901 г. ръководителите на Комитета Борис Сарафов, Тома Георгиев, Владислав Ковачев и Георги Петров са арестувани. Следва шумен процес, в който проокурор е Александър Малинов. Обвиняемите са оправдани през май, но остават в ареста до август, когато Стоян Михайловски е избран за председател на ВМОК, а генерал Цончев става негов заместник.
Под ръководството на генерала ВМОК започва да се конфронтира с ВМОРО и четите им в поробена Македония започват да воюват една с друга, започва братоубийствена борба. Вместо срещу османската власт, борбата се изражда в борба между различните фракции. Нейна жертва става и самият Сарафов – той е убит заедно с Иван Гарванов през 1907 година в дома на родителите си от Тодор Паница по заповед на Яне Сандански. От дистанцията на времето можем да кажем, че аферата „Михайляну“ бележи началото на разцеплението в редиците на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско.
